Тишина и мрак. Облаци и студ.
Няма дъжд, нито ветрец дори.
Нито шепот, нито звук –
застинала картина в ранни зори.
Единствено тревата сякаш мърда,
кимат стръкове пожълтели и мълчат.
Немощно сочат към земята твърда
и като цветя на гроб стърчат.
А гроб не е...дупка по-скоро...
Изкопана с премръзнали ръце,
от убиеца ей сега, наскоро...
А той вкъщи страх бере...
Страх го е, да не го заловят.
Току през прозореца поглежда,
да не би на прага да се явят...
Някой в затвора го завежда...
Но няма кой за убийството да пита,
няма сирени... само снежинки хвърчат.
Тайната там под тревата е скрита,
пожълтелите стръкове мълчат.
