Какво ви кара да се усмихнете?

First topic message reminder :

Днес по английски ми казаха да напиша есе, в което да засегна темата за "Любовта като източник на вдъхновение или безумие".
В хода на мисълта си взех, че включих и "Какво ме кара да се усмихна/ да съм щастлива/ да обичам.". Доста се позамислих(и продължавам да мисля всъщност, защото наскоро е нямало нещо конкретно, което да ме направи истински щастлива и трайно да ми залепи усмивката на устата), но в крайна сметка на първо място поставих (естествено) семейството и приятелите. Хубаво е да знаеш, че в най-тежките ти моменти има към кого да се обърнеш за подкрепа, че има кой да те успокои и да те накара отново да се усмихнеш. : )

Е, вие сте. Какво ви кара да се усмихвате и да сте истински щастливи?

Hey, that's my baby.

Радостта на кучето ми вечер, като се прибера у нас.

Когато през нощта ме събудят за спешно секцио и се изстрелям от нас за около 2 минути. Няма такова вълнение, особено половин час по-късно, когато бебчо ревне. Противно на очакванията, това ми харесва много, вдига ми адреналина на макс.

Колко хубавооо

Като се събудя да видя двете ми любими момчета да спят отгоре ми! Heart

Какво ви кара да се усмихнете? - Page 2 2vj4u3n

Добро отношение : )

Години по-късно, being part of this.

Светещите темички тук след дълга пауза! Все едно отново съм на 17 и нямам 1234567 неща на главата!

ХАХААХА! Ронии! Ей сега ме усмихна пък ти Smile

Все още бебето. biggrin

Само дето вече е малко момче или голямо бебе. Не съм решила.

ХАХАХАХА!

Аз съм на 15 и имам домашни за писане, но първо ще цъкам във форума. ПЪК! Capfan

Това последното ми напомня как като ученичка, ако имах ниска оценка нашите ме наказваха без интернет, което означаваше да не влизам тук.
Аз обаче тайно се вмъквах в спалнята, дори и за 10минутки, а после триех истории, че да не ме хване тате.
Е, хващаше ме по някой път и ме наказваше още, ама аз пак не се спирах и на човека му писна