Puppet Master Rockplacer
Age : 29 Брой мнения : 2354 Location : Пловдив Интереси : ego trips Рейтинг : 134 Registration date : 15.07.2008
| Заглавие: Остарели мисли в нови доспехи Пон 25 Апр 2011, 01:46 | |
| Какво ви усмихна днес? Колко от вас ще ми отговорят сериозно? С подробности? Колко въобще ще ми отговорят? Ще подминете себе си. И няма да помните. Винаги ще забравяте. Носете душата си със себе си. Сигурно ви се случва да подменяте една емоция с друга с течение на времето. Харесвате косата си във “вчера”, но “днес” тя ви се струва прекалено нескопосано боядисана? Подстригана? Вързана? Въобще я намразвате. Мазна е. Рошава. Безжизнена. И си давате почивка. На нея също. Установих, че не мога да забравя “някога”. Колкото и да се опитвам. Не трябва да забравям. Трябва да помня и да се уча от (де)градацията на емоциите и мислите си. Ето, преди бях луда за връзване, сега съм луда - завързана за луд за връзване, завързан за мен. Ето също преди се оставях на течението да ме блъска в речните дървета, а днес със замах ги подминавам. Ето още – преди се усмихвах безразлично, а от това равнодушие се научих да се усмихвам и да усмихвам нея същата апатия у другите. Въобще – препоръчвам ви да не забравяте. Помнете даже колкото се може повече. Кога сте се събудили; заспали; какво сте хапнали; какво сте видели да се прокрадва из дебрите на непочистената ви стая; помнете, че дишате; кога са се разлистили дърветата и как сте се почувствали; какво сте прочели; намерили случайно; на какво ви приличат облаците; сънищата си помнете и ги записвайте, иначе ще изчерпате пространството. Изчерпвам красотата. Едва ли. Едва ли не. Принципно само променям гледната точка. Колкото и да сте криви, мога да намеря хубавото под друг ъгъл. Значи просто променям мислите си или по-скоро те променят съзнанието и центъра на виждане. И това, което преди намирах за красиво и преоткривах като грозно, сега има своята средна линия, по която се движи. Т.е., мисълта ми е, че няма достойна красота, чисто физически, тъй като е много недефинирано понятие. Самата красота май е въпрос на настроение. Самия обект – част от него. Да бъдем естествени. Като състояние най-вече. Другото го прецежда сърцето и изтласква към душата. Или обратното. | |
|