Лъжата

1. Малките лъжи от ежедневието за мен не са от значение, просто някой път са изискващи. Примерно си закъснял да се прибереш и измисляш нещо за пред вашите. Те се правят, че ти вярват, ти лъжеш и мажеш и тогава сякаш самата лъжа си губи смисъла, защото и на двете страни е ясно, че послъгващ.
2. За сериозни лъжи, такива, които носят някакви негативни последствие, съм против, естествено.
Да, бих простила лъжа въпреки всичко. Човек и да си казва, че се чувства предаден, че е загул всякакво доверие у дадения човек, доста често пренебрегва принципите си и прощава такива грешки на близките си. Доверието е нещо, което се гради трудно и губи лесно, но не ми е било пречка да го изградя отново.
3. Усещам, само когато лъжата е наистина толкова прозрачна, че няма накъде. Ако преценя, че не е с лоша умисъл, ще си замълча, ако е обратното - ще си кажа каквото имам.

Цитат :

- какво е мнението ви за малките лъжи, които всеки използва в ежедневието си?

На всеки се случва понякога леко да поизлъже. Това донякъде е станало и част от нас. Стига да не се прекалява с тях и да не лъжем/ да не ни лъжат постоянно.

Цитат :

- бихте ли простили, ако някой ви излъже?

Колкото и да ми е кофти, след време почти винаги прощавам. Може някоя лъжа дълго да я натяквам, но все пак не се сърдя цял живот.

Цитат :

- усещате ли, когато някой се опитва да ви измами?

Понякога усещам, друг път не. Зависи колко е умел този, който се опитва да ме измами .

А всъщност, и аз да попитам - кои са "малките лъжи" ?? Какво разбирате под това понятие. Това, че някоя лъжа е безобидна, прави ли я по-малко лоша от другата, която силно наранява ?? И ако постоянно използваме тези "малки лъжи", няма ли те един ден да се превърнат в "големи лъжи" ??

Дадох пример какво разбирам под "малка лъжа", Добси. Това, че не вреди на никога не я прави толкова безобидна, не от гледна точка на това за какво си излъгал, а че може да свикнеш с това и в последствие нещата да си излязат извън контрол и именно тези безобидни лъжи да се превърнат в нещо по-значимо.

Лъжата за мен е синоним на истината
Лъжата е изкривената истина,демек - казваш истината,просот променяш 2-3 думички за да се получи така-че да ти хареса на теб,и може би на другите..а не така както е в действителност.Лъжата е най-красивото,и грозно нещо в света.Защото лъжата е въображението ти..то няма граници ^ ^ до момента в който на истината не и хареса колко красиво става,и реши да се намеси

Типично по женски, нали?
Май затова някои мъже, каквото и да казва жената, го разбират като ДА.

Отношението ни към лъжата е една голяма лъжа. Обичаме да лъжем и мразим да ни лъжат. Направо побесняваме, когато разберем, че някой ни е излъгал, че ни е направил на глупаци, но в същото време с готовност правим същото. Можем с часове да говорим колко лоша е лъжата, колко е вредна и срамна, и в следващия момент да започнем да лъжем като дърти цигани (извинете, като възрастни роми - ако трябва да сме политически коректни, което също е една опашата лъжа).

Не знам дали истината тежи, но лъжата привидно снема тежестта й. Всъщност, лъжейки, бягаме от отговорност. Разбира се, във вселената нищо не се губи, и отговорността, от която сме избягали, все някога ни намира.

Да лъже може само човекът, понеже владее словото. Словото обаче е сила и лъжата може да убива. Тя не случайно се оприличава на змийски език - раздвоен и отровен.

- Под "малки лъжи" разбирам нещо, което на никого не вреди и спестява обяснения за нещо маловажно. Според мен благодарение на тези лъжи ежедневието е по-спокойно, елиминират се излишни въпроси, размисли и нерви, които в крайна сметка са щели да бъдат за нищо. ;D
- Ако чуя добра причина за това - най-вероятно да. Казвам "най-вероятно", защото много зависи за какво точно става въпрос.
- Сигурно да, досега не съм вярвала сляпо в нещо, което е било на 100% измислено и фалшиво с някаква цел. Има хора, на които вярвам и са ми дали достатъчно причини за това, другите не ме интересуват и когато разбера, че някой ме лъже, не се занимавам с него и просто го оставям да си мисли, че вярвам.

Абе аз не съм много съгласен да ме лъжат. Както казваше баща ми, когато ме хванеше в лъжа: Не ме е яд, че ме лъжеш, а че си мислиш, че ти вярвам!

