А7X and Djikie, Ronnie, Rally rofl ;dd

First topic message reminder :



Вече бяха минали няколко дена от лятната ваканция и ние с момичетата се подготвяхме за 10 дневната екскурзия, на която щяхме да ходим. Аз, сестра ми и най-добрата ми приятелка заминавахме за Калифорния, сами, на хотел. Какво по-хубаво от това? От 2 дена пазарувахме, оправяхме багажи и чакахме денят, в който потегляхме. 10 дена без родители, само ние трите щяхме да се разхождаме, да се забавляваме, а може би и да се забием с някое сладко момченце. Джики се надяваше да има някое японче в хотела, което да може да изнасили ако поиска. Японче-картофче, точно в неин стил : ). Тя е с 4 години по-малка от мен, но ме бие доста често по зрялост. Трябва да ни видите колко мега яки сме като тръгнем с еднакви шапки..точно такива като на Заки и Син от A7X, много сме секс. Сестра ми пък си слага някоя джиджана кърпа и сме якото трио ;д Ние сме някви луди фенки. Ако имаше болест A7X ние никога нямаше да оздравеем. Даже всичките си татуирахме черепа с прилеповите крила на гърба си, без да знаят родителите ни. Та мисълта ми беше като тръгнем по улиците наконтени като тез тримата винаги е много кул, нищо, че всички те зяпат странно. Толкова много се забавляваме . Обичам тази шапка, Джики ми я подари, когато станах на 18. Точно и затова ни пускат сами, защото аз съм стара.. тааа заминавахме след 2 дена и вече брояхме часовете до отлитането на самолета и кацането ни...ммм.

Рали: Ами ако има акули на плажа?
Рони: Тя Джики ще ги уплаши, не се притеснявай хаха
Джики: Хахах, Рони от както взема пенсия се изживява като много забавна
Рали: Вече се чувствам по-спокойна, мерси Джики ^^

След като установихме, че акулите ще бъдат изядени от Джикера продължихме със събирането на багажите ни. На следващия ден вече бяхме готови и щяхме да пътуваме през нощта. Излязохме малко навън да се поразходим и да хапнем по нещо, да напсуваме някой гаден мазен фешън, да додепресираме някое риал иимо кид, да се посмеем на някой скейтър ако падне, да се хилим на някой скинар ако се е разрошил..обичайните неша с една дума.
Джики щеше да бъде тази вечер у нас и през нощта направо тричките на самолета, така че тръгнахме да се прибираме след като Рали разрева някво ,,иимо” с тениска на Tokio Hotel като му каза, че Бил си имал гадже момче, и даже ги е виждала..беше забавно ;д Като се прибрахме обаче родителите ни чакаха в хола, моите(на Рали) и тези на Джики. Изнесоха ни 30минутна лекция как трябвало да внимаваме и какво доверие ни имали като ни пускат и как всичко щяло да бъде под моя отговорност...и бла бла, ясно ви е там бла бла тям подобни. Ние обещахме да слушаме, да не правим секс без да се пазим и да се прибираме като се стъмни...рофл.
Трябваше да тръгнем в 2 и беше логично, че едва ли ще заспим. За всички ни това беше нещо ново, да се отделим на такова разстояние от нашите. Разхождахме се из стаите и гледахме към часовника през 5 минути, а времето течеше толкова бавно и всичко останало изглеждаше толкова досадно и отекчително. Даже не можахме да си изберем някой филм да гледаме. След много усилия, крясъци и ритници по врати, котки и Рали в 12 30 тръгнахме към летището. Носихме толкова багаж, все едно се местим форевър... Сбогувахме се с нашите, купихме списания и се качихме в самолета. Местата ни бяха в 1 клас, едно до друго. Аз Седнах точно до пътечката, а от другата страна седнаха някви стари бабки. НО пък срещу нас се паркираха 3 момченца, на около 19, Двама бяха супер слуит, а третия мязаше малко на Мишо Джаксън в носа ;дд.

