First topic message reminder :Дообрееем.. и на мене ми стана скучно !
Името ми няма значение вие ще ми казвате АНЯ! На 15 години съм, Рак, странна, разлигавена,бисексуална, пушачка, ако ми дадете алкохол просто забравете за него, обичам шоколаад, много шоколадд, шоколад с ягоди, чист , бял шоколад ...
Имам доста познати , но мноооого малко приятели, сменям темите за разговор много бързо, тъйч е понякога е малко объркващо да се пише с мене...
Мразя Хомофоби - те са тъпи и ограничени, като половината население на земята ^.^
Обичааам.. Кока кола и ненавиждам Пепси!!!!
Мразя училището, но това е заради класа ми пълен с олигофрени, идиоти и ... блондинки xD
Обичам да крещя след самолети .. "Самолет самолет самолет" , обичам и да се ебавам с хората - имам странния талант да намирам всякакви недостатъци ,да се фащам за тях и да ги показвам по-такъв начин,че както са били незначителни преди 5 мин сега са най-големия проблем на дадения човек xD Толкова е забавно ... обичам и да повтарям "WTF..?!?!"
Много говоря - ако ме оставите да говоря след 30 мин ще съжалявате , а след един час ще си търсите пистолет, а на тертия час просто ще се хвърлите под някоя кола....
Имам много странен хумор , който разбира се почти никой не разбира
Обичам тестове.. много тестове,, вскякви тестове (освен ония в даскало)
Пф... мързи ме да пиша.. ако искате да знаете още нещо...
Edit:
Е, т'ва описание ще чукне две годинки скоро, не може то така.
Не съм се променила много (само дет' спрях да крещя "Самолет, Самолет").
Все още се казвам Аня, но вече не съм на 15
Може да кажем, че съм пораснала малко, но мъничко, ето толкова *показва с пръсти*.
Усъвършенствах ебаването с хора, вече е почти перфектно.
Мога с гордост да кажа, че имам най-прекрасните приятели на света, мога да накарам хората да ми завиждат.
А сега ...
Какво намразих за тези две години? 'Ми г/д същото си остана. Все още мразя ограничените хора, които не ме харесват заради кубинките, все още не харесвам момичетата, които си мислят, че са много красиви, като ходят с тонове грим, все още не харесвам мисленето на младежите и все още се питам "Защо всичко е така".
Друга разлика в мен е че обичам живота. Да, открих, че той всъщност е прекрасен! Всеки един момент си заслужава, дори и лошите!
Вече си обичам класа, това е поради щото се преместих в ново даскало! Не мислех, че мога да ставам в 5 сутринта с желание!
Не знам какво още мога да кажа за себе си, всичко го има в милионите страници на темата ми.
Love and thorns <3
и контекста на сминките, не конкретно кога са се случили 
