Мангата по
Death Note за първи път е била пусната в производство през декември 2003-та година в манга списанието "Weekly Shonen Jump". Сериите приключват в Япония в общо 108 глави (Chapters) , на по-късен етап тя е обединена в 12 тома. Малко по-късно беше пуснат така нареченият 13ти том известен под името "Death Note - Hot to Read" (буквален превод: Как да четем Death Note) той ще ви помогне да разберете някой мистерии в самият край на мангата, като примерно съдбата на някой герой.
Death Note беше лицензирана от "VIZ Media" и първите няколко тома бяха пусната на Английски език на 4ти Октромври 2005-та година. Мангата е била публикувана на няколко различни езика, включващи: Английски, Немски, Китайски. Към днешна дата VIZ са издали всичките 12 тома на Death Note на английски език, и ще издадат том 13 през февруари 2008-ма година. До сега
Death Note е продала близо 20 милиона копия в Япония, също така е била номинирана за най-добрата манга на 2006та от Американския Аниме Награди.
Представи си че имаш силата да убиеш всеки човек, стига да знаеш само името му и да можеш да си представиш лицето му. Какво ще направиш с нея? Ще се шокираш и ще се отървеш от нея възможно най-бързо? Или ще се впуснеш в разчистване на лични сметки? А може би ще се опиташ да промениш света?
Лайт Ягами на пръв поглед е идеално момче - перфектен ученик, възпитан и чаровен и свръхинтелигентен. Родителите му се гордеят с него, съучениците му го уважават, момичета са луди по него, а учителите го обожават. Но дълбоко в себе си той страда от непреодолимото усещане, че светът е прогнил от престъпления и зло , че човешките същества са покварени и примитивни. Лайт обаче е само един човек и не може да направи нищо, за да промени това... Докато един ден буквално от небето в краката му не пада страна тетрадка с надпис " Death Note ". От вътрешната страна на корицата й той намира странни указания, изписани на английски език и обясняващи как с помощта на тетрадката можеш да убиеш човек, ако просто напишеш името му и си представиш лицето му. Мислейки си, че това е шега Лайт я изпробва изписвайки името на убиец, който в момента държи няколко деца за заложници в близкото училище. В следващия миг човекът умира и младежът осъзнава, че в ръцете му е попаднало средството да създаде идеалния свят, за който винаги е мечтал...и да се превърне в негов бог.
Следваща плътно оригиналната едноименна манга на Тсугуми Ооба, историята на Death Note е феноменална. Всъщност цялото аниме е феноменално и не случайно , е може би най-значимото ТВ-Заглавие за последните няколко години. Бих стигнал дори до там, че да кажа, че за мен от първия сезон на
GitS: Stand Alono Clomplex насам не съм виждал толкова качествен във всяко отношение сериал. Но Наистина най-сериозното достойнство на анимето е неговият сюжет. Веднага след убийството на Лайт се появява и демоничното създание, което нарича себе си Рюк и претендира да е бог на смъртта . Той обяснява , че тетрадката и останалите като нея са средството, чрез което боговете на смъртта убиват хора. Това обаче не променя решението на Лайт, защото Рюк казва, че тетрадката принадлежи на онзи, който я е намерил, Докато не бъде унищожена или новият и собственик не умре. Нещо повече - той е длъжен да следва навсякъде Лайт, който единствен може да го види. Още във втори епизод действията на Лайт, известен в Интернет и пред света като енигматичният Кира, вече са станали достатъчно видими, за да започнат да плашат големите сили. На сцената се появява "L" - също толкова енигматична фигура, колкото е и Кира, но известен като най-великият детектив в света. Използвайки Аудио-връзка, L направлява японската полиция в търсенето на Убиеца и играта, която започва между него и Лайт, ще се превърне в едно от най-великите надигравания в историята на японската анимация.