Джики: Айде бе, тръгвай, ъррр....
Рали: Ми ако самолета падне...ще умрем ли ?
Рони: Не, ама няма да стигнем
Рали: Ми ако умрем?
Джики: Аз ще ви изям, дишай.
Рали: Как да дишам като съм умряла?
Рони:Ами ако паднем под водата ще дишаш с хриле.
Джики: Неее, ще се разбием на цимента.
Рали: Чудесно, тъкмо не си носех банския.
Рони: ПО ДЯВОЛИТЕЕЕЕ..ето какво забравих...банския сии....
Джики: Не си, аз ти го скрих и после ти го взех...
Рали: Да, ама аз после го махнах...сериозно
Рони: Ще си купя като пристигнем
Джики: Взехме ли пари?
Рали: Опааа!

И да, бяхме забравили парите в колата, а самолетът излиташе след 10 минути.

Джики: В мен са бе, спокойно, хаха как ви стреснах.

Момчетата срещу нас се смееха през цялото време. На нас не ни правеше впечатление, защото винаги така си говорехме. По дяволите този срещу мен беше наистина много сладък..един такъв с косаа ммм.
И тогава самолетът започна да се движи и след 1 минута да се издига във въздуха. Бих казала, че беше приятно.

- За къде пътувате, момичета? – попита Мишо Джакъсн като гледаше Джики
Джики: За къде пътува самолета?
- Ами...Калифорния-...отговори момчето тотално объркано
Джики: Значи сме за там!
Рони: Айде по-мило с момчетата бе, звяр!
Джики: ъхъъаахаайайай

И тогава всички започнахме да се хилим като олигофрени. Запознахме се с тях. Те живееха във Варна, бяха колкото мен и пътуваха за Ню Йорк. Жалко, щяха да слязат 2 часа преди нас....Красавеца се казваше Марио...соол кул...и общо взето си лафехме с тях, разменихме си скайпове, глупости и те трябваше да слизат, защото стигнахме Ню Йорк...божкеее..бяхме си лафели с часове...

Рали: Страхотно, сега ще дойдат да седнат на местата им някви скучни лелки и направо ще е много надъхващо да и гледам дебелите крака...
Рони: Може и да са чичковци....гррр

И тогава ТЕ започнаха да се приближават към 3те свободни места срещу нас. Спряха се, той погледна билета, местата...
- Тук сме, Син, Мат – каза Заки.

Аз изтръпнах, а Джики започна да ме стиска за ръката. Това бяха те и сядаха точно срещу нас, не срещу който и да е било друг, а НАС..те тримата...Настаниха се.

Мат: Най-после малко почивка след всичките тез участия...
Син: Не съм се прибирал у нас от 3 месеца.
Заки: Не само ти
Мат: еее, сега малко почивка, плажове..мацки...

И погледна към трите момичета срещу него, две от които с шапки тип Заки и Син, а едното с кърпа досущ като неговата.

подигравай се ;ддд

Не се подигравам - наистина е яко и е точно в нейния стил. Липсва му само конфликт / завръзка, но предполагам че и това ще го има по-нататък.

нямам си и на идея какво ще има после, на момента си измислям всичко като тръгна да пиша...

ааа РОНИИИ сега хептен нямам търпение да вида нататък

и аз, и аз

MWAHAHA
Нищо по-хубаво от сапунка със Avenged Sevenfold и ДЖИКИ xD
Шегувам се,бе
Рони аз ти казах,че го харесвам,
защото не е нещо с много тежки и
какви ли не задълбочени замисли,
а е леко,забавно и приятно за четене ^ _^

5 глава

Така...в тази глава ще разкажа какво става с останалите и после ще се върна пак на мен и Заки ;дд

Те се запътиха към заведението. Джики леко притичваше зад Син, който без проблем носеше нейната и моята чанта. Рали вървеше съвсем спокойно до Мат, няколко крачки зад тях.

