Подходяща компания, с която попадаш в повече подходящи ситуации. Съвсем истинско. Повече необикновено. Любими усмивки и недоумяващи погледи.
"Щастливият не предизвиква себе си! Благодаря ти, щастие, за твоята жестока съпротива..."Разбирам, отново, колко незначително малки (и жалки) опити за сломяване на духа ми поставя “съдбата”. Не ги търся - глупавите пречки пред щастието, които сама построявам. Търся себе си във всяка частица, която притежавам. Притежавам света. Непрестанно преоткривам. (Щастието си.) Правилните избори са мои, дори да са грешни. Поемам риска им. Не се пазаря.
Разбирам малко повече това състояние (вечно) на апатия. На мъдрост. Моята цел. Новото преоткриване, чрез Новото преоткрито. В стремежа си, бих казала, ще подмина себе си. Отново. (В реда на нещата е.) Но ще се върна за да се поздравя с усмивка. И това останало зад мен мое Аз ще се усмихне на следващото с думите: “Помнят те!”
Усещам страниците да се изнизват под пръстите ми. Сякаш отлиствам вечно. Топлото шумолене на листите събужда глад и жажда.
Утолявам себе си чрез другите.
“Напомняш ми на Нея... винаги усмихната!” Става ми драго и си топя сърцето под огънчето на любимата запалка, сещайки се за онези моменти - искрени, в които творя живота си. Себе си.
Усмихвайте се и обичайте хората. Подкрепяйте ги колкото можете. Не робувайте на чуждите кефове. Извличайте максималното от това, което ви е дадено. Човеци бъдете, не картини на низки характери. Бъдете. Ваши са изборите.