Играта на екстраполации, логически скокове, предугаждането на реакциите на противника и смелите рискове са наистина изключително силно описание. Ако Кира разбере истинското име на "L" и види лицето му, той ще го убие веднага. В мига, обаче в който детективът разкрие Лайт като убиеца, играта приключва, защото Кира е единствено силен, докато е в сянка. И докато той разполага с тетрадката и възможностите , който му дават най-различените в нея правила ( Правилата можете да ги видите на Home страницата ), L притежава свръхестествена интуиция и нечовешки дедуктивни способности, които на моменти дори го извеждат с едни гърди напред. Честно казано до такава степен не съм бил пленяван от история много отдавна. Сюжетът на
Death Note е динамичен, никога не омръзва а играта между двамата гении става все по-напрегната а залозите - все по-големи. Историята обаче би била напълно безпомощна без достатъчно ярки герой на, които да се опре. И тук анимето наистина започва да блести. Двамата протагонисти са тотално противоположни. Лайт е стилен, красив и всъщност нечовешки зъл с тесните си очи и тъната усмивка. L от своя страна, прилича на маймуна - с рошава черна коса, бос и постояно оцъклен. В началото видът му всъщност е почти комичен, особено като видиш как сяда на столовете, докато не си дадеш сметка, че по някакъв начин тези привидно празни огромни кръгли очи всъщност виждат много по-надалеч, отколкото можеш да осъзнаеш, а равният му и безизразен глас е само параван за логическата буря която постояно се вихри в ума му. От тази гледна точка лично за мен L беше по-интересният персонаж, но мненията на феновете са раздвоени. За някои неговата уникалност бледнее пред демоничният чар на Лайт. Едно е сигурно - няма шанс да не се влюбиш и в двамата, независимо на кого в крайна сметка ще предпочиташ да симпатизираш.
Някой от второстепенните персонажи също заслужават отбелязване. Богът на Смърта Рюк е чаровен психопат с патологична зависимост от ябълки. Забавен е фактът, че от самото начало той обявява , че не е на стрната на Лайт, а че иска да наблюдава отстрани и да се кефи на резултата на "случайното" си изпускане на тетрадката в света на смъртните. Миса е героиня, която се появява на по-късен етап от сериала и почти всичко свързано с нея е груб спойлер, затова единственото което ще кажа, е че тя всъщност не е само гнусно и пискливо лигаво момиченцен, което се сваля на Лайт, така че й дайте шанс да ви се разкрие като все пак доста ценния персонаж който е. В последната третина на
Death Note идват и няколко нови герой, които остават и до края, но ми е невъзможно да кажа каквото и да е за тях, освен, че макара и да отстъпват на L и Лайт като персонажи, този спад в качеството е умишлен и сюжетно оправдан, а освен това общото ниво на серияла е толкова високо, че те пак са страхотни образи.
Визията на
Death Note е убийствена. За вида на двамата герой вече говорих, а Рюк е просто изключителен. Анимацията е на страхотно ниво. Използвайки множество ефекти и "операторски" трикове, като се почне от създаването на усещане за бързо движение въпреки че героят да речем е седнат и говори, разделянето на няколко части и динамиката на движенията, която на места направо те оставя зейнал. Личи си, че макар и ТВ-сериал, в създаването на
Death Note не са щадени средства. Ако анимето има някоя малко по-слаба страна в сравнение с другите, то това е музиката. И не защото саундтрака не е страхотен 9и разнообразен, а просто защото не е достатъчно богат. Парчетата вършат работата идеално, а първият опънинг е убйствен (затова пък вторият е кошмарно зле) но просто са малко на брой и за 37 епизода започват да омръзват, тъй като определени сцени изискват конкретна мелодия и рано или късно повтарянето втръсва. Ако повечето сериали обаче имаха само такива дефекти, щяхме да живеем в един по-добър свят.
Death Note разбира се не е решен от други дребни недъзи. На първо място, ако изключим музиката, идва развитието на сюжета. Да знам, че си противореча, и ще повторя, че сторито е на феноменално ниво. Проблемът обаче идва от точно това феноменално ниво. Тридесет и седем епизода надиграване означават, че трябва да измисляш нови и нови хитрости и планове, които да вплиташ в цялото. В един момент обаче ще си дадеш сметка, че сценаристите като че ли са си изстреляли най-силните куршуми в първите десет епизода и послед са започнали да стрелят на автоматичната - събитията започват да си приличат малко повече, от колкото е здравословно, и се наблюдава леко циклене. Същевременно сериалът въвежда нови елементи, така че проблемът както казах не е чак толкова голям. Малко по-неприятен е фактът, че финалът макар и изключително добър и удовлетворителен, не е най-якият шоудаун в сериала, което леко дразни когато си дадеш сметка, че в по-ранните епизоди е имало по-качествено изработени сцени. В крайна сметка общото качество на сериала е достатъчно високо за да може той да си позволи тези малки "проблемчета".
И така, ако не е станало ясно, този сериал е убийствен. Той трябва да се гледа. Най-доброто за последните няколко години безапелационен фаворит за тази (година) и нов стандарт за качество. Не пропускайте!
![[KTFB]](https://2img.net/u/1514/57/85/42/avatars/341-58.png)