Не обичам да ме лъжат, кара ме да се чувствам малка и глупава, както когато бях малка и вярвах в Дядо Коледа ><
Ако можеше всеки да го удря ток, когато лъже щеше да е красиво и светло.
Аз лъжа...рядко? Най-вече в даскало "Госпожо, имах много работа не успях да си науча", но това е за да не лъжа майка ми с "Ама тя ме питаше неща, които не е казвала."
Това са моите лъжи.
Предпочитам да ме мразят, от колкото да ме мислят за лъжкиня.

Зависи от самата лъжа.. колко е сериозна, дали е за добро или не... може би ако е нещо маловажно или освен, че не би навредила би предпазила от нещо, мисля че бих предпочела лъжата пред истината. И все пак прекалено многото лъжи също не са добре.

Няма малки и големи лъжи, понеже лъжата има свойството да поражда още лъжи след себе си, за да не бъде хваната и това, което е започнало като безобидна лъжа, може след време да прерастне в катастрофа. Също и така наречената "благородна лъжа" - тя е може би най-оспорваната, понеже на пръв поглед сякаш е полезна и се изрича (или премълчава) с добри намерения. Дали това е така, ето ви / ни тема за дискусия.

Ами може би понякога човек има нужда да излъже, но все пак нещото, което най-много мразя е някой да ме лъже, особено, когато лъжата е плоска и тъпа..имам чувството, че ме вземат за глупачка и ме подценяват... По принцип и аз понзнавам в повечето случаи ... Има някой белези, по които много точно мого точно мже да се определи, дали някой лъже...Например: отместването на погледа в ляво или леко повдигане на веждите...има различни белази.

Съгласна съм с Руто, че няма малки и големи лъжи-лъжата си е лъжа.
Хората лъжат всеки ден, постоянно. Аз вече лъжа инстинктивно, когато чуя някой определен въпрос ...Що те нямаше вчера на даскало, къде излиза, кво прави /последните две така да ги мразя...все едно съм на разпит. Направо ми иде някой ден да кажа истината, че да ги откажа да питат/. Да, това е, което много хора наричат безобидна лъжа, но тя води до други лъжи. И в един момент комуникацията между "близки" хора се превръща в редица от лъжи, а накрая излиза наяве горчивата истина, че хич не се познават.
Колкото до благородната лъжа-и такава няма. Нима е благородно лекар да попречи на пациент да сбъдне последните си желания и да се прости с любимите хора, като му спести тежката диагноза?
Дали бих простила-естествено. Както казах-все лъже. Но ако на лъжещия му стане навик, му бия шута. Много често хващам в крачка, тези, които ме лъжат. Колкото повече ги познавам, толкова по-лесно става.

Обожавам лъжите! Това е едно от най-хубавите неща в живота ми. Обожавам да лъжа, но със стил и цел и колкото по-продължително - толкова по-добре. Рядко оценяват положените от мен усилия за дадена лъжа, ама няма значение - на мен ми е кеф.
По темата - малките лъжи, дето ги ползваме в ежедневието, май им викат бели лъжи или нещо такова - за мен това не са лъжи. Повечето от тия лъжи дори са форма на лицемерие, а лицемерието не е лъжа, щото е толкова реално и досадно, че чак е страшно.
Бих ли простил ако някой ме излъже? Разбира се. Особено ако ме е излъгал както трябва - бих се изкефил даже. Само да не е за нещо важно, разбира се. Дори и аз си имам граници.
И... дали усещам - почти никога. Аз съм наивен, особено ако съм щастлив. Ама това е хубаво.

"Главно сам себе си не лъжете. Онзи, що лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига до там, че вече никаква истина ни у себе си, ни наоколо може да различи и порди туй изпада в неуважение и към себе си, и към другите. А като не уважава никого, престава да обича, а като няма любов, за да се занимава с нещо и да се развлича, той се отдава на страсти и груби сладости и достига съвсем до скотство в пороците свои, а всичко туй е от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да обиди. Зер да се обиди сам човек, понякога е много приятно. И при туй човекът знае, че никой не го е обидил, че той сам си е измислил обидата и е лъгал за красота, сам е преувеличавал, за да създаде картина, заловил се е за една дума и от сламката е направил планина - знае сам това, а все пак сам пръв се обижда, обижда се до приятност, до изпитване на голямо удоволствие, а с това дохожда и до враждебност същинска..."

не ме ебе от малки лъжи.
обаче ако някой цялостно се подиграе с доверието ми, .. използва ме и ме захвърли и се изплюе върху добрите ми намерения,... тогава
BURN