Удар...и още един...и още...
В безсъзнание лежи на паважа,
измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.
Тишина... единствено в покоя,
болката като в ехо пулсира.
Кръвта събира се в тъмна локва,
ръцете му като на кукла изкривени.
Нито звук в тъмнината, нищо...
Само тежко накъсано дишане...
Мъчително, на пресекулки, слабо –
хрип на умиращо създание.
И никой не му помогна...
Като боклук от вятъра поднесен,
захвърлен случайно на асфалта...
никому ненужен и безполезен.
