Класическа музика: очарование и красота

Класическа музика: очарование и красота






Класическа музика е широк спектър на музиката (макар терминът да не е особено точен), създавана според традицията на европейското изкуство, църковна и концертна музика, от около 9 век и до наши дни.

Всъщност терминът „класическа музика“, като такъв, се появява в началото на 19 век, в опит да "канонизира" периода от Бах до Бетховен като музикална ера по аналогия със златната ера на скулптурата, архитектурата и изкуството от класическата античност (от която пряко не е запазена следа в историята на музиката). За първи път английският израз за класическа музика (classical music) се среща в оксфордския речник от 1836. Реално основополагащите норми в традицията на класическата музика са се развили между 1550 и 1820 г. Въпреки това в музикалната история най-тясно под термина "класическа музика" се разбира периода от Карл Филип Емануел Бах до Бетховен, т.е. 1730 - 1820, т.е. "музиката от времето на класицизма".

Днес под класическа музика се разбира, всичко което е създадено в традициите на класическите изпълнения и коренно се противопоставя на популярна музика.

Древност
Още от древни времена музиката имала разнообразни функции.Религиозната музика била свързана с култове към различните божества. Народа създавал песни за погребални и сватбени ритуали,лирични и любовни,епически и исторически песни за герои.


Средновековие (476 – 1400)
В църковната музика също имало строги правила-висшите духовници забранили жени да участват в богослужението,а музикалните инструменти били обявени за творение на дявола.По това време извън църквата се развивала светска музика, която не се подчинявала на църковните правила.Тя звучала на рицарски турнири,на обществени церемонии,народни празненства…

Ренесанс (1400 – 1600)
Това е време на бурни промени в обществения живот, на великите географски и научни открития.Светския живот разцъфтява.През тази епоха най-интензивно се развива светската музика.

Барок (1600 – 1760)
Музиката отразява великолепието на кралския двор. Тя звучи пищно,
монументално, строго, величествено.Основни средища за развитие на изкуствата са кралския двор и църквата.

Виенски класицизъм (1730 – 1820)
За Европа 18 век е “век на разума”,в който се заражда ново движение,наречено Просвещение.То издига в култ свободата на човешката личност и хармоничните отношения между хората.В тази епоха се създава музика-еталон за композиторите.
Наблягайки на простотата и естествеността, галантният стил отразява някои от идеалите на Просвещението - интелектуално движение, което се корени в английските философи-емпирици от 17век (Лок и Хюм), и в творбите на Исаак Нютон и Рене Декарт.
Тежкото изпитание на идеята на Просвещението е била Франция, където църквата и монархията дълго е упражнявала абсолютна власт. Група философи, включващи хора като Монтескю, Дидро (автор на плодотворната Encyclopйdie) и Волтер, енергично – и в случая на Волтер язвително – опонират на старите суеверия и обсебвания, включително божественото право на кралете и наследствените привилегии на аристокрацията.
От своята позиция те предложили поглед над света, в центъра на който се намира по-скоро човека, отколкото около Бога, и е базиран на научни знания, доводи, социална справедливост и хуманизъм.
Друга ключова фигура е бил Жан Жак Русо - първенецът на обикновения човек - с „първобитни” добродетели и непокътнати чувства, чийто боен вик е бил „Обратно към природата”.
Идеалите за равенство в идеята за Просвещението, които във Франция в последствие достигат своята логическа кулминация в Революцията, са вървели ръка за ръка с придаване ново значение на образованието и подобряването на морала.
Това е периодът, в който бурно процъфтяващата средна класа започва да протестира срещу социалната и културна хегемония на аристокрацията.
Аристократичният патронаж – като Хайдн в Естерхаза и Моцарт в Залцбург – е бил все още от решаващо значение за музиканта в края на 18 век. Но е имало също постоянно нарастващо търсене на музика от новата могъща буржоазия.
Това се отразява на възхода на по-„демократичните” жанрове като opera buffa и Singspiel, които постепенно засенчват старата opera seria, и развитието на публичните концерти.
Друго последствие е разширеното разпространение на нотното издателство. За първи път домашното музициране създава ненаситен пазар на ноти; и композитори, сред които били Хайдн и Моцарт, се запасяват за домашна употреба с купища сонати, дуети (обикновено с флейта или цигулка), триа и песни, внимателно прекроени за ограничените любителски технически възможности. Моцартовата „лесна” (galant) До мажорна соната, К545, е добър пример за това.
Писанията на философите, тяхното застъпничество за природата и простотата на цената на хитроумието, имат решаващо отражение на развитието на операта, особено във Франция. Съпротивата и сатирата са били любими спортове в средата на 18 век в Париж, а също и в Лондон.
И 50те години на 18 век свидетелстват тачената и обект на много сатира “Querelle des Bouffons” („Свада на шутовете" - б.пр.), с традиционните привърженици на Люли и Рамо, водени от Луи XV, заплашително вземащи страна срещу тези, които се обединяват с Русо и кралицата, за да подкрепят новата италианска комична опера, илюстриранa от La serva padrona ("Слугинята господарка" - б.пр.) на Перголези. Русо, който се любувал на себе си като композитор, пише собствена опера, третираща темата за обикновените хора - пасторалното интермецо Le devin du village ("Пророкът на селото" - б.пр.) (1752) - една засрамващо наивна творба, сътворена неубедително.
Но съпротивата на Русо и тяхната пропаганда на ценностите на Просвещението упяват да разширят френските оперни вкусове и помагат да проправят път за триумфа на Глук в Париж през 1770г.

