А7X and Djikie, Ronnie, Rally rofl ;dd

Вече бяха минали няколко дена от лятната ваканция и ние с момичетата се подготвяхме за 10 дневната екскурзия, на която щяхме да ходим. Аз, сестра ми и най-добрата ми приятелка заминавахме за Калифорния, сами, на хотел. Какво по-хубаво от това? От 2 дена пазарувахме, оправяхме багажи и чакахме денят, в който потегляхме. 10 дена без родители, само ние трите щяхме да се разхождаме, да се забавляваме, а може би и да се забием с някое сладко момченце. Джики се надяваше да има някое японче в хотела, което да може да изнасили ако поиска. Японче-картофче, точно в неин стил : ). Тя е с 4 години по-малка от мен, но ме бие доста често по зрялост. Трябва да ни видите колко мега яки сме като тръгнем с еднакви шапки..точно такива като на Заки и Син от A7X, много сме секс. Сестра ми пък си слага някоя джиджана кърпа и сме якото трио ;д Ние сме някви луди фенки. Ако имаше болест A7X ние никога нямаше да оздравеем. Даже всичките си татуирахме черепа с прилеповите крила на гърба си, без да знаят родителите ни. Та мисълта ми беше като тръгнем по улиците наконтени като тез тримата винаги е много кул, нищо, че всички те зяпат странно. Толкова много се забавляваме . Обичам тази шапка, Джики ми я подари, когато станах на 18. Точно и затова ни пускат сами, защото аз съм стара.. тааа заминавахме след 2 дена и вече брояхме часовете до отлитането на самолета и кацането ни...ммм.

Рали: Ами ако има акули на плажа?
Рони: Тя Джики ще ги уплаши, не се притеснявай хаха
Джики: Хахах, Рони от както взема пенсия се изживява като много забавна
Рали: Вече се чувствам по-спокойна, мерси Джики ^^

След като установихме, че акулите ще бъдат изядени от Джикера продължихме със събирането на багажите ни. На следващия ден вече бяхме готови и щяхме да пътуваме през нощта. Излязохме малко навън да се поразходим и да хапнем по нещо, да напсуваме някой гаден мазен фешън, да додепресираме някое риал иимо кид, да се посмеем на някой скейтър ако падне, да се хилим на някой скинар ако се е разрошил..обичайните неша с една дума.
Джики щеше да бъде тази вечер у нас и през нощта направо тричките на самолета, така че тръгнахме да се прибираме след като Рали разрева някво ,,иимо” с тениска на Tokio Hotel като му каза, че Бил си имал гадже момче, и даже ги е виждала..беше забавно ;д Като се прибрахме обаче родителите ни чакаха в хола, моите(на Рали) и тези на Джики. Изнесоха ни 30минутна лекция как трябвало да внимаваме и какво доверие ни имали като ни пускат и как всичко щяло да бъде под моя отговорност...и бла бла, ясно ви е там бла бла тям подобни. Ние обещахме да слушаме, да не правим секс без да се пазим и да се прибираме като се стъмни...рофл.
Трябваше да тръгнем в 2 и беше логично, че едва ли ще заспим. За всички ни това беше нещо ново, да се отделим на такова разстояние от нашите. Разхождахме се из стаите и гледахме към часовника през 5 минути, а времето течеше толкова бавно и всичко останало изглеждаше толкова досадно и отекчително. Даже не можахме да си изберем някой филм да гледаме. След много усилия, крясъци и ритници по врати, котки и Рали в 12 30 тръгнахме към летището. Носихме толкова багаж, все едно се местим форевър... Сбогувахме се с нашите, купихме списания и се качихме в самолета. Местата ни бяха в 1 клас, едно до друго. Аз Седнах точно до пътечката, а от другата страна седнаха някви стари бабки. НО пък срещу нас се паркираха 3 момченца, на около 19, Двама бяха супер слуит, а третия мязаше малко на Мишо Джаксън в носа ;дд.

