В сънищата обичам аз да бродя -
тайнствените им дебри да изследвам.
Всичките им пътища да обходя,
в разгадаването им да напредвам.
От настоящето в тях уплашен бягам,
от мизерните ми слабости и грешки.
В приказно кътче там присядам,
в миг забравям всички мисли тежки.
Но колко още ще продължи това?
И сънят не е дотолкова безкраен...
Все така ли ще бягам, ще греша?
Ще разбера ли, че и живота е омаен...
Не, не мога да приема реалността,
дори и да е по-сладка от тиквен пай.
Когато съм в леглото, когато спя,
аз съм в свои води, това е моят рай.
