Аполон
Аполон е бог, както от древногръцката, така и от римската митология и религия. Той е братът-близнак на богинята на лова, съответно на Диана, в римската и на Артемида, в гръцката митология. Син е на Зевс и Лето. Аполон се счита за бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Той е предводител на музите. В изкуствата е представен като красив млад мъж, често с лира в ръка.
Легенди, свързани с Аполон
Още като юноша Аполон се включил в битката срещу Питон, който тормозел майка му още преди раждането му и основал Питийските игри в памет на победата над чудовището. По същия повод основал в Делфи, в подножието на Парнас и светилище, където се намирал оракул, който да изрича волята на неговия баща Зевс.
Самият Аполон бил окичен с лаврови клонки, също както и победителите в олимпийските игри; в ларвото дърво се превърнала и прекрасната нимфа Дафне - любимата на Аполон. Децата му също били много прочути и уважавани: Асклепий - богът-лечител, и Орфей - прочутият певец. На остров Делос - родното място на Аполон, веднъж на всеки 4 години се устройвали празненства, в които участвали представители на цяла Гърция.
Смъртта на Хиацинт - картина на Жан Брок. Хиацинт е вляво, Аполон го подкрепя. Дискът се вижда долу вляво.
И в други земи Аполон имал любимци сред смъртните, с който си прекарвал времето в свирене на лира или състезания по ловкост и сила. Особено близки му били Кипарис и Хиацинт. За съжаление той загубил и двамата. Кипарис без да иска убил своя любим елен и помолил Аполон да му отнеме живота. Аполон се смилил над него и го превърнал в стройно и мрачно дърво кипарис, което от този момент нататък гърците започнали да садят покрай гробовете. Аполон убил Хиацинт случайно в състезание по мятане на диск. За да запази паметта за него, го превърнал в нежно цвете - зюмбюл (което днес на някои езици се нарича хиацинт).
В Троянската война Аполон е на страната на троянците и неговите стрели 9 дни носят в лагера на ахейците чума. Аполон се бори и с Херкулес, който се опитва да открадне триножника от делфийското светилище.
Освен с разрушителните си действия, той е известен и със своите съзидателни постъпки. Аполон е лечител - спира чумата по време на Пелопонеските воини. По-късно Аполон се отъждествява със Слънцето с неговите целебно и погубващо действие. Наричан е и Феб. Сливането в образа му на рационалността и тъмните стихийни сили потвърждват връзката между него и Дионис. Те са богове-антагонисти. Единият - бог на светлото соларно начало, а другият - бог на хтоничното. След 7 в. пр.н.е. образите им почват да се сближават. И за двамата се устройват оргии в Парнас.
Аполон е и пророк и оракул. Неговата любима Касандра била пророчица, но след като тя отблъсната любовта му, той направил така, че хората вече да не ѝ вярват. Сред децата му също имало пророчици -Сибила, Мопс - сина на Аполон и пророчицата Манто, Идмон - участвал в похода на аргонавтите.
Аполон е и пастир и пазител на стадата. Той е и основател и строител на градове, както и родоначалник на племена. Омир казва, че след като бил разкрит заговора на Хера, Посейдон и Аполон срещу Зевс (в Илиада вместо Аполон участва Атина), Аполон и Посейдон в образи на смъртни служили на троянския цар Лаомедонт и там издигнали стената на Троя, която после разрушили след като Лаомедонт не им платил надницата. Когато синът на Аполон, лечителят Асклепий, се опитал да съживи човек и Зевс го ударил с мълния, Аполон си отмъстил на циклопите и за наказание бил пратен да служи като пастир на цар Адмет в Тесалия. Там той му умножил стадата и заедно с Херкулес спасил от смърт жената на цар Алкест.
* Аполон е и музикант. Китарата му е е подарък от Хермес. Той е покровител на певците и музикантите и предводител на музите и жестоко е наказвал, всеки които дръзне да се състезава с тях.
Развитие на образа на Аполон
В образа на Аполон се отразява развитието на древногръцката митология. За архаичния Аполон е характерна близостта му с растенията, земеделието и пастирите. Наричан е Дафний, т.е. лавровий, "обичащ лавровото дърво" . Епитет за него е и Дриас, "дъбов". Аполон е свързан с кипариса, палмите, маслините и др. растения. Зооморфизмът на Аполон се явява в неговата връзка и даже пълното му отъждествяване с враните, лебедите, вълците, мишките. В образа на врана, Аполон казвал къде трябва да бъде издигнат град, той е и Кикнос ("лебед"), обърнал в бягство Херкулес, той е и Сминтей ("на мишките"), но се явява и спасител от мишките. Аполон Карнейски е свързан с Карн - демон на плодородието. Епитетът Ликейски ("вълчи") говори за Аполон като на пазител от вълци и като на вълк.