Джики: Айде бе, тръгвай, ъррр....
Рали: Ми ако самолета падне...ще умрем ли ?
Рони: Не, ама няма да стигнем
Рали: Ми ако умрем?
Джики: Аз ще ви изям, дишай.
Рали: Как да дишам като съм умряла?
Рони:Ами ако паднем под водата ще дишаш с хриле.
Джики: Неее, ще се разбием на цимента.
Рали: Чудесно, тъкмо не си носех банския.
Рони: ПО ДЯВОЛИТЕЕЕЕ..ето какво забравих...банския сии....
Джики: Не си, аз ти го скрих и после ти го взех...
Рали: Да, ама аз после го махнах...сериозно
Рони: Ще си купя като пристигнем
Джики: Взехме ли пари?
Рали: Опааа!

И да, бяхме забравили парите в колата, а самолетът излиташе след 10 минути.

Джики: В мен са бе, спокойно, хаха как ви стреснах.

Момчетата срещу нас се смееха през цялото време. На нас не ни правеше впечатление, защото винаги така си говорехме. По дяволите този срещу мен беше наистина много сладък..един такъв с косаа ммм.
И тогава самолетът започна да се движи и след 1 минута да се издига във въздуха. Бих казала, че беше приятно.

- За къде пътувате, момичета? – попита Мишо Джакъсн като гледаше Джики
Джики: За къде пътува самолета?
- Ами...Калифорния-...отговори момчето тотално объркано
Джики: Значи сме за там!
Рони: Айде по-мило с момчетата бе, звяр!
Джики: ъхъъаахаайайай

И тогава всички започнахме да се хилим като олигофрени. Запознахме се с тях. Те живееха във Варна, бяха колкото мен и пътуваха за Ню Йорк. Жалко, щяха да слязат 2 часа преди нас....Красавеца се казваше Марио...соол кул...и общо взето си лафехме с тях, разменихме си скайпове, глупости и те трябваше да слизат, защото стигнахме Ню Йорк...божкеее..бяхме си лафели с часове...

Рали: Страхотно, сега ще дойдат да седнат на местата им някви скучни лелки и направо ще е много надъхващо да и гледам дебелите крака...
Рони: Може и да са чичковци....гррр

И тогава ТЕ започнаха да се приближават към 3те свободни места срещу нас. Спряха се, той погледна билета, местата...
- Тук сме, Син, Мат – каза Заки.

Аз изтръпнах, а Джики започна да ме стиска за ръката. Това бяха те и сядаха точно срещу нас, не срещу който и да е било друг, а НАС..те тримата...Настаниха се.

Мат: Най-после малко почивка след всичките тез участия...
Син: Не съм се прибирал у нас от 3 месеца.
Заки: Не само ти
Мат: еее, сега малко почивка, плажове..мацки...

И погледна към трите момичета срещу него, две от които с шапки тип Заки и Син, а едното с кърпа досущ като неговата.

Хехеее, изчетох го с усмивка.
Ще има ли продължение?

да, ще има, но чак довечера, защото сега излизам и нямам време да пиша..и ще навия Джики да пусне и тя нейното, защото едновременно почнахме да пишем както в доброто старо време

якооо :D:D:D искам още

лееелее как ще дочакам до довечера

Рони е тук и пише в момента, ама ще чакате Джики да прочете пръв

ахах..адски яко е

2 глава


Едва ли някоя от нас дори и за момент си е помисляла, че може да ни се случи такова нещо. Те за нас означава толкова много, а сега бяха толкова близко до нас. Който каквото иска да си приказва, на живо също си изглеждаха толкова прекрасни, колкото сме свикнали да ги виждаме по клиповете им. А телата им...мускулести, покрити с татуировки...погледнеш ли ги губиш всички думи, дишането ти се ускорява, сърцето ти почва да бие 3 пъти по-бърза, настръхваш цялата и не можеш да мислиш трезво...да, точно така се чувствахме и трите в този момент.

