Непотребни са всички псевдопространства, т.е. удари на сърцето, когато духа е в своя върховен крах от много преливане на щастливи предчувствия и положително е накъсан от апатия и бяс.
Възразявам срещу собствената си толерантност и угнетена съзнателност. Възразявам срещу откриването на себеотносен смисъл в индеферентни неща и събития въобще. Възразявам на чувството на безпределна безпомощност след един миг, може би, щастие - натрошен във вечността.
Искам някой да ме отведе в един по-красив и усмихнат свят. Много е просто, нали? Но просто не става. И възразявам стотици и хиляди пъти срещу наивната си душа; срещу вярата, че Аз мога да го сторя за някого, когато се губи всякакъв смисъл, и възразявам срещу безуспешните си опити да спра да го правя.
Откровено съм so damn tired.
