Poetry (Hope and Memory)

I'm writing in my own blood,
as ravens circle over my head,
thirsty,
black,

they scream things I don't want to know,

and my words, my words are agonizing,

the parchment is stained
with tears and pain,

"Help me Allfather!" I cry,
black claws tear at my hair,

until that moment,
when,
suddenly,
they're all gone,

and I'm all whole,

and another poem is born.

16.10.2012

Не знам защо, но като прочета някъде думата "гарван" и веднага се сещам за Едгар Алън По (всъщност се сещам защо biggrin

). А сега за поемата, харесва ми, има нещо мрачно в нея. За себе си я интерпретирам по този начин: нещо лошо ме заобикаля и се опитва да ме съсипе, но в крайна сметка го побеждавам. Smile

Това е интересна интерпретация; значи, аз като пиша съм в някакъв делириум обикновено и в повечето случаи не знам защо точно съм написала едно или друго biggrin

затова ми е супер интересно да чета какво разбират другите от моите писания. Точно това като го писах се бях зачела пак в някви стари материали от университета за руните и доста се повлиях... тук е по-добре обяснено Smile

Когато изпаднеш в делириум стигаш до най-дълбокото си Аз. Лично на мен ми е едно от най-любимите неща. В такива моменти научавам неща за себе си, за които преди това не съм се замисляла. Smile

Творческият делириум си е уникално преживяване... като се замисля, и стихотворението има много общо с него (делириум, ярост, Один etc. biggrin

) В "нетворчески" не съм изпадала и не мога да коментирам, но когато ей това ме обземе, чувството е неповторимо, не винаги е приятно, оставя ми разни бели полета в паметта, все едно съм изпила двеста грама водка менте на гладен стомах (без главоболието) и пред мен лежи нещо... завършено. Стряскащо е някак. Но пък е за предпочитане пред пълната липса на вдъхновение и разните ялови напъни "да напиша нещо там колкото да не е без хич" Smile