,,По дяволите – помислих си – защо не си облякох сега тяхна тениска, толкова по-лесно щеше да е”
И тогава се сетих, че бях с потник с гол гръб, ако се обърнех, те щяха да видят татуировката...щеше да е достатъчно.
Станах от мястото си леко залитайки няколко минути след като самолетът отново беше се издигнал във въздуха. Тръгнах към тоалетната и вървях съвсем бавно. Изобщо не ми се ходеше, просто исках да ме видят, исках и малко въздух. Джики и Рали сигурно искаха да ме убият, че ги оставям, но щях да им го простя някак си ;д
Връщайки се, се опитах да гледам само в краката си. В противен случай нямаше да знам как точно да ги погледна. Колко иронично..винаги съм си мислела, че ако ги видя ще им се нахвърля и няма да искам да ги пускам. И дааа, много други неща съм си мислела с тях. А сега ме беше срам даже да се запознаем, толкова се бях притеснила. Със сигурност щях да съжалявам ако нещата останеха така, така че в крайна сметка щях да се изложа пред тях, но поне после щях да знам, че сме си казали някоя дума.
Когато стигнах до мястото си се обърнах нарочно с гръб към тях и свалих чантата си, която стоеше над място ми. Почнах да ровя в нея все едно търся нещо...успокоителни може би...или алкохол, хахах. Като свърших с безсмислените глупости си седнах пак на мястото.

Заки: Яка татуировка

Ооох, не съм виждала по-сладка усмивка невър!

Рони: Ааа,даа мерси. Заради една група си я направих..една такава..смотана
Джики: И аз имам същата, Син.

Естествено, че щеше да се намеси. И естествено се обърна и му показа.

Мат: Да позная ли, и ти имаш – попита той Рали
Рали: Ще е неучтиво да се цепя от колектива.

След това се запознахме. И вече всичко беше по-спокойно. Постепенно всяка от нас започна да се държи по-естествено. Оказа се, че те се прибират в Калифорния, защото са в почивка, а останалите момчета са си отишли в Чикаго. Ние пък им обяснихме, колко мега много им се кефим. Обещаха ни даже да се снимаме като слезем от самолета и всичките ни се подписаха. Едва ли можеше да стане по-хубаво. После щях да се хваля цял живот на всеки, който видя, без значение дали го познавам или не.

Син: Можем да излезем някоя вечер докато сте тук. Ще ви заведем в един супер як Рок Клуб с музика на живо, мисля, че ще ви хареса. Естествено, ако нямате други планове
Джики: Нямаме други планове, а и ще е хубаво да има кой да ни разведе малко, ще е гадно ако се загубим
Заки: Чудесно, ще бъдем екскурзоводи..в хубавия смисъл...
Рони: Ами и аз мога да те разходя..в стаята си.

Ааааа...защо го казах..май не трябваше..винаги казвам нещо, което не трябва. Винаги!

Останалите го погледнаха и му се усмихнаха закачливо тип:”Тая е твоя човек”

Мат: Ами тогава се договорихме.

После си разменихме телефоните и се разбрахме като се настаним и оправим да им се обадим. Те щяха да дойдат до хотела ни и да идем заедно на плаж. Мррр...щяхме да ги видим по бански..Къъш лоши мисли, къш.....по банскии...къш....
Когато си в хубава компания времето определено тече много по-бързо. Не се усетих кога по дяволите минаха 2 часа. Вече кацахме. Отложихме снимките за по-късно. Единственото хубаво нещо на това, че се разделяхме с тях беше, че на спокойствие можех да поговоря с приятелките си. Сигурно се чувстваха по същия начин, както и аз – супер развълнувани и щастливи.
Слязохме от самолета и тръгнахме заедно да си вземем багажа.
Момчетат обаче също не си поплюваха. Веднага се усети кой към кого има симпатии. И познайтееее? Разпределихме се така, както и в най-смелите ни фантазии.
Син постоянно си играеше с шапката на Джики. Даже по едно време я размени със своята. Джики това и чакаше. Не му я върна изобщо. Той пък не си я поиска.
Рали и Мат бяха супер сладки. Тя започна вместо Мат Сенките да му вика Мат Семките. Останалите момчета го намериха з амного смешно и започнаха и те да му викат Семчо.
Аз и Заки не си разменяхме шапки, но пък и погледите ми бяха достатъчни. Трябва да го видите като почне да обяснява нещо. Същият като мен е..почва да ръкомаха и както говореше висок стюардесата 2 пъти дойде да помоли да говорим по –тихо. Хората се били оплакали. Мм трябваше да видите как го зяпаше и двата пъти, а той не и обърна никакво внимание (ивъл)

След като си взехме багажа се разделихме пред летището. Всеки от тях си хвана отделно такси, за да се прибере, а ние се натъпкахме в едно и тръгнахме към хотела