В по-късно време Аполон е ловец и овчар. Характерното за древното мислене взаимосвързаност между живота и смъртта се вижда и в образа на Аполон. На по-късен етап той е бог на смъртта на убийствата и даже покровителства ритуали по жертвоприношения, но в същото време е и целител, спасяващ от беди. Негови прозвища в този период са: Алексикакос ("отблъскващ злото"), Апотропей ("отблъскващ"), Простат ("застъпник"), Акесий ("целител"), Пеан или Пеон ("освобождаващ от болка"), Епикурий ("попечител"). Според други версии Пеон е самостоятелно божество, лечител на боговете, което излекува Хадес и Арес.
В периода на олимпийската или героичната митология Аполон се превръща в силен и велик бог от епохата на патриахата. Той помага на хората, учи ги на мъдрост и изкуства, строи градове, пази ги от врагове. Зооморфните черти и растенията все още го съпровождат. Въпреки, че вече не е Лавровий, той се влюбва в Дафне, която се превръща в лаврово дърво. Не е и кипарис, нито зюмбюл, но обича прекрасните юноши Кипарис и Хиацинт.
Въз основа на митовете за Аполон, възникнал и мита за хипербореите и тяхната страна, където под покровителството на бога, процъфтявали морала и изкуствата (Пиндар Pyth. X 29-47; Himer. XIV 10; Херодот IV 32-34).
Култове към Аполон
Култовете към Аполон бил разпространени в цяла Гърция. Храмове на Аполон с оракули имало на Делос, Дидима, Аба, Пелопонес и на други места, но главния култов център бил Делфийския храм, където Пития правела своите предсказания.
Аполон Сауроктонос, копие на творбата на Праксител, Лувъра
Жрицата Пития, наречена така по името на чудовището Питон, влизала във вътрешната част на храма, сядала на триножник и изпадала в транс. Жрец пристъпвал към нея и предавал въпроса на поредния поклонник. Пития отговаряла с несвързани фрази на трудноразбираем език. Жрецът ги слушал, записвал, придавал им някакъв смислен вид и ги обявявал на питащия.
Двусмисленият им характер, допускащ много широко тълкуване, позволявал на делфийските жреци да оказват голямо влияние върху политиката на Древна Гърция, особено върху гръцката колонизация. Хиляди хора, от всички краища на Гърция, а и от цялото източно Средиземноморие, се стичали там да научат волята на боговете. В чест на самия Аполон бил издигнат и храм "по негов собствен проект" - със стройни колони с капители в коринтски стил. Около храма израстнало красиво лаврово дърво. В Делфи се състояли и празненства в чест на Аполон (теофании, теоксении, Питийски игри; последните били въведени в чест на победата на Аполон над Питон; по своя блясък и популярност те отстъпвали само на Олимпийските игри).
Храмът на Аполон на остров Делос бил религиозен и политически център на Делоския съюз. Там се съхранявала хазната на съюза и се провеждали събранията на неговите членове.
В класическия период Аполон се приема преди всичко като бог на изкуствата и художественото вдъхновение. Също както Артемида, Атина и другите богове, ролята на Аполон се изменила в посока на хармонията и съвършенството. От гръцките колонии в Италия, култът към Аполон проникнал в Рим, където този бог заел една от първите места в религията и митологията на римляните. Император Август обявил Аполон за свой патрон и учредил в негова чест игри. Храмът на Аполон, в близост до Палатин, бил един от най-богатите в Рим.
ако не сте виждали момиче с чурка е на.
Как е правил деца с тая чушка малката ..
ДионисДионис (грц. Διόνυσος; лат. Bacchus - Бакхус, Бакх) е древногръцки бог, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. Почитан е и в Древния Рим (Бакхус, Либер), в Тракия (Загрей) и във Фригия (Сабазий). Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат дионисии, в Рим — вакханалии, в Тракия — розалии.
Дионис, един от главните богове в гръцкия пантеон, е син на Зевс и на Семела, съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос. Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos („земен“). Когато ревнивата Хера разбрала, че Семела (смъртна жена, по друга версия - богиня на земята) е бременна от Зевс, тя ѝ се явила като старица и посяла в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото ѝ дете, като накарала Семела да помоли Зевс да ѝ докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещал да не го моли за това, защото нямало смъртен, който да видел бог и да останел жив, но накрая отстъпил пред молбите ѝ. Семела загинала от пламъците на Зевсовите мълнии. Зевс спасил нероденото дете, като го зашил в бедрото си. Няколко месеца по-късно се родил Дионис, който по-късно извадил майка си от подземния свят и я направил безсмъртна.