Син: Е, какви са ти първите впечатления от обстановката.
Джики: Още по-приятни, от колкото си мислех първоначално.

Тя даже не се огледа наоколо. Гледаше само и единствено в него. За нея той беше обстановката.

Седнаха в заведението...Рали до Мат, а срещу тях другите двама. Духаше лек и топъл ветрец. Беше приятно.

Мат: Момичета, предполагам, че вие ще предпочетете някой разхлаждаш коктейл?
Син: За мен ще е бира.
Мат: Казах момичета.
Рали: е да де, точно.
Джики: аахахаха....Рали нещо май сандвич с шегички си яла, че се изживяваш толкова надъханаааааа!
Рали: Леле...не ме убивай в следващите 10 дена, моля!
Син: Мат, ще е интересно да гледаме женски бой, нали?
Мак: Ако са по бански....ще е интересно.
Джики: Направо и вие да се включите, а?

Сервитьорката ги прекъсна нагло със злобен тон:

- Какво ще искате?
Син: Два ,,секс он дъ бийч’’ и 2 бири
- Добре..

Мат: Сигурно е на сухо от доста време
Рали: Дано скоро това не се отнася и за Джики.
Син: Аз ще се погрижа затова...
Джики: А бе стига бе гадни маймуни такива, не можем ли просто да си говорим за други неща а вие тука сте ми се надъхали...хеви метъл...

Избухнаха в бурен смях, а Джики се чудеше накъде да погледне. Беше почервеняла цялата. Ммм. Много е сладка като се надъха и започне да говори така.
Сервитьорката пак ги прекъсна като и донесе поръчката.
Рали и Джики веднага си взеха бирите и се спогледаха усмихнати.

Мат: Момичетаа...
Джики: Наздраве, Рали!
И отпиха големи глътки.

Син:Е, какво пък толкова. Коктейла изглежда вкусен. И черешка си има...

Джики с много бързо движение се пресегна, за да му я вземе, но бутна чашата и всичко се изсипа в коленете му..

Син: Ауууу – подскочи той.
Джики: Извинявай много много, толкова съм непохватен – измънка тя съвсем гузно.

Мат и Рали пък от своя страна се заливаха от смях. Беше си логично. Син беше целият мокър

Син: Няма проблем, бързо ще изсъхна.

Поръчка още 2 бири за момчетата, а сервитьорката ги гледаше злобно, заради направената поразия.

Мат: Е, кажи ми още нещо за теб...любопитен съм.
Рали: Защо не се казваш Боби?
Мат: Какво? Как...
Рали: Правя си едни асоциации, извинявай. Ама Боби ще ти отива.
Мат: Казвай ми както си поискаш
Рали: На колко момичета си го казвал?
Мат: На доста.
Рали: Дай ми причина, че съм по-различна
Мат: Ти ми дай, че си такава.
Рали: Не съм просто фенка, която иска да спи с теб.
Мат: Ти си шефката.

Рали беше започнала да се държи малко по-зряло. Не знам каква бе причината, но смятах, че това беше по-добрия вариант. Вярно, можеше да не е толкова директна, но тя си беше такава. Би се направила на глупачка пред него, но поне щеше да запази достойнството си.

Другите двама също си шушукаха.

Син: Кога най-после ще спреш да ми се извиняваш, а?
Джики: Докато не изсъхнеш!
Син: Ето, ако искаш провери сама, че изсъхвам?
Джики: А, не не...засега ще се задоволя само с пухчето на Джерардчо, пък после може и да размисля.
Син: Пухче? Джерард?..
Джики: Мрън мрън..няма значение рофл..що не си с шапка, а само с коса. С шапка си някъв мега як, чак ме кефиш.
Син: Така не те кефя..
Джики: А не не, нищо не съм казал. Гррр...кога ли ще дойде Ронааа....

Винаги сменяше темата, когато не се сещаше каква простотия да каже, а искаше да замаже положението с изцепката с пухчето. Това беше една друга история с приятелките и, която и се беше случила преди години, но тя ще помни цял живот.

