Пожелание

Пожелание



Поредната зима – обаче различна.
Не е като тази, която обичам.
Никулден без риба и не че се оплаквам,
но нещо нервно, смутено по масата потраквам.

Студено  е и мрачно – в крак със сезона,
ама без сняг, без празник, без зимна отмора.
Липсва ми онази безумна простата
на побелелите улици сред бяла тишина.

Но тук не е тихо – вън коли хвърчат,
всички явно бързат да се приберат
у своето кътче, далеч от света
в дома си – на топло, при огъня в пещта.

И аз съм тук, насред таз някак по-есенна картина.
Седя си и следя, докато мисля, пиша и копнея
със Слънцето да станем братя, с него утре да изгрея.
Пък след мене мрак да падне, ако ще, стига да е зима.

О, искам снегът като килим да постели
малките улички с паваж облепени,
за да може след месец, след тоз студен мрак
кокиче да скочи над мекия сняг,
а от цвета му да цъфнат смях, усмивка и бряг
за всеки тъй тъжен в моя груб и сив свят.