ааа много е якоо ^^^
чакам продълженията с нетърпение

От малък се чудя какво става в главите на момичетата... This one here is a good insight... go on girls

Ха, заинтригува ме ^^

Nice
Ооооще Оооооще ^^

чакам 3-та част

3 глава

Таксито ни тръгна. Очакваше да се наслаждаваме на пейзажа, но и трите ни вълнуваше нещо много по-важно.
Джики: Оле оле оле нали не сънувам, Рони фрасни меее...ауууч, Ралиии
Рали: Спокойно, нали не искаш да умреш преди да сме...ИЗЛЕЗЛИИИИИ
Шофьорът: Ще ви помоля да бъдете по-тихи, госпожици
Рони: Скоро може и да сме госпожи, рофл

Пътувахме към 10 минути. Хубавото беше, че нямаше задръствания.
Двете продължиха да си говорят, но престанах да ги слушам. Гледах замислена през прозореца и си повтарях, че всичко е истина. Дори да си въобразявах за погледите и всичко останало, бях доволна и на това, че се запознах с тях..с НЕГО... Не изпитвах никакви чувства, не съм от момичетата, които лудо се влюбват в някой, когото не познават. Просто ме привличаше невероятно много, а и преди всичко му се възхищавах.
Пристигнахме в хотела. Намираше се точно на плажа. Чак сега обърнах внимание на мястото. Около хотела имаше градинка с много зелена растителност и фонтани. Беше пълно с туристи. Плажа...той беше претъпкан. На рецепцията първата ни работа беше
да се обадим на нашите. Казах и че сме пътували без проблем и че ще се нанесем всеки момент. За останалото не им споменах.

Рали: Стаята е идеална, а и изгледът също.

Добре, че стаята ни гледаше към градинката, не към плажа. Нямах намерение да гледам всичките тея легнали хора..някак си по-спокойно щеше да ми е. Трите бяхме в една стая с единични легла. Имахме си всичко, което ни трябваше – легла, баня, гардероби, телевизор, климатик, огромно огледало, хладилник....и момчета, на които трябваше да се обадим.
Чак сега се замислих какво ли доверие ни имат, за да си дадат телефоните. Все пак те не са случайни хора, а ние сме...ее, гледах да не мисля много затова, а само да се радвам, че ни се довериха.

Джики: Сега мога да си крещя, колкото си искам, защото Син си е мой, те са нашииии..
Рони: За къде си се разбързала ма жено?
Рали: Како, не мога да повярвам, че се държиш така..очаквах да го направите още в самолета
Джики: ахахахахахахахахахах
Рони: Хах, колко смешно. Просто се опитвам да бъда зряла и да не се надявам много на каквото и да е било, не искам да бъда разочарована после. Така че наистина по-спокойно, моля ви. Не искам някоя от вас да страда, дори и за тях, по-важни сте ми от когото и да е било
Джики: Ооо, Рончооо, колко си ми прекрасен
Рали: А бе няма от какво да се притесняваме, нещата са яснии. ТЕ ИСКАТ ДА ИЗЛЯЗАТ С НАС!
Рони: Е, тогава да не губим време и да се оправяме : )

Първо си разопаховахме багажа и го напъхахме по гардеробите. Олее, бяхме взели наистина много дрехи, а даже искахме още. Никоя от нас не се чувстваше ни най-малко уморена от пътя. Бяхме заредени с много положителна енергия. Часът беше 12 30. Оставаше ни само да се изкъпем и ,,наконтим”

Джики: Хайде да им се обадим от сега да имат време, а и да не си направят други плановеееее.
Рони: Ок, амм..кой на кого ще звънне?
Джики: Иска аз, моля виии искам да му се обадя...ще му кажа да са тук след 2 часа, става лии?
И двете с Рали нямахме проблем с това, затова се съгласихме. Тя отиде до телефона и набра номера, който изглежда вече беше наизустила. Гадняра, а моя номер не го знае...

Джики: Син, здрасти...аз съм ъъ Джики...

Със сестра ми стояхме до нея и ни идеше да подскачаме и да крещим

...чудехме се дали е удобно да дойте в 2 30 пред хотела...

...ти ли ще се обадиш на другите или ние...

..добре, значи до тогава, ще ви чакаме отпред...

