Зима

За или по-скоро заради един много специален за мен човек ...



Зима е, там където преди плам горя.
Тихо е, там където нещо някога туптя.
И път проправя си една река
от хиляди спомени в една сълза.
Празно и пусто е моето сърце
и без смисъл останаха моите ръце,
щом вече няма да галят твоето лице.
Мина време, но не спира да боли.
Затварям очи и пред мен пак си ти...
Разбиха се всичките мечти,
като вълни в крайбрежните скали.
Давник съм, в море от самота,
давя се в море от една сълза.

Хубаво е. Харесва ми Когато се пише с чувство,най-добре се получава ^^ Макар че е тъжно...Пробвай да напишеш нещо по-оптимистично. Сигурна съм,че ще се получи красиво ;]

Това наистина е красиво и много, много ми хареса!