Мат: Оу, Заки ми писа преди 5 минутки, каза да не ги чакаме. Ще се забавят.
Рали: Каквооо..е тая са уля вече, сега ще и се обадя..
Джики: Да не си си го извадил, ще смачкам..остави гииииииии.
Син: Наистина, спокойно..сигурно само си говорят.
Рали: Нали нали...говорят си.
Син: Искате ли да вървим към плажа.
Джики: НЕЕееееее, аз няма да се къпя...не искам пък..щом Рони я няма, аз във вода не влиза...
Мат: Да се разходим?
Рали: Хайде до хотела да оставим чантите тогава и вие водите.
Джики: Хайде...

Извикаха сервитьорката за последно. Мат беше така добър да плати сметката, въпреки че Джики беше против и го удари. Рали пък удари нея и тя бутна момичето, което залитна настрани. Добре че не държеше нищо в ръцете си. След поредните извинения всички за запътиха към хотела.

Жестоко е! Много ме радва Аз като си измислям историйки с тях се оказват бая по-мръснишки и не стават за пред хора

Продължавай, нямам търпение да видя кво става по-нататък

6 глава

А сега аз и Заки....продължение от 4 глава

Поведе ме из тълпата. Нямах намерение да го питам къде ме води, за мен вече не беше от значение. Радвах се, че съм с него и нищо повече. Мястото, на което ме заведе беше най-обикновена пейка в парк. Наоколо минаваха хора, но беше сравнително тихо и хладно. Седнахме. Беше ми толкова притеснено, че не знаех на къде да гледам.

„Да си кръстосам ли краката..или само глезените...как да седна. Да се обърна ли към него? А не, по-добре да си гледам в краката.”
След дългото чудене се разпльосках в единият край на пейката и се опънах назад.
Той не седна до мен, а малко по в страни.

,,Ех, по средата трябваше да седна, че да е по-близко до мен дори и в края да седне. Ама защото седна там..нищо не бях направила, нали? Ще го чакам той да каже пръв нещо, за да не се излагам много. А другите как ли си прекарват? Какво ли правят в момента. Син дали е жив още, Джики каквато е ненормална...”

Всичките тези мисли ми минаха през главаа за секунди. Наистина не можех да се съсредоточа. Загледах се напред. Не виждах нищо. С периферното си зрение забелязах, че ме наблюдава. Усмихваше се.

,,Ох, защо мълчи такъв...толкова ли не може да каже нещо там. Нали той искаше да останем повече сами? Защо не казва нищоо? Много му е забавно. Сигурно сега си мисли, колко съм объркана и ми се смее на ум. Грр... А е толкова красив. И ме ЦЕЛУНААА. ЗАКИ ВЕНДЖЪНС МЕ ЦЕЛУНАА! Дали някой щеше да ми повярва изобщо...пука ми.

Заки: За какво си мислиш?

,,Кажи му истината..истината...”

Аз: Дали момичетата ще харесат банския, който си купих..

,,Много умно...сигурно ще ти и повярва, можеше поне нещо друго да измислиш...браво ВЕРОНИКА...

Заки: Виж, нещата се развиват малко странно. Не искам да останеш с впечатлението, че те искам за една вечер. Не те познавам все още, а ми се иска да знам повече за теб.

,,Какво..това не го очаквах”.

Бях се отчаяла почти след като ме целуна, че всичко ще свърши тази вечер и от утре нямаше да го има, а той сега се издигаше толкова много в очите ми.

Аз: Да, и аз искам да те опозная.

Усмихнах се срамежливо. Чувствах се като малко дете, което е направило някоя пакост. От друга страна ми беше чудно защо иска да ме опознае. Та каква бях аз?
Едно момиче, с което се е запознал прибирайки се вкъщи. Мразя, когато мъжете се държат с теб все едно си различна, а после се оказва, че си била една от многото..че си била използвана.

