Също както в по-голямата част от популярната музика, визуалният имидж играе голяма роля в хеви метъла. В допълнение към звученето и текстовете, имиджът на хеви метъл бандите се изразява в художествено оформяне на албума, лого, концерти, облекло и музикални клипове. Някои хеви метъл изпълнители като Alice Cooper, Kiss и Gwar са известни толкова със свирепите си персонажи и концертни изпълнения, колкото и с музиката си.
Според журналиста Нейдър Рахман „дългата коса е най-отличителната черта на метъл стила. Първоначално взета от субкултурата на хипитата, през 80-те и 90-те хеви метъл косата символизира омразата, тревогата и разочарованието на едно поколение, което явно не се чувства у дома. Дългата коса дава сила на членовете на метъл общността да се бунтуват срещу каквото им дойде”.
Класическата униформа на хеви метъл феновете се състои от сини дънки, черни тениски, ботуши и черни кожени или дънкови якета... Тениските обикновено са изрисувани с логото или с други изображения на любимите им метъл банди. Метъл феновете също така си присвояват елементи от садо-мазо общността (вериги, метални ромбове и кабъри, черепи, кожа и кръстове). През 80-те метъл стилът е повлиян от най-различни източници, от пънк и гот музиката до филмите на ужасите. Много метъл изпълнители от 70-те и 80-те използват радикално оформени и ярко оцветени инструменти, за да подсилят сценичното си поведение. Модата и личният стил са особено важни за глем метъл бандите от този период. Изпълнителите обикновено носят дълга, тупирана и напръскана с лак коса (оттук и прякорът hair metal); грим, червило и очна линия, натруфено облекло, в т.ч. боядисани като леопардова кожа тениски или жилетки и впити дънкови, кожени панталони или от ликра; и аксесоари като ленти за прибиране на косата и бижута.
Жестове
Много метъл музиканти куфеят, докато свирят на живо. Широко разпространен също така е жестът „дяволски рога”, който е популяризиран от вокалиста на Black Sabbath и Dio. Джийн Саймънс от Kiss твърди, че е първият, който е направил жеста по време на концерт.
Присъстващите на метъл концерти не танцуват в обичайния смисъл. Дийна Уинстайн твърди, че това се дължи на предимно мъжката публика и на “крайно хетеросексуалната идеология”. Тя определя две основни движения на тялото, които заменят танцуването: куфеенето и протягането на ръцете, което е както знак на одобрение, така и ритмичен жест. Свиренето на въображаема китара е популярно сред метъл феновете както на концерт, така и докато слушат музика вкъщи. Други действия на концерт са скокове от сцената, сърфиране върху тълпата, блъскане и бутане в хаотично меле, наречено пого, и показване на символа на рогата с ръка.
Субкултура на феновете
Хеви метълът надживява много други рок жанрове главно заради появата на силна, изключително подчертана мъжествена субкултура. Докато феновете са предимно млади, бели, от мъжки пол и от работническите слоеве, групите са толерантни към тези извън демографското им ядро, които спазват правилата на обличане, външност и поведение. Идентификацията със субкултурата се изразява не само чрез посещаване на концерти и споделяне на елементи от имиджа, но също и чрез принос в метъл списанията, а напоследък и в уебсайтовете.
Метъл сцената се характеризира като „субкултура на отчуждението” със собствени правила и автентичност. Тези правила поставят няколко изисквания към изпълнителите: те трябва както да са напълно отдадени на музиката си, така и да са лоялни към субкултурата, която ги подкрепя; не трябва да им пука за мейнстрийм популярността и радио хитовете и никога не трябва да се „продават”. За самите почитатели кодексът означава противопоставяне на установените порядки и отчужденост от останалата част от обществото. Изследователи на метъла забелязват тенденция почитателите да определят и да отхвърлят някои изпълнители като „позьори, които се преструват, че са част от субкултурата, но им липсва автентичност и искреност”.
Етимология
Произходът на термина heavy metal е неясен в музикално отношение. Словосъчетанието се използва от векове в химията и металургията. Един от първите, които използват термина в модерната популярна култура, е скандалният писател Уилям С. Бъроус. В романа му „Меката машина” от 1962 има герой, известен като „Урановия Уили – хеви метъл хлапето”. Следващият роман на Бъроус, „Нова Експрес” (1964), развива темата, използвайки „хеви метъл” като метафора за наркотиците: „С лекарствата си за болести и оргазми и безполовите си форми на живот... Хеви Метъл Хората от Уран се обвиваха в хладна синя мъгла от изпарени банкноти... А хората-насекоми от Минрод с метъл музика”.
Метъл историкът Ян Крист описва компонентите на термина на „хипарски” език: “heavy” е най-общо синоним на „потентен” или „дълбок”, а “metal” означава определен тип настроение – гладко и тежко като метал. В този смисъл думата “heavy” е основен елемент от жаргона на битниците и се отнася за „тежката музика”.
Дебютният албум на Iron Butterfly, издаден в началото на 1968, е озаглавен Heavy. Първата записана употреба на heavy metal е във връзка с мотор в песента на Steppenwolf, Born to Be Wild, издадена през същата година:
I like smoke and lightning Heavy metal thunder Racin' with the wind And the feelin' that I'm under.
