Имам мечта...Много стара е тя,
узряла още в златистата детска главичка-
мечта да летя, в ручеи светлина,
да заблъскам с криле, като истинска птичка,
да попия бурята с голи гърди,
а на дъното и да ме чакат
фанатични пълчища звезди.
Пораснах.Косите ми потъмняха,
но носех същата луда глава
и мечтата остана.И птици летяха
край мене дръзко.И капчици дъжд
в тревите растящи шумяха, шумяха
и скучна ми беше моята стряха,
и пак си мечтаех за птичи ята..
А нощем, завита,
си шепнех"Лети"докато не заспя..
Имам мечта.В тази стара главица,
с побелелите кичури зад всяко ухо.
Надзърна ли в себе си с едно око
се виждам дете, със светла косица
и с огромни криле-невиждана птица,
закрила в полета си цяло едно небе..
А зад мене, като пръснати с шепи мушици
е армията ми от звезди,
пълчища звезди
с шумящи в тях ветрове..
Ден..бях ти казала за една глупост, дето я писах, докато учех по история..Защото ме беше хванала скуката...
Това е въпросното нещо.хД :*