Аз: Защо искаш да ме опознаеш?

Погледна ме доста объркан. Май го изненадах.

,,Ааааа..ето..пак говоря неща, които не трябва...и какъв беше смисъла да го питам..да се правя на интересна ли? Това ще си помисли на 100%

Заки: Оу, помислих, че би искала. А и реших да избера трудния вариант, а не всичко да приключи довечера.
Аз: Да, аз това го разбрах, ама защо? Защо Аз..
Заки: Освен прилепа видях и другата татуировка с името ми, когато се показа по бански. Реших да направя така, че да си заслужава, че си си я направила.

Бях забравила за другата. Съвсем бях забравила, че преди половин година реших да си татуирам името му. До този момент смятах това за доста тъпо, но реших да го направя само и единствено от уважение към това, което прави. Бащата на Джики ми татуира името му отпред на дясното ми рамо. Не знам дали беше тъпо. Аз лично си го харесвах. За момент бях започнала да съжалявам, но май това беше момента, в който осъзнах, че не е било грешка..каквото и да се случеше от сега нататък.

Аз: Извинявай, но наистина съм малко объркана. При мен винаги става така, че нещата се развиват бая бързо, независимо за какво става на въпрос.
Заки: Е, значи ще разочароваме останалите, така ли?
Аз: Може пък и да ги подразним : )

Прекарахме сигурно 2 часа в приказки. Гугъл пасти да яде...нещата, които научих за него за това време, бяха 10 пъти повече, от това, което бях научила за няколко години.
С него определено можеше да се говори на всякакви теми. Говорехме за музика. Споделих му за страха и възхищението, което изпитвам от китари. Мислех, че ще го приема за смешно, но той го разбра. Даже призна, че на времето и той се е чувствал така..страхът от разочарование на моменти го е убивал.
Разказа ми за детството си, за ученичешките си години. Учудваше ме с всяко следващо изречение. Сякаш чак сега осъзнах, че и той е човек. Едва ли не си мислех, че е Бог и е над всичко човешко Оказа се тъкмо обратното. Беше толкова земен и открит.
ЗАКИ ВЕНДЖЪНС Е ЧОВЕК!.
Смехът му отекваше наоколо и всеки се обръщаше, за да погледне към нас. Чудех
се дали пак да направя опит да го гъделичкам, но реших да не бъда толкова ивъл.
Щях да прекарам с него тук още толкова часа и пак нямаше да ми омръзне. Бях спряла да мисля, колко е красив, както обикновено правех. Вече ме вълнуваше друго нещо- личността му.
Щастлива бях, че ми има и доверие да ми казва тези неща. Някой друг на мое място сигурно би се възползвал от всичко това. Аз не бих го направила, но той от къде го знаеше?
Рали и Джики щяха да ме подложат после на кръстосан разпит, а аз щях да се правя на ударена, нямаше да ми е проблем. Обичам да ги дразня.
Бяхме прекъснати от 4 момичета на моята възраст, които бяха така добри да го разпознаят и да дойдат да си искат автограф. Той се държа супер мило.Едната обаче ме гледаше доста злобно. Каквото и да си мислеше не ме засягаше. И аз на нейно място може би щях да изпитвам известна завист. След като получиха желаното се разотидоха.

Заки: Искаш ли да се обадим на останалите да ги чуем къде са и да се присъединим към тях?
Аз: Да..сега ще се обадя на Джики.

..хей, къде сте..

..не сте ли на плажаа?..

...да, купих си бански...

...никъде не сме ходели, на една пейка стояхме..

..говорехме си Джики, няма да го направя на пейка..

..хайде пред входа да се чакаме, че ключовете от стаята са в теб...

...не, не ги взех аз, в теб са...

...ох, тая Ралии...

...след 10 минути на входа, окей..

Затворих и.

Аз: След 10 минути пред хотела. Разхождали са се досега и мислят да ходят да вечерят там.
Заки: Чудесно..да вървим : )

Demon_Hunter написа:

Гугъл пасти да яде...