...да, на плаж ще идем първо...

...аа тя Ронито и без това си го е забравила..

Олее...нямам бански....фак ит...

...чао

Джики: Джики уреди всичко, муахха ;дд
Рони: Оле, нямам бански. От къде ще си взема. Трябва да идем до магазин. Олеееее...
Рали: Предложи на Заки да дойде с теб..
Рони: Ммм, звучи добрее...чудесно даже..
Джики: Айде бе, какво се моткате тука, ще закъснеем....аз влиза първо в банята
Рали: Естествено, че ти!

Нямаше смисъл да се спори с нея, след това беше Рали. Би ме на ,,камък, ножица, хартия” и влезе първа. По принцип винагия бия...грр.
След тях дойде и моя ред. Можех да остана насаме с мислите си за 5 минутки, защото имах нужда от това. Водата почти успя да заглуши скимнете на Джики. Бях доволна и на това. Сърцето ми биеше като онзи момент, когато за първи път трябваше да изляза на сцена. Не се притеснявах, но за мен беше нещо ново, нещо което исках да изживея. Стисках си палци да стане така, както и когато излязох...притеснението ми изчезна. Исках да стане така и като го видя – да бъда естествена и да направя всичко възможно, че да ме хареса. Да, наистина исках да ме хареса, дори и като приятелка. Поне да знам, че не му е скучно с мен и ще иска да излезем пак..ми ако се издънех???..нямаше да мога да си го простя. За него аз все още не означавах нищо – просто поредното момиче, с което се е запознал и ще излезе. Аз не исках той да е поредния за мен, исках да е нещо повече, дори и за тези 10 дена...

Джики: Хайдеее Ронииииииииииииииииииииии, ще закъснеем!

Не и отговорих. Спрях водата. Грр, забравила си бях кърпата в стаята. Излязох си така, не ми пукаше....

Рали: Ти да не се готвиш за по-късно.
Рони: Завиждаш ли?

Бях си извадила вече дрехите. Облякох къси гащи и потник. Беше излишно сега да си сложа тяхната тениска. Вече бяхме преминали на по-високо ниво. Изсуших си косата набързо. Не се гримирах. Беше 2 15 и ние бяхме готови.

Джики: Да слизамеее!
Рони: След малко, нека да се позабавим малко. Не трябва да им показваме от самото начало, колко нетърпеливи сме.
Рали: Майната му, да слизаме.

Бяхме долу 10 минути по-рано и тях естествено още ги нямаше.

Рали: Значи ще идеш сега със Заки до някой магазин за бански.
Рони: Ако той иска.
Джики: Аз ще ти взема чантата с хавлията и там нещата, да не я мъкнеш и ще ти я пазя на плажа.
Рони: Аригато. Дай ги на Син да ги носи...


По усмивката и прочетох, че тя първа се бе сетила

И тогава едно такси спря пред хотела....

LoL Давай още
После ще го филмираме и ще стане хит!!

Може да го изиграем като постановка на РД-то...

не съм писала още...ще гледам до края на деня да пусна поне 2 глави

Demon_Hunter написа:

не съм писала още...ще гледам до края на деня да пусна поне 2 глави

Дай го по-кротко бе не мога да чета толкова много наведнъж

гоу он гърл

Рони ставаш за сценарист обаче ... главите винаги свършват на интересните части

4 глава


Рали: Те ли са?
Рони: Нее, гррр...някакви други са.
Джики: Ами ако са ни преметнали какво ще стане?
Рони: Ужас, трябва да ходя сама за бански..
Рали: Стигаа, како...не се шегувай. А ти Джики, спокойно, ще дойдат, има още време до и 30

Този път обаче бяха те. Едновременно се отвориха 3 врати на таксито и те излязоха. Тръгнахме към тях и забелязах доволната ни усмивка, когато ни видяха. Не исках да си представям моята в момента, защото сигурно приличах на дебил, щастлив дебил.

Мат: Здравейте момичета!

Хахх, ‘’здравейте’’ НИ вика, пък само към Рали гледа

Джики: Ние отиваме на плаж. Заки ти отиваш с Рони да си купи бански, че го е забравила.

Ще я убия....не трябваше така да го казва. Аз щях да си го питам ,,нормално”. За наказание я ощипах по кръста.