Според друга версия Дионис бил син на Зевс и Персефона- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивата Хера отново се опитала да убие детото, този път като изпратила титаните да го разкъсат, като го примамят с играчки. Титаните се страхували, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследвали. При това Дионис претърпял различни метаморфози - превърнал се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсали и изяли части от тялото му. Зевс изпепелил с мълнията си титаните и от техния прах се родили хората. Това схващане е основа на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионис, тоест божествена същност. Атина и Деметра успели да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използвал сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставил в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис "дважди роден". Някъде се казва, че Зевс дал на Семела да изяде сърцето на бебето, за да забременее.
Още Омир разказва легендата за Ликург, по-късно споменаван като цар на тракийското племе едони, който бил настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и се скрил в лоното на Тетида. По-късно Дионис с войската си пленил Ликург и го ослепил. По други версии му вдъхнал лудост и Ликург убил сина си Дриант с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставил Харопс, който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследила и тайните на Дионисовите мистерии, според някои автори произлиза и Орфей. После Дионис отишъл в Тива и там също сменил старата династия. Следван винаги от тиас - спътници, най-често жени, Дионис завладявал разни страни, в които жените преминавали на негова страна, опълчвали се срещу мъжете си, напускали градовете и бродели из планините, обхванати от вакхическа лудост.
На повторното раждане (прераждане) и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него, които се проявяват и до днес в народните празненства на Балканите, свързани с лозарството.
Произход на култа
Всички извори показват, че Дионис не е гръцко божество, а анатолийско или тракийско - идва от Мала Азия в Тракия и от там преминава в Гърция. Минойски таблички с неговото име указват от друга страна критски произход.
Почитане в Тракия
Вотивни ръце на Сабазий, II-III в., Исторически музей Плевен
Според древните извори култът на Дионис в Тракия се отличавал от този в Гърция. Монети на тракийски царе (Аматок, Медок и др.) често изобразяват символи на Дионис - гроздове, двойна брадва, или самия Дионис.
като слънчев бог - преди всичко в Тракия, широко засвидетелстван култ. Макробий пише, че траките почитали Дионис, когото наричали Себадий, на връх Зилмисос в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи.
Сабазий според древни автори е хипостаза на тракийския Дионис.
като прорицател; култ само в Тракия, свързан с Марон, Рез, Орфей и др. Сближава се по този начин с култа на Аполон. Вероятно под тракийско влияние в светилището на Аполон в Делфи започва да се почита и Дионис, който замества там Аполон през зимните месеци. Херодот пише за прорицалище на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия, а други автори споменават като място на прорицалището планините Пангей или Хемус. Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи. В това прорицалище се пазели и дъсчици със свещените писания на Орфей. Проф. Николай Овчаров предлага хипотеза, че откритото светилище в Перперикон в Родопите е именно този храм.
Александър Велики се обявява "Нов Дионис" в походите си към Мала Азия. Той, както и Гай Октавий, бащата на първия император на Римската империя Октавиан Август, получават династични предсказания именно в светилището на Дионис.
официален култ в Севтополис.
през римската епоха на територията на България са засвидетелствани многобройни култови сдружения, посветени на Дионис, наричани „бакхейони“ или „тиаси“.
Изображения
Оброчна плочка от Мелник
До края на 5 в. пр.н.е. като дърво или колона, с маска на брадат мъж, с дълъг хитон и венец от бръшлян или лозови листа и тирс вместо жезъл.
От края на 5 в. пр.н.е. и особено от 4 в. пр.н.е. - младеж с дълги коси, високи обувки, много често с преметната през рамо сърнешка или пантерова кожа и атрибути: тирс, чаша, бръшлян, лоза, фалос.
Изображения на Дионис се срещат в тракийското изкуство още преди римската епоха: Боровско съкровище (сватба с Ариадна), Панагюрско съкровище (с менадата Ериопа и вакханки) и др. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки - юноша с вдигната край главата ръка, наоколо Пан, сатири, пантера и др. Най-интересният тип на Дионис е изобразен на оброчна плочка от Мелник от 214 г. - конник, наречен в надписа "бог Асдулес", със спътници под лоза. Релефът на друга плочка изобразява намирането на Ариадна на о. Наксос. По българските земи се срещат и изображения на Дионис и Херакъл на колесница.
Спътници: Пан, менади, сатири, силени.
Свещени животни: бик, козел, змия сърна, пантера, лъв, магаре.