Романтизъм (1815 – 1910)
За автора романтик идеал са чувствата-бурна любов и страдание,омраза и копнеж,фантазии и видения.Появяват се и нови национални музикални школи,чиито представите използват фолклорни елементи на утвърдените жанрове


Съвременна класическа музика
От десетилетия критиците на съвременната класическа музика се присмиват на почитателите й, които търсят фина мелодия зад хаотичните звукови композиции. Но никой досега не бе дал обяснение защо тази музика е трудна за слушане. Новата книга на Филип Бол “Музикалният инстинкт” (The Music Instinct) обяснява как човешкият мозък интерпретира музиката на базата на отделните усещания и чувства, които предизвикват отделните звуци. За разлика от традиционната класическа музика, при която са спазени строги правила на композицията и където благодарение на формулата за хармония човешкият мозък лесно възприема всеки звук, съвременната класическа музика е абсолютно неразбираема и “непреводима” за мозъка. За пример са дадени симфониите на съвременните композитори Арнолд Шьонберг и Антон Веберн. Шьонберг е известен с модернистичния си принос към музиката на XX век. Той създава музикална система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика. Въпреки това не може да се отрече, че подходът на композиторите на атонална музика е революционен. Той шокира публиката с дисонанса в произведенията си “Три пиеси за пиано” и песенния цикъл “Книгата на висящите градини”.
Причината за принципната непреводимост на техните творби е липсата на структура и модел, които да отговаря на невронната мрежа в човешкия мозък. Според автора на изследването благодарение на съответствието между музикалната композиция и способността на мозъка да възприема определени структури възниква насладата от музиката. Музиката се възприема със същия участък от мозъка, който е отговорен за дишането и сърцебиенето.
Много хора намират съвременната класическа музика за голямо предизвикателство. Те не биха могли да я слушат, за да релаксират или пък след тежък работен ден.
В това се крие разликата между музиката на Бах и Шонберг. При Бах тя отговаря на определени модели и предизвиква съответните възприятия, а при Шонберг е необходима когнитивна помощ, за да се опрости възприемането на мелодията. Поради тази причина съвременната класическа музика най-лесно се възприема на фрагменти. Чрез осмисляне на детайла се добива впечатление за цялото.

Йохан Себастиан Бах
Йохан Себастиан Бах (Johann Sebastian Bach) е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история.Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила Барок.

