Какво мислите за...

Какво мислите за "Отворените връзки" и "Отворените бракове''

Наскоро се запознах с една двойка, когато бях на сватба. Докато чакахме да започне церемонията разказваха за връзката си.

Обичат се, имат сключен брак, но е ''отворен'', което гласи, че могат да правят каквото си искат извън него - да имат други афери, да спят, с когото си пожелаят, без обвързване и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си споделят всичко.

Когато се връщахме във Варна, със семейството ми, това ни беше темата за разговор.

Та въпроса ми е - приемате ли го за нормално това?
Според вас бихте ли били щастливи да имате такъв брак, връзка?
Възможно ли е да не съществува ревност при мисълта, че човекът, ''с когото споделяте живота си'' не е изцяло ваш?

Това не е нормално според мен. Ако човекът с когото си, иска да имате "отворена връзка", значи изпитва нужда от нещо, което ти не можеш да му дадеш. А колкото до "оворения брак" - това е човека с когото искаш да споделиш живота си, за да бъде само твой. Ако единият от двамата не иска да е само с един човек, то според мен няма смисъл да се жени.

Да и аз мисля, че не е нормално... Ако човека с когото си, не ти е достатъчен значи той просто не е твоя човек... Има и друго...някои са в отворена връзка, просто за да има с кого да ходят (това ми е още по-абсурдно) Blink

А относно отворения брак, аз не бих се съгласила на такъв, дори от гледна точка на това, че не знаеш със здрави хора ли е твоя партньор или може да те зарази с нещо сериозно...

Моето си е мое. Нищо не деля, особено човекът, който е света за мен. Аз принадлежа на него. Той принадлежи на мен. Точка (:

За мен отворената връзка е нещо нормално и е якичко ;р
Практикувал съм го и преди и мога да кажа че е .. "нещо от което понякога се нуждаем" Защото е неангажиращо и не включва такава голяма отговорност която е истинската любов .. или в другия случай - брак.

Не бих могла да го приема. Докато нямаш връзка или брак си прави каквото искаш и с когото искаш.
Когато обаче ще си даден човек, трябва да си само с него. Защо трябва да ти е нужно нещо друго? Ако той не ти дава всичко от което имаш нужда, значи не сте един за друг и толкоз.
Също така не бих приела приятелят ми/съпругат ми да поглежда друга. Не съм ревнива, ама всичко си има и своите граници.

И аз не го приемам поради горе-долу същите причини като по-горе казаните. За мен това би означавало, че аз/партньорът ми не получава/м това, от което има/м нужда. Затова се търси другаде. Това за мен не е обвързването, което аз имам като представа. Но пък всеки както си е щастлив. Някои хора се чувстват затворени в някоя връзка (особено мъжете) и понякога трябва да си доказват, че "още ги бива за нещо", че все още могат да получат, това което поискат. Аз така си обяснявам "отворените" връзки.
Аз за себе си не искам такова нещо и ако мъжът ми поиска, по-скоро бих му била шута още докато си довършва изречението. Моето си е мое и това е.

Аз съм ''за''. ''Свободата, Санчо....'' biggrin

Това не е свобода, а чиста свободия... пък да не говорим, че до голяма степен трябва да си окован/а от самотата и секса, че не би забелязал/а, че пропускаш едно от малкото истински неща във Вселената... любовта. :]
... поне това си е моето мнение.

Йен написа:: Това не е свобода, а чиста свободия... пък да не говорим, че до голяма степен трябва да си окован/а от самотата и секса, че не би забелязал/а, че пропускаш едно от малкото истински неща във Вселената... любовта. :]
... поне това си е моето мнение.

Съгласна съм Сирмето.
То е най-лесно да кажеш, че си "за" преди да си се сблъскал с нещо такова.
После не знам на коя жена ще и е приятно, че съпругът и вместо да се прибере при нея и децата, ходи да се "вижда" с някоя друга, независимо дали и тя прави същото. (с друг, не с друга ;д)
А и не каза защо си "за", а само че си фенка на Сервантес

Не съществува нещо като "отворена връзка"
Тоест, то съществува,но е по-скоро нещо като "Имам си едно момиче/момче, което винаги е навито за леглото ми, но ако видя нещо по-атрактивно спя с него".
Ъхъ, не го разбирам, може би защото съм емоционален боклук и не схващам идеята за това, че човек доброволно се наранява. Мазохисти на тоя сват колкото искате.

Не ми се вързва "отворена" и "връзка" в едно изречение. Ако имаш връзка с някого, ти си само с него. Нали не ходиш с всеки, с когото спиш.
Като толкова не може да си с един човек защо изобщо се захващаш да градиш някакви отношения, които в последствие ще се разрушат.

Пък и чувството за притежание - във всеки е развито малко или много. Не е яко да делиш

Когато дори частица ментално или душевно (физически въобще няма нужда да споменавам) човека до мен може да не е до мен, а до друга, да жадува нея... готова съм да сложа край на отношенията ни.
Любовта е непрестанно вземане и даване чрез пълно отдаване на по-горе споменатите нива. Настрана колко масивен личностен проблем е неспособността за обвързване и общуване. Защото за мен отворената връзка се явява точно такъв проблем. На човека му е нужно да споделя себе си и да се преоткрива чрез друг човек, за да бъде пълноценна любовта му. Да бъде той самия завършен. В тоя смисъл - всесилен, какъвто е бил някога, може би. Да бъде свободен, научавайки, че свободата няма крила, но окрилява.

Ненормално е. Ако гаджето ми има отворена връзка, не бих се чувствала негова приятелка, а негова к***а. Да те обичат означава да си единствен, а не един от многото. Нямам нищо против да гледат, ако искат да ми споделят какво са видели. Имам против да действат/пипат/опитват. А да дойдат после и да ми разкажат...брррр.
Като чуя за отворен брак си предстявам двама души, които до такава степен са си доскучали, а от друга страна са се опознали предостатъчно, за да оставят лъжите и криениците настрана. Хора, чието ежедневие е толкова банално, че вече им е все тая какво прави другия. И продължавам да държа, че всеки брак достига такава фаза.

Не мога да си представя нито отворена връзка, нито отворен брак. Защо си с този човек, ако искаш да излизаш и с други, пък на всичкото отгоре и се жените? Може би някои хора смятат, че ще заздравят връзката си, като дават зелена светлина на партньора си да прави каквото иска, но според мен ще стане точно обратното. Някой знае ли колко издържат тези връзки/бракове? Не ми се вярва да има над 10 години. Тази тема ми напомни за едно момиче, което, като го питаха дали момчето, с което е, й е гадже, тя отвърна:"Ааа, не, това е един, с когото се целувам" О.о

Напълно съм съгласна с първия пост на Сирмето и поста на Пъпет. Нямам какво друго да кажа.

eMm написа:: Напълно съм съгласна с първия пост на Сирмето и поста на Пъпет. Нямам какво друго да кажа.

The same here tongue_smile

напълно съм съгласна с първия пост на Ленчето,третия пост отгоре надолу на Марето и осмия пост на Пешо (но само първата половина на втория абзац)

не,сериозно..мисля че всеки може да си прави каквото иска,и че доста повече преобладават хората които не са готови за истински сериозна връзка. Така че да се надушват и да се взимат,проблем може да има само и единствено ако се съберат двама човека с различни виждания
Та относно другите хора не съм против да си го правят,защо бих била. но аз просто не си падам по такива безсмислени неща