Джики: Ооуууч!

Всички се разсмяхме

Заки: Ами тогава да вървим за бански

Усмивката предизвика невероятно приятен гъдел в стомаха ми. Надявах се по изражението ми да не го усети.

Син: Предлагам ние да ви чакаме в това заведение – посочи с пръст към плажа – за да можем по-лесно да се намерим после.
Заки: Ок, ще се чуем и по телефона, не е изключено и да се забавим

Да се забавим ли? Какво му има толкова да се бавим. Толкова ли нямаше в близост някой магазин, от който да си купя ако трябва и някой смотан бански. Ааааааааа, ще се забавиим.....поредното доказателство за забавената ми мисловна дейност.

Джики: Хайде, Син..след теб.

Горкичкия..ще го съсипе, рофл

Четиримата тръгнаха към заведението и аз останах сама с него. Имах чувството, че ще се изпотя цялата, а причината нямаше да е топлото време.

Аз: Е, да знаеш някой магазин за бански наблизо.
Заки: На не повече от 10 минути път. Сигурна ли си, че искаш да плуваш с бански, не бих възразил?
Аз: Хах, много бързо взе да ме споделяш с всички останали на плажа.
Заки: Хвана ме, ще вземем бански

Усмихваше се постоянно. Наистина постоянно. Дали беше щастлив. Или само си играеше с мен. Сигурно му е било напълно ясно, колко хлътнала съм и че без усилия можеше да си вземе от мен каквото си поиска. Не можех да бъда сигурна. Не го познавах. Гледах да се наслаждавам на момента и се опитах да не мисля толкова за тези неща.

Заки: Защо се умълча, за мен ли си мислиш?
Аз: хаха..аа добре де, съвсем мъничко.
Заки: Като свършим с пазаруването можем да седнем някъде преди да се върнем при останалите, искаш ли?
Аз: Оо, даа. Чудесно.
Заки: Не си много приказлива.
Аз: Под прикритие съм.

После го ръчнах съвсем лекичко. Леле...той подскочи настрани и се разсмя. Аз пък започнах да се смея още по –силно

Заки: Оле, имам ужасен гъдел
Аз: Оо, мерси, че ми каза. Ще го имам в предвид
Заки: Ивъл
Аз: За теб винаги

Определено нямаше начин как мислите ми да не се отнесат малко. Не можех да бъда съсредоточена, когато той е толкова близко до мен. Гласа галеше нежно слуха ми и исках, никога да не спира да ми говори. Аз пък от своя страна исках да го гледам постоянно.

Заки: Ето го магазинът

Посочи на около 15 метра възможно най-огромният магазин за бански, който някога бях виждала

Аз: Лол...ами да влизаме, няма да се бавя много
Заки: Мога да ти помогна в пробната ако имаш затруднения с обличането
Аз: Предпочитам да ми помогнеш после в събличането.
Заки: Имаме сделка.

Влязохме в магазинът заедно. Нямах намерение да се бавя. Намерих си най-обикновен черен бански. Облякох го в пробната без чужда помощ и излязох да му се покажа.

Аз: Е, какво мислиш?
Заки: Ммм та какво викаш за свалянето ;дд

С усмивка влязох отново в съблекалнята за да си облека дрехите. Като излязох му казах да ме чака отвън, за да го платя.

Заки: Аз вече се погрижих, можем да вървим...
Аз: Ама аз не обичам така, в смисъл...

Но той не ме изчака да се доизказа. Даже не разбрах кога точно успя да се наведе към мен. Сложи ръка на кръста ми и ме придърпа до себе си. Телата ни вече бяха долепени. Целуна ме съвсем леко и нежно. Устните му бяха така топли. Настръхнах цялата. Бях сигурна, че ако ме пусне ще залитна. Почти бях убедена, че виждам размазано.
Дръпна леко главата си назад, усмихна ми се, аз му отвърнах. После ме хвана от ръката и ме измъкна от магазина.

Заки: Е, беше ми обещала да не се връщаме веднага при останалите, още ли искаш?
Аз: Повече от всичко друго.
Заки: Аз водя.

Усмивката му не слезе от лицето ми дори и за секунда.

Малиии, момиче, ще вземеш на Джаки Колинс хляба...