Лудвиг ван Бетховен
Лудвиг ван Бетховен (Ludwig van Beethoven) е немски класически композитор, представител на виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма.

Волфганг Амадеус Моцарт
Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756 — 5 декември 1791) е австрийски композитор, виден представител на Виенската класическа школа с огромно по обем творчество във всички музикални жанрове.

Георг Фридрих Хендел
Георг Фридрих Хендел (Georg Friedrich Hдndel, 23 февруари 1685 - 14 април 1759) е немски композитор от епохата на Барока, водещ в оперните композиции, също композиции на оратории и кончерти гроси.

Рихард Георг Щраус
Рихард Георг Щраус (Richard Georg Strauss) е немски композитор и диригент известен с валсовете си.

Паул Хиндемит
Паул Хиндемит е немски композитор, виолист, цигулар, преподавател, музикален теоретик и диригент.Неговите ранни творби принадлежат на късния романтизъм, като по-късно прави експресионистични произведения в стила на ранния Арнолд Шьонберг, преди да развие контрапунктичен стил през 20-те години на 20 век.

Арнолд Шьонберг
Арнолд Франц Валтер Шьонберг е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.

Георги Минчев
Георги Минчев (р.1939 в София) е завършил Българската Държавна Консерватория в класа по композиция на проф. Марин Големинов.Награждаван е с най-високи национални и множество международни награди. Неговият Концерт за пиано и оркестър е селекционирана творба от Международната асоциация на музикалните експерти в САЩ през 1979 г. и е класирана на първо място между препоръчаните творби на Международната трибуна на композитора в Париж през 1981 г.

Панчо Владигеров(Pancho Vladigerov)
Панчо Владигеров е един от най-изтъкнатите, най-живите, най-темпераментните, най-личните представители на българската музикална култура. Неговото име на композитор и изпълнител отдавна е преминало пределите на нашата страна. Няма симфоничен оркестър, няма прославен диригент през последните тридесет години, който да не се е почувствал изкусен да включи в своя репертоар композиции на Панчо Владигеров.

Адолф Адам
Адолф Шарл Адам (на френски Adolphe Charles Adam) е френски композитор и критик. Той е роден на 24 юли 1803 г. в Париж. Баща му Йохан Лудвиг Адам, познат във Франция под името Жан Луи Адам, елзасец по произход, е композитор и професор по пиано. На 14-годишна възраст Адам постъпва в Парижката консерватория, а на 25 години написва операта „Пиер и Катерина“. Тя е поставена на сцената на Опера комик през 1829 г.

Исак Албенис
Исак Мануел Франсиско Албенис и Паскуал (на испански: Isaac Manuel Francisco Albйniz i Pascual) е испански композитор и пианист. Той е най-известен със своите произведения за пиано, основани на народната музика. Много от тях са преработени за китара, като най-известните транскрипции са на Франсиско Тарега.

Хюго Алфвен
Хюго Емил Алфвен (1 май, 1872 – 8 май, 1960) е шведски композитор, диригент, цигулар и художник. Едно от най-популярните му произведения е "Шведска рапсодия", написана през 1903 г. Основната тема на рапсодията е взаимствана от редица рокмузиканти. Така например през 1972 г. в концертния албум на "Дийп Пърпъл" "Made in Japan" Ричи Блекмор използва фрагменти в песента "Lazy".

Якоб Аркаделт
Якоб Аркаделт (Jacob Arcadelt) (1504 или 1505 – 14 октомври, 1568) е френско-фламандски композитор, роден в Лиеж и прекарал по-голямата част от живота си в Италия и Франция.
Заедно с двамата си съвременници Костанцо Феста и Филип Вердело поставя основите на музикалната форма на мадригала.Автор е на около 120 песни, 200 италиански мадригала, 24 мотета и 3 меси. Яснотата на стила му оказва влияние на Джовани Пиерлуиджи да Палестрина.

... и т.н., и т.н.