Познаваем ли е светът?

Това е един от онези спорове, над които усърдно са си тормозели умовете цяла плеяда велики мислители през Средновековието. Едните твърдят, че чрез науката е възможно да се обясни всичко, другите опонират с това, че има неща (като Господ например), които не могат да бъдат обяснени, а и не е работа на човека да се рови в тази материя.

Та какво ще кажете... науката може ли да измести божественото? А има ли право да го прави? Вярата в чудеса и други измерения прави ли ни първобитни?
Как мислите ВИЕ?

Аз съм на мнение, че науката никога не може да измести божественото .
Вярата в чудеса и други измерения в никакъв случай не ни прави първобитни, аз вярвам в чудеса и те се случват всеки ден както се споменава в подписа ми .

Светът е познаваем. Бог не!
Дали човек ще се рови в Божественото или не, е без значение, понеже няма да открие нищо освен това, което му бива открито.
Що се отнася обаче до опознаването на света, на вселената, човек дори е поощряван да го прави - способността му да размишлява и да разсъждава е дар от Бога и Той не само желае, а дори изисква от нас да усъвършенстваме дарбите си.

Да говорим за изместване на Бога от науката е нелепо. Бог си Го има и ще Го има, каквото и да казва науката. Всъщност, единственото което тя би могла да каже, ако Бог беше познаваем, е че Той съществува.

Защо да е първобитно да вярваш? Защото преди хората повече са вярвали и по-малко са знаели? Нима? Не се ли учим именно от древните, не се ли базира целият ни мироглед върху философията на античността, не са ли изградени държавите ни върху римското право? Вярно, разгадали сме колосални тайни за света, за които хората от миналото дори не са сънували, но си останахме, дори затънахме в духовната си нищета. Съвременният човек не е по-щастлив от средновековния или античния. Тормозят го същите страхове и дори тревогите ни са се умножили. "Стрес" е съвременна дума.

Наличието на вяра не е критерий за интелект. Вярващ може да бъде както неграмотният бай Петко, така и големият физик Исак Нютон. Вярата е универсална и дава отговор на непознаваемото, на Бога, не чрез познание, а чрез пребъдване в Него.

Веднага мога да ти дам пример за обяснение на чувството Любов. Та нали твърдят, че това е просто химия...

То едното не изключва другото, но ако се опрем само на химията, едва ли ще можем да обясним величието на любовта, понеже да гледаме на нея (любовта) само като привличане между две тела, е като да я осакатим от същността й, която всъщност е приятелство на душевно и саможертва на духовно ниво. Предполагам, че химията може да обясни промените в тялото, но едва ли дори би се докоснала до истинските причини.

Може би след време, когато се включи и друг човек в темата, който подкрепя науката, темата ще стане по-интересна. Сега още ми се струва суха. ;д

Че аз подкрепям науката. Къде точно ме видя да я отричам?

Никъде! Но пък когато има сблъсък на две абсолютни противоположности става интересно. Всички помним дългите спорове и караници в подобни теми. Искаше ми се да се получи нещо подобно...