Романтизъм (от фр. Romantism e) - идейно и художествено направление в европейската и американската духовна култура от края на XVIII и първата половина на XIX в. Като отразява разочарованието от резултатите на Великата френска революция и идеите на Просвещението и буржоазния прогрес, романтизмът представя стремежите на човека към безгранична свобода, жажда за съвършенство, хармония и красота, желание за лична и гражданска независимост. Основа на романтичното възприятие и изкуство е мъчителното разкъсване между идеала и социалната действителност. В идеологията и практиката на романтизма са намерели отражение интересът към националното минало, фолклорните традиции и културата на народите. Стремежът да се създаде универсална картина на света (преди всичко на историята и литературата). В музиката романтизмът се появява през 20-те години на XIXв. под влиянието на литературата и се развива заедно с литературния романтизъм и литературата въобще. Характерно за романтизма внимание към вътрешните преживявания на човека се изразява в култ към субективното влечение, към емоционалните преживявания, което ги определя като главни обекти на романтизма.Главните представители на романтизма в музиката: Ф.Шуберт, К.М. Вебер, Р.Вагнер, Х.Берлиоз, Н.Паганини, Ф.Лист, Ф.Шопен
