Без заглавие..

Ето нещо и от мен. Държа да подчертая,че не съм особено добра в това,но в доста от случаите ме кара да се чувствам добре. (:



Цигарения дим отново изпълни тясната стая,в която малкия и невидим човек се опитваше,за пореден път,да сътвори поредното си бледо подобие на творба.Леко надвесил глава над празния бял лист,с колебание в очите и с трепереща ръка той плахо започна да пише. Не след дълго,тишината в стаята беше пропъдена от звука на късащи се парчета хартия. „Творецът” потърка отчаяно челото си. Толкова много неща искаше да каже той,толкова много чувства искаше да излее сред тези редове,но не можеше.Като че ли нещо го спираше,като че ли решителността,която имаше беше изчезнала някъде. Той стана от дървения,почти изгнил стол,наля си още една чаша отлежало вино,запали поредната си цигара и отново се върна на мястото си. След като отпи малка глътка от виното,той се настани удобно и отново хвана писалката в ръце.
След известно време,малкия човек вдигна поглед от редовете и погледна навън. Нищо освен едри парцали сняг не се виждаше,през малкото прозорче.Отново наведе глава,и започна да мисли. Не след дълго той започна да пише. Беше писал цял нощ. На сутринта той грабна старото си,почти скъсано палто,листите си и писалката и излезе. Не беше направил и две крачки,когато внезапно се сгромоляса на студената,поръсена със сняг земя. Малкия и невидим писател така и не се изправи. До вечерта снегът почти беше покрил изнемощялото и студено тяло..виждаше се само ръката,която бе стиснала здраво писалката си и белите листи хартия.

Стилът, посоката, развитието ми напомнят на българските класики от началото на 20ти век, има какво да се поочопли, образно казано, но речникът ти е богат и знаеш как да разнообразяваш изреченията си Идеята също ми е сред любимите теми, самата аз често я изследвам, драмата в душата на твореца etc. ... Общо взето, добро впечатление ми прави, бих прочела и други твои неща

Пишеш ли поезия? Аз на твое място бих се пробвала

Благодаря ти! По принцип не показвам нещата си на други хора,по простата причина,че го правя просто за удоволствие. А,и определено има какво още да се желае. Имам още няколко подобни неща,но в друга насока не съм опитвала да пиша. Ето ти още нещо...

Стаята вече не изглеждаше толкова празна,след като навсякъде лежаха,разпръснати несбъднатите мечти и разбитите надежди на малкия човек.От никъде не прозираше дори лъч светлина.Всичко беше сиво,мрачно,хаотично и безнадеждно.По стените бяха окачени несбъднатите мечти,които някога бяха всичко за човекът.По пода се въргаляха разбитите му надежди.И там в ъгъла,в най-мрачния и страшен ъгъл,беше той..малкия и незначим човечец,който не смееше да помръдне.Целият му свят бе разрушен.Не намираше смисъл в нищо.
***
Тишината беше обхванала стаята толкова силно в студените си прегръдки,че дори въздиханията на мъничкото тъжно човече едва се чуваха.Толкова бе изплашен той! Какво му бе останало на този свят? Та,нали без надежди и мечти сме за никъде? Къде отиваме,след като надеждите ни биват стъпкани,а мечтите ни захвърлени в черни дупки?Можем ли да станем,да излезем от сянката на ъгъла и отчаянието,и да потърсим нова искрица надежда? Нова мечта към която да се стремим?