ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ
(1756 - 1791)
Великият гений на световната музикална култура-Моцарт, както и Хайдн, спада към виенската класическа школа.Творчеството му се отличава с поразителна универсалност и многостранност.Произведенията му, създадени в течение на един кратък живот, обхващат всички без изключение музикални жанрове и форми, съществуващи в музикалното изкуство на онази епоха.При това във всички жанрове той създава истински шедьоври.
Творчеството на Моцарт израства на австрийска национална почва, но за разлика от Хайдн, той от ранно детство пътува из Европа - Италия, Франция, Англия, германските държави - и творчески използва онова, което чува, вижда, наблюдава в другите страни.Така в мелодиката на Моцарт има много италиански влияния, долавят се и връзки с френската музика.
Гениалният композитор навлиза в музикалния живот на Европа, когато в областта на музикалното изкуство настъпват събития от изключително значение.Оперният театър има вече големи постижения: в борбата между направленията побеждават най-прогресивните; оперната реформа на Глук дава забележими резултати.Творчеството на Моцарт своеобразно пречупва тези сложни процеси.Обобщил прогресивните постижения на оперното изкуство на своето време, Моцарт извършва реформа на операта, като създава собствена напредничава оперна естетика.В областта на инструменталната музика Моцарт, овладял и използвал не само постиженията на по-старите майстори, но и творческия опит на Хайдн, достига най-високи върхове.
Здраво свързан с предшестващите традиции, Моцарт-новаторът оставя далеч зад себе си и своите предшественици, и съвременниците си, като подготвя почва за раждането на изкуството на Бетовен и романтиците от ХІХ в.
Моцарт е роден в Залцбург в изключително благоприятна за творческото му развитие среда: баща му, Леополд Моцарт, е изтъкнат цигулар и педагог; по-голямата сестра, Мария Ана, е талантлива клавесинистка.Моцарт проявява ранна природна музикална дарба, изключителна дори за гениален композитор.На 3-годишна възраст той импровизира на клавесин, на 4-годишна възраст пише концерт за клавесин.Още момче той е вече автор на редица големи произведения ( опери, симфонии, концерти и др.), които не отстъпват по равнище на художествено майсторство и по техническа зрелост на много произведения на видни композитори от онова време.Това дава основание детството на Моцарт да се обособи не само като време на обучение, но и като значителна страница в неговата творческа биография.
През втората половина на 60-те години младият композитор създава голям брой произведения: симфонии, Меса, оркестрови танцови сюити, серенади.Тъй като по това време Моцарт служи като придворен концертмайстор при залцбургския архиепископ, той е принуден, съгласно служебните си задължения, да пише духовна музика и танци за придворните балове.
Като подражава на италианските образци, през 1767 г. Моцарт композира по случай завършването на учебната година в Залцбургския университет операта “Аполон и Хиацинт”. Следващата година 12-годишният композитор пише по поръчка на директора на Виенския придворен театър opera buffa “Мнимата наивница”.Пак в същата година е създаден едноактният зингшпил на Моцарт “Бастиен и Бастиена”.
Наред с opera buffa и зингшпила младият композитор овладява в тези години и жанра opera seria.През 1769 г. по време на голямо турне в Италия той получава поръчка за opera seria “Митридат, цар понтийски”.Премиерата се състояла в Милано в края на 1770 г.Операта имала голям успех, в резултат на който Филхармоничната академия във Верона избира Моцарт за свой член.По това време той вече носи почетното звание член на знаменитата Болонска академия - чест, която се е падала на твърде малко композитори.
Забележителни от залцбургските години на Моцарт са концертите за цигулка и оркестър - прекрасни образци на този вид музика в ХVІІІ в.И днес с огромна популярност се ползват Ре-мажорният и Ла-мажорният цигулков концерт, поразяващи със смелостта, ярката образност и красотата на тематичния материал, с изяществото и стройността на формата, с разнообразието и богатството на изразителността.
