Един ден се събудих....ръцете ми трепереха, сърцето ми биеше силно и имах чувството че нож минава през гърдите ми. Тогава ти ми се обади и ми каза че всичко е било лъжа че любовта всъщност е илюзия че ние сме били просто сън.Тогава си казах "Господи това не е истина" Тогава ти уби всичко живо в мен...
Тогава се изсмях силно и се уплаших от лудостта си...
Ти да обичаш хах това не ми се вярва... Ако ме обичаше нямаше да го направиш. Тогава аз умрях, всичко живо в мен умря
Искаше ми се да те напсувам но дори устата ми не можеше да каже такова хубаво нещо
Сваляше ми звезди а сега... Какво всъщност е сега? Дали е по добре от това което загуби заради егоизма ти? Помисли какво бях за теб или по скоро какво беше ти за мен
Хора съжалявам ако не ви харесва но просто изразявам това което чувствам
