Стоп

Изпитвам някаква нужда да възродя тази тема, тъй като старата ми такава е заключена.
И така пътувате ли на стоп? Какво ви кара да го правите? Какво е вашето мнение? Ако сте ,,за,,-защо? Ако сте ,,против,,-защо? Кои са вашите дестинации, коя е най-далечната точка, до която сте стигали и кой е най-забавният ви стоп?

Пътувам.

Причините са удобството, парите и компанията.
За сега съм пътувал на стоп само до Тервел и обратно, макар че като си изпусках автобуса от Тополи веднага вдигах палеца.

Против съм момичета да пътуват сами.

Най-забавният ми стоп до сега беше с един пич (от Добрич до Тервел), който наду James Brown и ме черпи със цигари, а после обсъдихме съвсем обстойно идеите си за контрол над човечеството.

Не съм фен, страх ме е. Чела съм твърде много Криминални досиета, където се пише за убийства и подобни, тъй че съм се панирала достатъчно.
Никога не знаеш на кой луд ще попаднеш, нито пък кой нормален ще попадне на теб.

За сега съм пътувал на стоп само до Орешец, както и веднъж Пловдив - Асеновград след концерта на Haggard. Сам много трудно бих се навил да тръгна на стоп, но с компания - защо не.

Ужасно ми харесва. Намирам го за приключение и се радвам на хората, които пътуват и на тези, които качват стопаджии.
Хората трябва да си помагат и не намирам нишо лошо в това да качиш някой, който отива в същата посока и да му удариш едно рамо..
Има си и страшнички моменти, да, и наистина не знаеш на кого можеш да попаднеш, така че за само момиче и аз съм против.
А и първият ми стоп май беше с Кънчо, бъбъл и микроба ...като се прибирахюе от втория рожден ден на РП. Иначе от край Варна някои плажове съм се прибирала, ама ми се иска на някое по дълго разстояние.

Наложи ми се веднъж да се кача на стоп от я. Батак до Св. Константин. Бях с един познат.
Попаднахме на готин човек - таксиметров шофьор. Интересното бе, че имаше 6 висши
образования; видно начетен човек.
Пътуваше към гр. Батак по работа. Заформи се много заинтригуващ разговор.

Последно пътувахме с майка преди мнооого много време, някъде от Златните или от Албена към Варна, качи ни някакъв супер странен тип. Не се е държал заплашително или нещо такова, обаче приказваше супер странно. И някакво вече не искам да се качвам на стоп, особено след като Дойче Бан ми стана новия любим начин за пътуване, страх ме е някак.

Емии за жалост съм момиче. Not the best of ideas, indeed.
с влакчето ми е добре.
пък и мога да си навра слушалките в ушите и въобще да не ме ебе кво се случва покрай мен.
а ако съм в колата, ще трябва да поддържам лаф, ааа-ууу, усилия, едно-друго, дори и да попадна на някой, от който почват да ти кървят ушите, като го слушаш.

Фофо, ами хайде да си хванем двечките един стоп до Пловдив ;д

Аре идвайте, кфо се мотате :Д