Музата ми форма придобива
на митичната, красива самодива,
тя снагата си в танц извива,
а гласът и в песен, приказка излива.
[Красива, пепелно руса,
с очи от синьото море,
кожата й лунното сияние,
а тя по-нежна от лале]
Танцувай, Музо, пей ми!
Кажи защо живея.
Ти изпиши думи мои
с огнено перо.
Жарта под краката ти гори
и пали моето сърце,
което ти държиш в своите ръце.
Царица на моята душа,
падам пред теб на колене
и моля те, не спирай тая песен
за живота ми красив и вечен.