Въпреки основното значение на инструменталната музика в творчеството му от 70-те, Моцарт не прекъсва работата си за театъра.В съзнанието му постепенно се формират и зреят оперно-драматични принципи, продължава процесът на по-нататъшно овладяване на различните жанрове в оперното изкуство.Доста голямо значение за формиране на оперната му естетика има пребиваването му през 1777 г. в Манхайм - един от центровете на немския музикален живот, както и последвалото пребиваване в Париж ( пролетта и лятото на 1778 г.).
Завръщането на Моцарт от Париж в Залцбург е начало на следващия период в неговото творчество (1778 - 1781), който завършва с окончателен разрив със залцбургския архиепископ и преселване във Виена.Той е първият музикант, който скъсва със зависимото си положение.
Особено значително произведение от този етап е операта “Идоменей”, поръчана за мюнхенския карнавал и поставена през януари 1781 г.В това произведение Моцарт създава релефни и ярки характеристики на драматичните ситуации и чувства на героите, внася много нови и смели моменти в областта на хармонията, оркестрацията, формата.”Идоменей” е последното стъпало, водещо към създаване на оперите, които са творческият връх на Моцарт.
Началото на творческата дейност на композитора във Виена бележи написването и постановката на зингшпила “Отвличане от сарая”.Годините между “Отвличане от сарая” и “Сватбата на Фигаро” са запълнени със създаване на голям брой инструментални произведения от различни жанрове: концерти за много инструменти, клавирни сонати и фантазии, квартети и други камерни ансамбли, симфонии.Срещата на Моцарт с либретиста Лоренцо да Понте и взаимното им сътрудничество водят до появата на най-великите творби на гениалния композитор - “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Така правят всички”.
Премиерата на “Сватбата на Фигаро” се е състояла във Виена на 1 май 1786 г.И макар че операта поради неприязненото отношение на висшите придворни кръгове след няколко представления слиза от сцената, музиката й придобива огромна популярност.
“Сватбата на Фигаро” е написана като италианска opera buffa, но следващата опера-“Дон Жуан”, както по формални белези, така и по същност не може да бъде сведена към нито един от известните оперни жанрове.Това е качествено ново произведение, по шекспировски съчетаващо комедийното и трагедийното начало.С операта “Дон Жуан” започва последният период от творчеството на Моцарт (1787 - 1791), премиерата е на 29 октомври 1787 г.
В началото на 1790 г. във Виена е поставена новата opera buffa “Така правят всички”.Въпреки че по идейна значимост не може да се сравни със “Сватбата на Фигаро” и “Дон Жуан”, по яркост и конкретност на музикалните характеристики, както и по психологическа тънкост и майсторство в изграждане на ансамблите тя не им отстъпва.
Последният зингшпил на Моцарт “Вълшебната флейта” принадлежи към най-великите творби на неговия гений.Операта представлява философска приказка, проникната от висок хуманизъм.В музиката й са противопоставени ярко един на друг образите на светлината и мрака, с гениална психологическа дълбочина са изразени чувствата на влюбените, пресъздадени са ярките персонажи на австрийско-германския народен театър.Така в оперното творчество на Моцарт на върха на неговото майсторство се заздравяват връзките с националния народен театър, а персонажите на приказката стават живи хора, с определени индивидуални черти.Премиерата на “Вълшебната флейта” се състояла във Виена през септември 1791 г.
Едновременно с “Вълшебната флейта” Моцарт работи и над последното си произведение - Реквиема.Той е велика творба на гения, музиката му е високо постижение на полифоничното майсторство на композитора.Реквиемът е не само завършек на творчеството на Моцарт; това е обобщение на най-жизнените и значителни традиции на жанровете на месата, кантатата и ораторията, но в нови исторически условия.Със средствата на хора, вокалния квартет и симфоничния оркестър художникът въплъщава най-дълбок свят на човешки чувства и преживявания : драматизма на душевните конфликти, стихийна, грандиозна картина на Страшния съд, огромна скръб и мъка по изгубените близки, любов и вяра в човека.Моцарт не успява да довърши работата си над това произведение.Неговият ученик Зюсмайер завършва Реквиема, като използва ескизи и чернови бележки на композитора.
Смъртта твърде рано прекъсва творческия път на Моцарт.Но неговият принос в историята на музикалното изкуство го издига на едно от най-почетните места сред безсмъртните гении на световната култура.
