Не би повярвал в думите ми.

Колко съм щастлива, не, не би повярвал.
Колко са червени цветята и колко е зелена тревата, не можеш да видиш, нали?
Погледни, вслушвай се, птиците колко красиво пеят. Господи, тези песни!
Свобода, красота, поезия и проза, романтика и драма, разбиват се като вълни в морето.
Звездите никога преди не са блестели толкова ярко, заслепяват ме почти, но пак не успяват.
Да, щастлива съм!
Да, усмивката ми не е фалшива!
Да, сърцето ми е пълно в любов и страст и само чака да даде всичко си на някой друг!
Нощта не би ме привлякла вече, не и след като видях светлината.
Силна съм, не би го понесъл вероятно, но таква съм.
Живей, мога и сама, да, мога и сама!
Прекрасна съм, сама и щастлива.
Господи, в когото не вярвам, щастлива съм!
Благодаря ти, Ти, несъщвствуващ, но усмихната съм и никой не би могъл да отнеме това!