За или против брака!

Рейз, изобщо не вярвам да мислиш така!
Убедена съм, че коментарите ги пишеш не с цел "това мисля", а с цел "обърнете ми внимание".
Абсурдно е наистина.
Защото ако мнението наистина ти е това, то по форумни съм останала с грешно мнение за теб. На едно от местата си фалшива, защото на двете си коренно различна.

ПС: Казвам ти го само защото те харесвам

А аз ти казвам, че съм си изпатила доста лошо от "великата любов" и затова си промених мнението (в рамките на около 2 месеца), питай когото искаш мечтата ми в тоя живот е единствено да съм богата нищо повече. Не съм фалшива, казвам каквото мисля, това, че по форумни не говоря за целите си, не значи, че не ги искам повече от всичко друго в тоя свят (освен здравето) . Така мисля, това е начина ми на живот - чист егоизъм. Искам всичко за себе си, искам да съм напълно задоволена финансово и повярвай ако това (ще) стане, нямам думи да ти опиша, ще съм най-щастливия човек на земята. Това, че вие сте свикнали да се възхищавате на любовта, не значи, че аз съм като вас и, че ще си променя гледната точка, поне не на този етап.

Добре, а защо тогава въобще би се омъжила...Защо трябва да намесиш и чувствата на някой който те обича истински...Да се омъжиш за финансова изгода. Щом мечтаеш за джип и къща постигни ги сама...Поне аз така разбирам нещата, въпреки че има и семейства, които се подкрепят и са преуспели , щастливи и богати...

Ако ги деля с някой ще е още по-сладко стига и въпросната половинка да вложи нещо във все още неосъществената ми мечта. Да Лили, противореча си, предпочитам да я няма, да я отричам, отколкото да се сещам за минали рани. И повярвай в 2 месеца човек може да си направи прекалено много изводи.

А как смяташ да я опознаеш истински като си тръгнала с тази негативна мисъл> Логично е един вид сама да си го предизвикваш и причиняваш. Всичко изказано звучи толкова повърхностно и нелепо някак си, че още не мога да повярвам, че наистина това мислиш.

Е това ако не е сериозна тема...

Да сме откровени, като гледам процента на хората отговорили с НЕ на анкетата не се учудвам. Ще съм изненадан ако някой го попитам иска ли да се ожени сега и на момента и той да каже "да". Повечето млади хора им се "живее" и изпитват панически страх от такъв вид обвързване - все едно ще им сложат каиша и дотам - няма вече пиянски вечери, няма вече свобода, а само една мрънкаща жена вкъщи или впиянчен от бачкане мъж. Да не говорим, че може да загубят статута на "волни птички".

Нормално... но нека не забравяме, че ние сме тук и четем това защото нашите родители са направили тази крачка за да се появим ние на бял свят. То е нещо естествено и няма нищо страшно. Брака не е чак толкова лошо нещо, ако си с подходящия човек и си готов да пожертваш от себе си за него. Аз имам приятели и колеги, които са семейни и са много щастливи заедно. Ще е добре да спрем да си пълним главите с пародии от сорта на "Женени с деца".

Но за всяко нещо си идва времето.

Бтв, нека не намесваме тук любовта, че ша стане мазало :-)

D(emo)n_Hunter написа:

А как смяташ да я опознаеш истински като си тръгнала с тази негативна мисъл> Логично е един вид сама да си го предизвикваш и причиняваш. Всичко изказано звучи толкова повърхностно и нелепо някак си, че още не мога да повярвам, че наистина това мислиш.

Кой каза, че искам да я опознавам? Не, напротив, има толкова по-приятни чувства от любовта, но както и да е, ясно е, че няма да приемете мнението ми, не го изисквам от вас.

Аз не мисля, че ти наистина си изпитва наистина това чувство, за да казваш, че има толкова по-приятни чувства. Интересно ми е да чуя кои са те

Как кои, много ясно, че са удовлетвореност и щастие. Поне за мен.
Мисля, че доста се отклонихме от темата, но ако ви е забавно отричайте още, защитавам мнението си до края и едва ли то ще се промени.

Немезида написа:

I would.

Will you marry me?

А може би е просто дълбоко уважение, но чак любов, не мисля.

За мен не, ако за вас съществува, радвам се, че сте щастливи и че имате силата да преодолеете предателство свързано с любовта.

С цялото си уважение dragons_eat_apples!!, ти си просто в момента едно малко объркано пуберче, дори незнаеш за какво говориш. Ще ти мине ще видиш след някоя друга годинка ;-)

No offence

Може би, но и така съм щастлива .

Добре казано и все пак всичко зависи от времето и все пак не искам да се променям, така ми е чудесно .

Аз пак ти казвам, Рейз, ти като си ги имаш тези мисли на ум и тръгваш негативно е логично да не срещнеш нищо добро, просто защото един вид сама го предизвикваш. Ако имаш..кажи го вяра..., то нещата ще са много по-различни, а разочарованията не така болезнени.

Аз съм песимист, предпочитам да мисля лошото, защото поне ще очаквам да се случи и след като лошото стане няма да съм толкова разочарована именно поради факта, че съм преценила преди това как да действам и в двете ситуации. Вече дори не искам да опитвам, не зачитам чувството "любов" и това е. Може би някой ден, чак когато стана майка ще го оценя. За сега се справям отлично и без нея .

А защо изобщо имаш някакви очаквания.
По ангелите, да не би да е дошъл края на света щом си имала неуспешна 'любов'. Та ти си на 15...какво очакваш? Та чак излияния от рода на "не искам да изпитам любовта" и прочее.