Дълбоки са ,
бошуващи като уморените морски вълни,
очи,криещи като зад дебели стени,
своите чувства и мечти.
Усмивка,сияеща като утрешни лъчи,
но по-красива от изгрева ,
по-красива от луната,
в мрака пронизва дори и мъглата
Смях,галещ лицата
смях,полклащаш и тревичките в полята
Глас нежен,успокоява дори и реката
пропъжда в сърцата тъгата
А слънцето огледало на лицето е
Пробужда нежността в душата ти
и любовта в сърцето ти
кара в небето всеки да полети
