Rush (Hard/Progressive Rock)

Rush - Геди Лий (бас китара/вокали/клавишни), Нийл Пиърт (ударни/текстописец) и Алекс Лайфсън (китари)

Rush е едно от най-необяснимите явления в музиката. Да се обясни тяхното присъствие е равносилно на спекулациите относно извънземните или кой е построил пирамидите...Те съществуват вече повече от четири десетилетия и все още не могат да се намерят правилните думи за тях. Както казват самите те, "Музикалната цялост на име Rush e невъзможна за описване. Мнозина вече опитаха без успех, не вярваме ние да стигнем много по-далеч..."

Групата е създадена през далечната 1968-ма година в мрака на някое мазе в предградията на Торонто, Канада. През това време рокът изживява най-свободните си и креативни години и тримата създатели на Rush, Геди Лий (бас китара/вокали/по-късно и синтезатори), Алекс Лайфсън (китара) и Джон Рътси (барабани) са повлияни от групи като Led Zeppelin, The Who, Cream и Jimmy Hendrix.

След дълги усилия и неуспешни записи, Rush успяват да запишат дебютния си албум Rush чак през 1974-та година. Албумът е дълбоко повлиян от Led Zeppelin и набира популярност сред хард рок феновете.


След издаването на албума, барабанистът Джон Рътси напуска бандата заради диабета си и нежеланието му да пътува по турнета. Той бива заменен от Нийл Пърт, който започва да пише текстовете на групата. Неговата литературна ориентация се проявява още с първите му опити във втория им албум - Fly By Night В него вече започва да се забелязва постепенното отдалечаване на групата от "цепелинските" елементи
и насочването им към по-засуканото композиране и свирене...


През 1976 Rush издават феноменалния албум 2112, напук на мениджърите си, които ги карат да запишат по-комерсиална и лесна за слушане музика. Албумът се превръща в първия мултиплатинен запис на групата. По време на турнето към 2112 е записан и първия концертен албум на Rush - All The World's A Stage


С годините си проличава, че Rush въобще не са като другите рок банди. Един британски журналист описва настроението в лагера им: "Беше първа дата от британското им турне, тъкмо бяха покорили Щатите. Предложих им да излезем да пием по този повод, но отговорът им ме втрещи. Казаха, че ще им е по-хубаво да се приберат в хотела, да си поръчат чай и сладолед и да заспят рано. Това беше нечувано! Та те бяха звезди, при това на суперуспешно турне! Не мога да повярвам, че не изпочупват стаи и не злоупотребяват с нищо...". Добродетелността на тримата действително кара хората по това време да се чудят как изобщо са се озовали в рок средите, а още по-патологичен щрих внася отношението им към жените - Геди и Алекс са женени за първите си приятелки, а Нийл Пърт има брак с една единствена жена до смъртта й през 97-ма. В своите 150 песни, Rush нито веднъж не са прибягвали към рокендрол тематиката, въпреки че изгряват в ерата на групи като Kiss и The Doors...

В следващите си албуми групата увеличава употребата на прогресивни елементи в музиката си. Нийл Пиърт освобождава въображението си и започва да пише за фантастичното, но същевременно и актуалното в Hemispheres. Точно преди да прекалят с обилните дози концепция, Rush се усещат и превъзмогват манията си по сай-фай стъф. Сякаш сверили часовниците си с упадъка на британския прогресив, тримата говорят за този албум като финал на ерата, в която песните заемат по една цяла страна на плочата....


Успехът на групата в САЩ не е пълен, тъй като нямат хитове, които да пускат по радиото. Лейбълът на Rush дори разпраща на всички станции диск под заглавието "Всичко, което вашите слушатели искат да чуят от Rush, но вие се страхувате да им го пуснете", включващ неща от по-ранните им години. В замяна на това, радиата усилено рекламират цялата дискография на Rush и не един и двама американски фенове си купуват 2112 и Hemispheres, не подозирайки какво ги очаква. В рамките на месеци златният стандарт на дискографията им се превръща в платинен. Пореден пример как феновете определят радио вкуса на Америка. Влиянието на проблема с фенската и радио любов ги вдъхновява Rush за следващата им плоча - Permanent Waves, резюмираща се с афоризма "Стара вълна, нова вълна, жълта вълна...Уверявам се, че всички те са едни и същи. Водата не идва и после да си отива. Но вълните го правят. Постоянно.". Резултатът е първият хит на групата.