Страхотия мисля че ще издаваме книга

Много добре разказано щом чак мен заинтригува, пък аз любовни романи и сапунки не обичам особено :Д

Но може би е заради лекия перверзен привкус ммм Рончо на пейка а

това ако се направи по филм, ще ми бъде любимия !
много е готино. топли ти сърчицето ^_^

+

Гледайте новата продукция на RockPlace със специалното участие на световно известните звезди:
Рони в главната роля на Рони и Ваню в някакава главна РОля там

Нека не забравяме колко ВАЖЕН персонаж съм аз там. xD

Леле извинявай Джики
Не исках да те изпускам Просто реших да не изброявам всички персонажи :Д

Ако искате може да си направим един бърз кастинг :Д да си спретнем пиеса Тя Ронката ми е обещала една от доста време

Като се появи злодея се обадете Винаги съм искал да пробвам роля на злодей

CrazY написа:

това ако се направи по филм, ще ми бъде любимия !
много е готино. топли ти сърчицето ^_^

+

Искаш ли ти да играеш Заки ? ;д

Хаха Аз щях да го предложа ама реших, че е много неприлично :Д

7 глава

Когато стигнахме пред хотела те вече бяха там.

,,Оо, какво виждат очите ми...Рали и Мат се бяха прегърнали. Даа, определено не ми се привиждаше. Какво ли се бе случило на тази разходка. Сигурно цяла нощ щях да ги разпитвам, естествено ако не бяха заети с друго де. Джики и Син си бърбореха нещо. Син се смееше, а тя пък му се мръщеше.

Джики: Решихме какво да правим. След вечеря отивам на лунапарк, така че бързоооооо да се оправяме и да вървим на въртележките.
Аз: Предполагам ти даде тази толкова ,,умна” идея
Син: Всъщност аз предложих да ви заведем.
Аз: Ясно защо е толкова ентусиазирана

Запътихме се към ресторанта. В интерес на истината умирах от глад. За последно изядох някакъв смачкан кроасан в самолета. Покрай толкова много емоции бях забравила да бъда гладна...до сега. Имах нужда и да се освежа малко, но след вечеря щях да мина през стаята ни, за да се пооправим с момичетата.
На вечеря всичко мина супер приятно. За един ден вече бяхме свикнали с мисълта кой стои на нашата маса и го приемахме за нещо нормално и естествено. Разговаряхме преди всичко за музика. Те ни разказваха за техни гафове на концерти. Ние с момичетата бяхме ходили само на един техен концерт преди 1 година. За нас това беше най-щастливия ни ден в живота, нищо че сцената беше на 30 метра от нас и не успяхме да видим почти нищо ние пак бяхме доволни. Нали ги чувахме.
След като успях да погълна 1 огромна порция спагети и да изпия 3 студени чая(пишка ми сеее) се разбрахме с момчетата да се чакаме след 1 час пред хотела. Те също щяха да се приберат за малко и да ни оставят и ние да се оправим. После на лунапарк. Грр трябва да изчакам малко повечко време преди да се кача на люлка след всичката тази храна. Оставаше и да направя някой гаф.
С момичетата се качихме в стаята. Влязох направо в банята от вратата без да ги предупреждавам и си взех бърз душ,измих си зъбите..

,,По дяволите..кърпата ми пак е отвън”

Излязох си отново така!

Джики: Ааааа, стига стига прави така
Аз:Как?
Джики: Така – и ме посочи
Аз:Как – и се погледнах
Джики: Зарежи..разкажи за Заки

Отне ни 20 минути да си разкажем взаимно какво бе станало.

Рали: Целуна те? Целуна теееее? Как беше каквооо аааааааааааааааааааааа
Джики: Защо не каза по-рано бе рус, можеше да ми намекнеш някак си егоисткееее

Гледах да бъда спокойна. Не исках да почна да подскачам от радост и да се хваля с целувката. Приемах нещата малко по-сериозно.

