The Great Gods 5

Selena god of the moon


Селена (някъде се среща като Мена) в древногръцката митология е богиня на луната, сестра на Еос (зората) и Хелиос (слънцето). Отъждествявана е с Артемида и Хеката. Дъщеря на титаните Хиперион и Тея, а според други митове на титана Палант и Никта. Селена се влюбила в Ендимион, който бил толкова красив, че заради красотата му Зевс го взел при боговете на Олимп. Към неговата красота не останала безразлична и Хера и като забелязал това, Зевс обрекъл Ендимион на вечен сън в Латмийската пещера в Кария. Там го намерила Селена и останала поразена от красотата на спящия младеж. Оттогава, се счита, че щом Луната се скрие зад облаци, Селена се спуска към пещерата да целуне спящия Ендимион.
Съответства на римската богиня Луна.
Хелиос - Брат на Селена,бог на слънцето

Хелиос (на гръцки: Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето, брат на богинята на Луната Селена и розовопръстата богиня на зората Еос, син на титаните Хиперион и Тея. Изобразяван е като красив младеж в тънки одежди, с развети коси и венец от лъчи, качен на златна колесница. Лицето му било обкръжено с ореол от светлина. Той живеел във великолепен дворец в обкръжението на четирите годишни времена и имал престол от скъпоценни камъни. Всяка сутрин Хелиос се появявал, управлявайки своята златна колесница, теглена от 4 снежнобели, крилати и бълващи огън коне с имената Светлина, Блясък, Гръм и Мълния. Цял ден богът управлявал колесницата си по небето (подарена му от бог Хефест), а вечер слизъл към океана и преплувал морето отново към мястото, където трябвало да се появи на следващата сутрин. Синът му Фаетон получил само за един ден позволение от баща и да управлява колесницата, но поради неопитността си едва не подпалил света -пламнала земята, започнали до горят планините. Зевс бил принуден да порази със светкавица колесницата, конете и Фаетон. Хелиос съответства на римския бог Сол.
Хадес - бог на подземното царство брат на Зевс!




Хадес или Аид в древногръцката митология е владетелят на подземния свят и царството на мъртвите. Описван е като мрачен, тайнствен и меланхоличен. Получил владенията си след подялбата на света с братята си Зевс и Посейдон. Син е на Кронос и Рея. Негови сестри са Деметра, Хера и Хестия. Името му означава невидим и освен за собственото име на бога, се използва и за означаване на подземното царство. Съпруга на Хадес е Персефона, дъщерята на Зевс и Деметра, която той похитил докато събирала цветя. Деметра изпаднала в отчаяние и спряла да дава урожай на хората и човечеството било застрашено от гибел. Зевс разпоредил Хадес да пусне Персефона при майка ѝ. Преди да тръгне,обаче, я накарал да хапне няколко зърна нар и така Персефона вече не можела да не се върне. Оттогава тя прекарва половината година с майка си, а другата половина с Хадес. Друг известен мит, свързан с Хадес е този за Орфей и Евридика. Орфей така запленил с лирата си, владетелите на подземното царство, че те му позволили да изведе оттам Евридика. Условието било Орфей да не се обръща. Той обаче не се стърпял и Евридика трябвало да се върне обратно.

Счита се, че Хадес подхранвал корените на растенията. Пазител е на подземните богатства - благородните метали. Не може да се каже, че е имало култ към Хадес в древна Гърция. Известен е само един негов храм -в Елида. При всички други случаи, култът към Хадес е обединен с култа към другите хтонични божества, тъй като на него се гледа и като на пазител на земните блага. Местата, където той е почитан са около входове на пещери, за които се смятало, че водят към неговото царство. В жертва са му принасяли черни бикове. Не е представен често и в изкуствата. В царството на Хадес протичали пет реки - Ахерон, Лета, Стикс, Кокит и Пирифлегетон.
Хера (на гръцки: Ήρα) е дъщеря на Кронос и Рея, сестра и жена на Зевс, и майка на Арес, Хеба и Хефест. Като женско съответствие на Зевс царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Богиня на брака и раждането на деца, която има специална грижа над омъжените жени.

Хера в митологията
След като я ухажва неуспешно, Зевс решава да си послужи с хитрост като се преобразява в раздърпана и рошава кукувица. Изпитвайки жалост към малкото птиче, Хера го взима и го държи до гърдите си, когато изведнъж Зевс възвръща нормалната си форма и използвайки изненадата той я насилва и така впоследствие Хера, за да скрие срама, се омъжва за него.

Веднъж Зевс бил особено нетърпим с другите богове и Хера ги убеждава да се присъединят към нея за бунт. Нейната част от бунта била да упои Зевс и в това тя успява. Тогава боговете привързват спящия Зевс за леглото като се постарават да завържат много възли. Но след това се скарали за следващата стъпка. Но това дочува Бриарей, който все още бил предан на Зевс. Той се промъква, успява да го развърже. Зевс скача от леглото и сграбчва опонентите си. Боговете паднали на колене да молят за пощада. Тогава той завързал Хера и я провесил от небето на златни вериги. Тя плакала от болка цяла нощ, но никой от другите богове не посмял да се намеси. Но плачът ѝ държал Зевс буден и на следващата сутрин той се съгласява да я освободи, при условие тя да обещае никога повече да не се бунтува. Тъй като нямала голям избор, тя се съгласява и така не се бунтува никога вече срещу Зевс, но често интригантства срещу него и често успява да го надхитри.
Много от историите за Хера са свързани с ревността ѝ, предизвикана от изневерите на Зевс. Потърпевши от нейната ревност били Ехо, Йо, Лето, Семела и др.
Символи: корона, скиптър. Свещени животни: паун, бяла крава.


Артемида
Артемида (на старогръцки: Ἄρτεμις) — е древногръцката богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака. Самата тя е девственица. Сестра-близначка на Аполон. Родени са на остров Делос, който се носел свободно по вълните до момента, в който бременната Лето (Латона) не стъпила върху него. По време на Троянската война заедно с Аполон воюва на страната на троянците. Символ на Артемида е луната, а богинята е въоръжена със сребърен лък. За неин еквивалент в древноримската митология се счита Диана. Етимологията на името ѝ води до- «меча богиня», «убийца». Тя носела естествената смърт на жените (както Аполон на мъжете), но можела и да бъде кръвожадна и често използвала стрелите си като средство за наказание. Сред нейните жертви са — Адонис, Актеон, Ифигения, Калисто, Мелеагър, дъщерите на Ниоба, Ойней, Орест, според някои митове - Орион. Класическата представа за Артемида е като за девственица и защитница на целомъдрието. Преди сватба ѝ принасяли изкупителна жертва. Жертвени животни били — диво прасе, елен, козел и коза. На Артемида Таврическа (Тавриола?) принасяли човешки жертви. Погубващите функции на Артемида са свързани с нейното древно минало-повелителка на зверовете на остров Крит. Древната Артемида не е само ловджийка, но и мечка. В Браврон (Атика) жриците на Артемида Браврония в ритуалните си танци надявали мечи кожи и се наричали "мечки". Светилищата на Артемида Лимнатис («блатна») често се намирали в близост до извори и блата и символизирали плодородието. Култът към Артемида бил разпространен повсеместно, но особено известен бил нейния храм в Ефес в Мала Азия, където почитали изображение на Артемида "многогърда". Ефеският храм, където се намирала прочутата многогърда на богинята покровителка на раждането, бил едно от седемте чудеса на света. Артемида Ефеска била покровителка на амазонките.
На Артемида съответства римската богиня Диана.