Виенска класическа школа
Виенската класическа школа е тясно свързана с идеите на Просвещението-както с комплекса от мирогледни и стилови особености, така и с демократичната насоченост.Идеите на Просвещението, обхванали европейското изкуство през ХVІІІ в., намират своеобразно отражение в дейността на прогрисивните хора в различни страни.
Дейците на Австрийското просвещение съчустват на положението на народа.Те издигат идеята за всеобща справедливост, мечтаят за светло бъдеще, застават в опозиция на официалните църковни догмати.Техните възгледи оказват съществено въздействие върху формирането на светогледа на композиторите от виенската класическа школа.
Принудени да бъдат на придворна служба при привилегированата аристокрация или да работятя в църквите, задоволявайки по необходимост често назадничавите вкусове на коронованите и титулувани властници, прогресивните музиканти-художници се опират върху творчеството на широките народни маси и правдиво отразяват в своята музика заобикалящата ги действителност в типични, обобщени образи.
Кипящият и многообразен живот, пълен с радости и мъки, и душевният свят на човека, драматични сблъсъци и сцени от народния бит, скъбни размисли и природни картини-всичко това намира своеобразно претворяване в произведенията на виенските класици.Присъщият им висок хуманизъм определя емоционалната и идейна насоченост на тяхното изкуство.На виенските класици е присъща дълбока и искрена вяра в тържеството на разума и справедливостта, в светлото бъдеще.
Виенските класици създават оня извисен тип инстументален цикъл, в който цялото богатство на образното съдържание е намерило съвършена художествена форма.В Хайдновите и Моцартовите симфонии, концерти, квартети, сонати, написани в традиционни, исторически определили се форми, определящо начало е винаги съдържанието; а формата, запазила всички структурни закономерности, се оказва достатъчно гъвкава и всеки път сякаш се твори отново в пълно съответствие с образното съдържание, с онези жизнени процеси, които намират отражение в музиката.
Формата и съдържанието в произведенията на виенските класици представляват високо естетическо единство.При това тематичният материал никога не е абстрактен, неутрално-безразличен; напротив, той се отличава с образна релефност, изразителност, индивидуална характерност и затова се врязва в съзнанието на слушателя и се запомня.Но индивидуалната характерност на тематизма на виенските класици винаги органически се съчетава с неговата обобщеност; при тях няма натуралистично предаване на единичното, случайното явление в живота, а е постигнато обобщено художествено пресъздаване на явления типични, съществени, близки до разбирането на много хора.Ето защо и досега музиката на виенските класици се радва на популярност в най-широките слушателски кръгове.