През 1981 Rush достигат своя апогей с издаването на Moving Pictures, който се превръща в най-продаваният им албум в Щатите.

(Солото на Limelight е смятано за най-доброто соло на Алекс Лайфсън.)

Докато рок елитът (който винаги е възприемал Rush като чуждо тяло) eкспериментира единствено с начините за разрушение на личния си живот, то канадците предпочитат да пробват кратка раздяла и ефектът от това да пишат музика поотделно е още по-необичаен, но още по-адекватен на времето си.
В Signals(1982) се наблюдават дори ска и реге заемки. От тогава започва и "периодът на синтезатора"('82-ра - '85-та) на Rush, когато Геди Лий пръска клавири надлъж и нашир по албумите. Това най-много се проявява в албума Power Windows (1985)


С годините продажбите на Rush не спадат, макар че издаването на нова класика става малко или много невъзможно. В края на осемдесетте и началото на деведесетте се наблюдава връщане на Rush към техните корени и по-рядкото използване на синтезатор. Резултат от това е Test For Echo, който става 21-вия албум на групата със златен статус. Година по-късно тримата получават офицерска почест за огромните им заслуги по популяризирането на Канада - единствения случай, когато тази награда отива при група, а не при един човек.


През 1997-ма година Rush се разделят поради кризите в личния живот на Нийл Пиърт - дъщеря му Селена умира в катастрофа, а няколко месеца по-късно съпругата му, с която са били женени от 22 години, умира от рак. Пиърт губи семейството си, Rush - барабаниста си, а групата - волята да продължи. Геди Лий и Алекс Лайфсън обявяват, че Rush без Нийл пърт няма да има.
За щастие, паниката не взима връх в групата. Самият барабанист се завръща с нова надежда под формата на красивата фотографка Кери Нътъл, за която се жени през 2000 г., а наскоро го дарява и с дъщеря...и това ако не е кръговрат!

Vapour Trails излиза през 2002-ра година и е посветен изцяло на Нийл Пърт и неговата драма, заради което и тримата говорят за албума като най-емоционално наситения, който са правили.


През 2007-ма излиза и последният (засега!!!) албум на Rush - Snakes And Arrows


И така, Rush през цялото си съществуване са били в крак с времето, но едновременно сякаш в своята си собствена вселена. Едно е сигурно, Rush ще ни надживеят...и нас, и всички опити да си обясним тяхното присъствие...

Дискография:
Rush (1974)
Fly by Night (1975)
Caress of Steel (1975)
2112 (1976)
A Farewell to Kings (1977)
Hemispheres (1978)
Permanent Waves (1980)
Moving Pictures (1981)
Signals (1982)
Grace Under Pressure (1984)
Power Windows (1985)
Hold Your Fire (1987)
Presto (1989)
Roll the Bones (1991)
Counterparts (1993)
Test for Echo (1996)
Vapor Trails (2002)
Feedback (2004)
Snakes & Arrows (2007)

Ха-ха, е*аси съвпадението. Вчера следобед си се кефя на "Working Man" и вечерта гледам, че вече си имаме темичка за невероятните Rush. Човече, поздравления за ревюто, което си драснал за групата. Да, Rush наистина са велико име в прогресив рока. Честно казано първия път когато ги слушах въобще не можех да си представя, че свирят само 3-ма човека. Абе, професионалисти отвсякъде.

Защо темата е замряла? Днес смятам да ги чуя. Изтеглих си "Working Man". По-късно ще си кажа мнението за групата, но от клиповете, коити Момчил е сложил в темата разбрах за какво музикално величие става на въпрос. Барабанистът е феноменален. Хайде, разпишете се за Rush, не може така.

Закъснях малко с преслушването на live-албума, заради дискографията на August Burns Red. Та... така. Отначало ми се сториха странни, но когато чух "The Spirit of Radio", "Freewill" и "2112" направо онемях. Страхотно свирене, страхотен глас има Геди Лий. Не е от най-добрите вокалисти, но пък гласът му е специфичен - много подходящ за това което свирят Rush. Да наистина в текстовете има много Sci-Fi, но пък на мен ми хареса. Смятам да ги прослушам по-обстойно с някой друг албум или пък защо не цялата дискография. Наистина много добре ми дойдоха дванайсетте песни от "Working Men".