За всеки ли е щастието?
Неуместен начин за започване на текст, разказ, диалог, че даже и монолог, но наистина – всеки човек ли заслужава щастие? На всеки един от нас ли е отредено да бъде влюбен, да има семейство, деца, работа, всеки ли може да обича или това са измислици, за успокоение на Боговете, странните!
Стадо. Просто дума, среден род, множественото й число е „стада”, но тъй като единственото число ми е достатъчно, това бяха бегли уточнения, които по никакъв начин няма да ви помогнат да разберете следващите редове. Стадото е едно – огледайте се, вслушайте се – не усещате ли силната миризма на тор, не ви ли оглушава блеенето на околните? Не желаете ли да седнете на дивана в хола с чаша топъл чай и интересна книга, навън вали, а вие не чувате нищо друго освен класическата музика, която някак си просто отива на ситуацията. По някое време усещате глуповатата усмивка на лицето си и решавате, че сте достатъчно доволни от живота си, за да излезете навън – какво пък, днес денят може да е по-добър от вчерашния. „Ха-ха-ха” каза Съдбата, изплю се в лицето ви и провали всичко. Веднага след като излязохте от апартамента си получихте най-безчувственото „Добър ден” от съседа, след това една кола не само, че не ви направи път да минете, но и ви оля от глава до пети. В градския транспорт (ах, любима тема) гледахте ожесточен бой на три баби за едно място – коя изпозлваше бастун, коя си беше сложила тухла в торбичката, специално за този случай. Слизате от автобуса с премазани крака, без да сте получили и едно извинение и си продължавате по пътя. От тук започваме – два злобни погледа, критика за косата ви, ноктите, дрехите, обувките, чантата, семейното положение, името на леля ви, цвета на блузата на чичо ви, който работи като шофьор в Украйна, странните числа в ЕГН-то ви, които според нумеролозите не вещаят много добро, да не забравим и това, че единият ви кътник е малко по-голям от другия, което не бихте повярвали какъв проблем всъщност е. Трагдеия! (Съвет от автора – отидете на зъболекар, обадете се на чичо си да си смени тениската и се отречете от леля си! ВЕДНАГА!) И както си вървите най-спокойно, опитващи се да не отразявате критиката към вас, дочувате нещо:
- Бе-е-е-е-е!
-Моля? – отговаряте стреснато
-Бе-е-е-е-е-е!!!!!
- Извинете, не ви разбрах.
-Бе-е-е-е, ма. Дай ми една цигара.
- Не пуша.
-Задръстенячка. Бе-е-е-е-е-е. Блеенето се отдалечава, а с него спирате да чувате и хилядите псувни, които се изредиха по ваш адрес. Не е като човекът да ви познава, но фактът, че не сте пушач говори много сам по себе си. Вие не се достоен жител на тази планета, моля купете си парцел на Луната и веднага започнете строежа на вашия нов дом! Разбира се, има алтернатива. Отидете до най-близкия магазин, купете си цигари (силни!), запалете, изблейте три пъти и народа ще ви приеме такъв, какъвто сте! (Поправка: усмихвайте се през цялото време, важно е. Хората трябва да си мислят, че на вас това ви харесва.)
(Преминахте пет планини и пет морета, остават по още четири. )
„Надеждата умира последна” казвате с бодър глас и си припомняте как да вървите след целия шок – леви, десни, леви, десни. Докато си припомняте как да вървите обаче бяхте брутално бутнат от един случаен минувач, който също се обърна със светлите думи „Майка ти да е*а, ши**н нещастник, гледай си в куците крака”. Не, не, не, недейте обяснява, че вие това правихте, просто кимнете с глава и се извинете, изтърпете още три цветущи израза и продължавате с упражнението – леви, десни, леви, десни.
Минавате покрай кафенето изпълнено със спомени – първата ви целувка, първата раздяла, толкова смях и усмивки, че и малко сълзи сте оставили вътре. Управителят Ви говореше на малко име, а барманите познаваха вашата кола само по звука на паркирането й, а да не забравим и че осем години бяхте клиент на месеца...всеки месец. Да, ама това е новият клуб, който отвори врати миналата седмица. Всичко е законно, всичко е легално, всичко е по правилата. Да, отоворете врата и вижте четиринадесетгодишните девойчета, който бясно танцуват върху масите,а понякога падат и от тях, заради странният коктейл даден им от чичкото на бара.
Реакция 1: влизате вътре, поръчвате си пиене, много пиене и се докарвате до токсикология.
Реакция 2 : свивате се в ъгъла и започвате да плачете
Реакция 3: затваряте вратата бързо и се правите, че това място не съществува.
Тъй като вие все още не сте част от стадото, избрахте Реакция 3, тъй че си продължавате по пътя, но той някак си не изглежда толкова приветлив вече. Пред вас стоят няколко бездни, бълващи огън, три дракона, глутница еноти и едно циврещо дете. Никой не би си причинил това да продължи напред, за това правите кръгом и обратно вкъщи. Спирката вече е достатъчно далеч, а вие осъзнавате, че трябва да минете всичко онова отново. Пукате врат, чупите пръсти, клякате три пъти и се правите на заек до избраното от вас място. Приклякате леко, сгъвате си ръцете до гърдите, повдигате горна устна, че да ви открие предните зъби и подксачате. Гарантирано е, че никой няма да ви безпокои, но вие го знаете, защото вече сте го опитвали няколко пъти.
Вече сте си у вас, необезпокоени от никого (освен, че изядохте три шеги за Великденския заек, но това не е кой знае какво, тъй че не се оплаквайте). Канапето ви се струва по-удобно от всякога, а музиката е дар за ушите. Харесахте си цели три книги и осъзнахте, че още не сте изпили любимия си чай.
БАМ! Усетихте прилив на емоции и мисли. Нещо средно между ужасът да се върнеш в гимназията, кошмарът, че отиваш гол на работа, розов захарен памук и онези динозаври, свирещи на пиано. Вие не сте човек? Точно така. Ако приемем, че онова горе бяха хора, или поне общоприетото за човек, то тогава вие сте...вие сте Бог? Харесайте си на какво, пуснете CV и сте нает, без това имаме да запълваме много места последно време.
Работна седмица – та то т’ва работа ли го наричате?
Условия на труд – държите ли на водка?
Заплата – (предпочитам да не отговарям на този въпрос).
Недостатъци – няма, като изключим, че ще умрете сами, защото тези като вас се броят на едната ми ръка, ако приемем, че съм саката и имам само един пръст.
*очакваният епичен завършек липсва. моля , опитайте с друго произведение*