Аз: Беше прекрасно
Джики и Рали: Самоо?
Аз: По-прекрасно от всеки друг път, освен с....а не, и от него по-добре...хайде,отивам да се облека...сега се усетих, че все още си стоях гола.

Започнах да се обличам и оправям. Не ми пукаше какво ще облека. Взех потника, който бях оставила най-отгоре в шкафа и някакви развлечени гащи. Този път реших да се гримирам малко- спирала, очна линия...хайде, стига толкова.

Аз: Нещо Мат много те гушкаше преди вечеря, а? Пък викаш нищо не е станало и само сте си говорили.
Рали:Пошегувах се, че ми е студено, нищо повече. Ооо, няма да си взимам връхна дреха тази вечер ако захладнее.
Джики: Обезателно и аз няма да си взема. Оле..дали син ще целуне и мен?
Рали: Мааат...
Джики: Не го искам Мат, така де ;д Няма винаги само Рони да намазваа.
Аз: Ох, това беше просто една невинна целувка и нищо повече.Сега сме на стадий опознаване. Не искам да си правя вече никакви планове и да си мечтая за каквото и да е било. В момента получавам повече от достатъчно. Хайде, по-бързо, че имаме 15 минути само, а не сте готови.

Седнах на леглото и започнах да сменям каналите, докато те 2те се дооправяха. Мисля, че малко ги излъгах. Беше абсурдно да не мисля за нещата, като в главата ми се въртеше само той. Целият ми ден премина през съзнанието ми за може би минута. Сигурно сега беше момента, в който щях да се събудя и да се разплача от разочарование. Не се събудих и това е зарадва, но и стресна. Не обичам неизвестноста. Исках да знам какво ще стане после, не колкото от любопитство, а за да се предпазя. Малко егоистично..постоянно говорех и си мислех как не искам да бъда наранена или подведена. Щях да го оставя той да води нещата. Все пак нямаш чувства към него, не можеше да бъда наранена чак толкова. Щях да си мисля после за положителните неща.
,,Ох, ами като си тръгнем толкова много ще ми липсват всички. Едва ли ще ги видя повече. Искам да бъда с тях всичките 10 дена, и най-вече със Заки”

Мразя, когато винаги предварително почна да мисля така за приключването на нещата. Може би съм осъзнала, че нищо не е вечно, но ако от сега мислех за края на ваканцията и за това, че ще се наложи да му кажа ,,сбогом”, то грима ми щеше да се размаже много.

Джики: Хайде, Рончо, да слизаме.

Усмихнах се и станах от леглото. Изключих го и го метнах на леглото. Не уцелих.
В асаньора усетих как сърцето ми започва да бие по-бързо.
,,Стига бе, спри , няма да биеш така, не сега”

Забелязах ги в момента, в който излязохме от хотела. Наистина се отличаваха и биеха на очи. Сърцето ми ми биеше по-бързо, от колкото в асансьора, по-бързо от всеки друг път. Усмихнах се.

Син: Здравейте отново.
Джики: Надявам се утре пак да го кажеш.

Нямаше начин как да е се усмихна още повече.
Стоях леко в страни, сякаш ме беше страх. Погледите ни се засякоха.
,,Чудесно, сигурно се изчервих”

Заки: Е, нека да не губим време и да вървим.

8 глава

Лекия ветрец едва успяваше да помръдне косите ми, но го усещах по цялото си тяло, което беше настръхнало в момента, в който видях Заки.
По пътя не му говорих. Мислех си за последният им концерт, който бяхме гледали у нас с момичетата, 1 ден преди да дойдем тук. Лично аз тогава го гледах за 27 път. Бях наизустила всеки негов жест, всяка усмивка.
На входа Син се набута най-отпред и плати билетите за всички ни. Интересно ми беше какво ли си мисли Джики в този момент.

Заки: Е, къде искаш а идем първо?
Аз: Нали ти си екскурзовода, изненадай ме!

