ЛУДВИГ ван БЕТОВЕН
(1770-1827)
Бетовен е една от най-великите фигури в световната култура.По философска глъбина, демократична насоченост и смело новаторство творчеството на Бетовен няма равно в европейското музикално изкуство на миналите векове.То е най-обобщаваща и най-съвършена художествена изява на народните движения в Германия на границата между ХVІІІ и ХІХ в.
За Бетовен обикновено говорят като за композитор, който, от една страна, завършва класическата епоха в музиката, а от друга, отваря вратите на “романтичната епоха”.Тази формулировка твърде малко разкрива същността на Бетовеновия стил.Защото, макар да се доближава при отделни етапи на развитието си с някои свои страни до творчеството на класиците на ХVІІІ в. и на романтиците от следващото поколение, музиката на Бетовен по някои свои важни, решаващи белези в същност не съвпада с изискванията нито на единия, нито на другия стил.Нещо повече, тя изобщо трудно може да бъде характеризирана чрез стилови понятия, формирали се въз основа на изучаване творчеството на други художници.Бетовен е неподражаемо индивидуален.При това той е толкова многостранен и многолик, че никакви познати стилови категории не обхващат цялото многообразие на неговия облик.
Лудвиг ван Бетовен е роден на 15 декември 1770 г. в семейството на придворни музиканти в град Бон.Професионалното му обучение до 11-годишна възраст е поверено на случайни и посредсвени музиканти, познайници на баща му.През 1779 г. като ръководител на придворния музикален театър в Бон пристига Йохан Готлиб Нефе, който оказва голямо влияние върху младия Бетовен с прогресивните си естетически възгледи.
Бетовен започва рано професионална дейност.През 1782 г. при отсъствие на Нефе го замества като придворен органист.Година по-късно е зачислен като клавесинист в придворния оркестър, след което е повишен в помощник-органист.От 1788 г. върху него ляга бремето за издръжка на семейството, което го принуждава да се заеме и с частни уроци.
По-голяма част от енергията си Бетовен посвещава на творчество.Той композира доста бавно.Бонският му период не се отличава с плодовитост - за 10 години написва не повече от 15 произведения, повечето от които имат вече само историческо значение.Все пак този първи творчески етап, завършил през 1792 г., е извънредно важен за художественото формиране на Бетовен.На първо място, в произведенията от това време той изпробва силите си в много жанрове и успява да разкрие чертите на творческата си индивидуалност.На второ място, в Бон у него се зараждат идеите за бъдещите му значителни произведения.И накрая, през този период се определя не само музикалната му естетика, а и целият му неподражаем духовен облик.
Следващият творчески етап на Бетовен започва с пристигането му във Виена.Тук на по-високо ниво се издигат заниманията му по композиция и започва кариерата му на пианист-виртуоз.Първите виенски години Бетовен посвещава на интензивното изучаване техниката на композиране при разни преподаватели, един от които е Хайдн.Започва и концертната му дейност като пианист в аристократичните салони, където веднага постига забележителен успех.Импровизационната му дарба и виртуозно майсторство нямат равни сред пианистите от онова време.
Между 1795 и 1803 г. Бетовен създава повече от сто произведения в различни жанрове.Основни творби от този т.нар. “ранен” период от Бетовеновото творчество са около 20 клавирни сонати, две симфонии, шест квартета, три триа, балетът “Прометей”, ораторията “Христос на Елеонската планина” и още много други инструментални композиции.Всички те се отличават не само с истинска зрелост, високо майсторство и ярка композиторска индивидуалност, а и с оформен стил, който е прието да се нарича ранен Бетовенов стил.
През 1802 г. в живота на Бетовен настъпва дълбока криза.Няколко години преди това композитора е усетил симптоми на глухота, които упорито прогресират.През 1802 той разбира, че заболяването му е нелечимо.Жизнерадостният и общителен Бетовен започва да се превръща в мрачен и саможив човек.Съзнанието за неизбежната катастрофа води композитора до пристъп на отчаяние.Бетовен помисля за самоубийство.И само огромната потребност от творчество му помага да “сграбчи съдбата за гърлото”, да отхвърли ужасното намерение и да излезе победител от борбата.
Именно в произведенията от този период (1802-1803) се набелязва преходът към нов Бетовенов стил.Самият композитор изповядва пред приятел, че е недоволен от предишните си творби и иска да тръгне по нов път.Появата на Трета симфония окончателно формира героично-драматичния стил на т.нар. “зрял Бетовен”.
Времето между 1803 и 1812 г. се отличава с поразителна творческа активност.През този период се създават бележити произведения на Бетовен, които откриват нова епоха в историята на музикалното изкуство.Тук спадат шест симфонии - “Героичната”, Четвъртата, Петата, “Пасторалната”, Седмата, Осмата; операта “Фиделио”; увертюрите “Кориолан”, “Леонора”; музиката към “Егмонт”; цигулковият концерт; Четвъртият и Петият клавирен концерт; клавирните сонати “Апасионата” и “Аврора” и др.
В центъра на Бетовеновото изкуство от тези години е героиката на борбата.Той напълно преодолява чертите на “чувствителния” стил на ХVІІІ в.; музиката се изпълнява с мощна динамика, придобива сила и целеустременост, в които с небивал реализъм намира отражение диалектиката на жизнените процеси.
През последното десетилетие от живота на гениалния композитор, когато животът му е особено мрачен, неговото изкуство става достояние на най-широка аудитория, като му завоюва истинската народна обич.Отношението на съотчествениците към Бетовен се проявява осбено ясно по време на изпълнението на Деветата симфония.В нея той използва одата “Към радостта” от Шилер и по този начин напълно разкрива революционното съдържание на своето произведение.Композиторът бил посрещнат с аплодименти, които по сила и продължителност надминавали тези към коронованите особи.
Временната творческа криза, настъпила след 1812 г., довежда към края си до появата на нов стил.През 1815-16 г. Бетовен започва да композира с предишната интензивност.Чертите на новото се ознаменуват с петте последни клавирни сонати, двете сонати за виолончело, Деветата симфония, “Тържествената меса”, петте квартета.В произведенията от този период се запазват напълно характерните за цялото творчество на Бетовен дълбочина на мисълта, монументалност, смело новаторство.Обаче на тези творби са присъщи други художествени тенденции, които позволяват да се говори за особен, късен Бетовен.
Най ярка отлика на късния Бетовен е влечението към философски възвишено изобразяване на действителността и към задълбочен размисъл.Тази особеност винаги е била присъща на неговото художествено мислене, но никога преди това образите на съсредоточена философска мисъл не заемат у композитора толкова значително място и не достигат такава изразителна сила.Бетовеновият герой минава сега през дълбоки душевни изпитания; но всичките му съмнения, колебания и философски търсения на истината неизменно се увенчават с утвърждаване на живота и вярата.
Въпреки влошеното здраве у Бетовен непрекъснато се раждат нови творчески замисли.Известни са неговите скици за Десета симфония, за увертюра на тема Бах и за опера.Той е възнамерявал да напише “Реквием” и музика към “Фауст”, както и нова школа за клавирното изпълнителство.”Имам чувството, че още не съм написал нито една нота” - казва той малко преди края си.Смъртта настъпва на 26 март 1827 г. след дълго и мъчително боледуване, застига Бетовен в разгара на нови творчески търсения.
