Отговорност

Просто не зная къде другаде, как, на кого, да опиша това, което ми е на сърцето всеки ден тая седмица, колко тежко ми е, колко ми е трудно, защото сам за себе си да носиш отговорност не е лесно, а когато ти се добавят още единайсет човека....

Накратко казало, отново замествам team leader-ката ни. Най-млада съм от цялата фирма, далеч не с най-много опит или компетенция, обаче каже ли тя, че ще съм аз, значи съм аз. Моментално на главата ми идват най-тежките случаи, обработвани в този наш любим тим. Трябва да бъдат проверени, обработени, да се пращат запитвания, да се смятат хиляда неща, и всичко това надлежно, прилежно, по немски пригледно, описано и прибрано за архива. За предпочитане на хубав немски.

Грешно сканираните писма минават през мен, трябва да ги прегледам, да преценя дали са за препращане на Westfalen Weser AG или ще трябва ние да си ги работим (макар че госпожа Йоахими се върна от отпуск и, за щастие, не връща нищо). Плюс още един куп проверки. Плюс очакването да си работя нормално и да отмятам по над трийсет и пет случая на ден (невъзможност абсолютна при това положение). И сякаш не ми стига, ами точно тая седмица всички ненормалници от отделите в Германия ми се нахвърлят супер злобарски.

Единият колега закъснява днес, другият утре, третият е болен. Някак несигурно ми е, когато го съобщават на мен, все имам чувството, че трябва да кажа на някой по-висшестоящ, а когато госпожа Людериц я няма (шефката), го отнася Ивета, чак ми е виновно вече, че и с нашия тим се занимава, все едно аз не мога да се справя. Ама от друга страна, аз официално не съм никакъв team leader, нищо не съм, вече и контрол на качество не правя, пак заради ония малоумници от Магдебург, Залцведел etc. Ни насам, ни натам.

Няма какво да се прави, трябва да се свърши работата и това си е, доказателство на старата теза, че ако си малко по-способен, те експлоатират до дупка. Благодаря на случая, който ме събра с читава team leader-ка, защото тя осъзнава какво иска от мен много добре. А и, мисля, че ще е полезно, в края на краищата, щото тя все ми подхвърля едни намеци, че мога и аз да съм на нейното място един ден.. е, ще видим.

Което не прави цялата тая отговорност по-лесна. Ох, излях си го