- ЗАКИИИИИИИИ!!

Някаква мацка тичаше към нас. Нямаше време да я огледам, защото моментално се хвърли върху Заки, като уви ръце около врата му и ....го целуна.

Обърнах се тръгнах към изхода с възможно най-бързата си крачка. Срещнах обърканите погледи на Рали и Джики.

- ОСТАНЕТЕ! – изкрещях им!

След това продължих почти тичайки и се смесих с тълпата. Исках да избягам. Исках да се скрия. Исках да потъна в Земята!..да, това щеше да е най-добре.
Стигнах до онази пейка, на която стояхме днес. Това ме разстрои още повече. Усетих как първата сълза се стича по лицето ми. Седнах!. Усещах учестеното си дишане. Ако престанех да дишам дори и за секунда нямаше да издържа и щях да рухна.
НЕ ТРЯБВАШЕ ДА МИ ПУКА, НАЛИ? Но защо тогава се чувствах така?
Телефонът ми звънна. Беше Рали. Не ми се говореше с никого. Изключих телефона си.
Хаххахах, винаги, когато се чувствах тъжна си пусках техни песни. Сега това щеше да ме натъжи още повече...

- Рони? Това ти ли си?

Извърнах погледа към гласа, който извика името ми. Нямах време и да помисля.


- Мартоо- викнах силно и се хвърлих на врата му.

Марто е един от най-близките ми приятели. Страшно много си го обичам. Виждаме се рядко, но това никога не ми е пречило да го чувствам така близък. Винаги ме е предразполагал да се държа естествено с него, да не ми пука и да му казвам всичко без да се притеснявам. Той е нещо като Джики в мъжки вариант. Невероятен е!

Аз: Но какво правиш тук? – попитах го веднага щом се дръпнах от него – не мога да повярва.

От доста време имах този късмет, където и да ида да виждам познати. Винаги ще се намери поне 1.

Марто: На почивка с нашите съм и се разхождам насам-натам. Ами ти?

Тогава седнахме на пейката и му разказах всичко, което ми се бе случило от както се качих на самолета. Наблюдавах изумена та му физиономия. Даже не успях да се разстроя, когато стигнах до края на историята. Чувствах се съвсем спокойна.

Марто: Леле, направо нямам думи, Рони. Дано не се чувстваш зле
Рони: Не, спокойно. Вече съм добре.
Ти до кога си тук?

Марто: Ами още....мм 8 дена.
Рони: Идеалноо, ще се размотаваме заедно, моля те кажи ми дааа...мога даже да те запозная с момчетата (rofl)
Марто: Ще се размотаваме, че как..и без това нямаше какво толкова да правя.

Оказа се, че хотелите ни се намират на 5 минути път един от друг. Тръгнахме да изядем по един сладолед и после той ме изпрати до входа на хотела ми.

Марто: Е, ще се видим утре. Ще ти се обадя сутринта.
Рони: Чудесно!

Прегръдката му беше най-хубавото и искрено нещо, което ми се беше случило през целия ден. За първи път се почувствах сигурна без да изпитвам каквито и да е било съмнения. Целунах го по бузката и той си тръгна. Стоях на едно място и му махнах с ръка, когато той се обърна с усмивка.

- Кой е този?


Обърнах се...Шок...Заки..
Трябваше ли да му отговоря? Бях му ядосана.

Аз: Един приятел!

Тръгнах към входа да се прибирам и го подминах. Той ме хвана за ръката..

Заки: Ей, трябва да поговорим.
Аз: Аз пък не искам да чуя какво искаш да ми кажеш. И аз няма какво да ти кажа. От утре ще ти говоря, но само като познати. Лека нощ!

Влязох в хотела.
,, Дано не ме последва..дано...”

Не го направи.

Nice ... Завъртя го умело има още доста интрига да се изтиска

Продължавай ронка ще чакам продължението с нетърпение

давай Рони...давай давай ^^

наистина много яко се получи ^^