Да събудим поета във вас..0о

Миналия ден с двама приятели играхме една игра. Всеки от нас пише един ред и следващия трябва да напише още един ред, но той да е римуван с горния, да се спазва ритъма и да е смислово свързан. И третият човек пак пише един ред и така се редуваме. Ето и какво се получи:

В слънчев ден красив
Се събудих аз, но крив
Затуй си взех аз душ студен
Но продължавам да се чувтвам кат` кретен
Почудих се какво ми става
Че емоцията силна ме предава
Реших навън да се разходя
Но сам аз бродя
Със мечти за случки славни
И спомен за приятели забавни
Но получих просветление!
Парадокс. Спря тогаз в текущото ми заведение неговото осветление
Заоглеждаха се тъповато всички като мишки
И изведнъж във таз тъма...
(продължението)
Просветление дойде във моята глава
и чудно беше то - о да
но замириса на крака
и котката ми умря
и стихчето стана боза,
още малко ще се превърне в тъпня,
ако продължаваме с умрели котки и крака!
Но да събудим поета сега,че форума ни замря!
Защото хората ги няма сега
Върнат ли се ще се нареди
Наш`то стихче до зори
Всичко ще бъде както преди
Ред по ред всеки рими ще реди
и отново мъртви котки ще внедри!
По-скоро ще оставим котките и краката
Ще оставим на думите да тече реката
Че да се порадват и децата...

И свършва до тук..и сега ви предлагам да продължим тази игра. Ако искате, можем да довършим това или пък да започнем ново..Ще изчакам едно-две мнения и ще се захванем за работа ;Р

...И изведнъж в таз тъма,
Просветление дойде във моята глава...

...Просветление дойде във моята глава,
и чудно беше то - о да...

но замириса на крака..

и котката ми умря...

...и стихчето стана боза,
още малко ще се превърне в тъпня,
ако продължаваме с умрели котки и крака!

Но да събудим поета сега,че форума ни замря!

Защото хората ги няма сега
Върнат ли се ще се нареди

Наш`то стихче до зори

Всичко ще бъде както преди...

Ред по ред всеки рими ще реди

и отново мъртви котки ще внедри!

По-скоро ще оставим котките и краката
Ще оставим на думите да тече реката
...

Че да се порадват и децата...

и ето, става шит творбата,
щото многознайковци изредиха си устата,
кое било глупост и кое в реда на нещата.
стига сте разсъждавали за истината,
нека реката тече, да си е тя самата...

и нека любовта ни завладее сърцата!

Стана романтично тук

да цапнем романса с един чук

че като,че ли любовта се развита...
Трябва да повикаме жиголото Франки на нашата врата

и да го ощипем по носа

после да му връчим грамота
и да го плеснем зад врата
Да му кажем: Ти си наш човек
и да му дарим дюшек
Да има той къде да спи

с надуваемата кукла до зори

и след това да стане той
като един такъв голям шефски извънземен герой....

героят Франки на кораб да се качи и в небето да изхвърчи........

да каже "ей какъв съм юнак!",че с моят кораб изхварчах...
и женските сърца завладях...
Ах наш Франки във космоса лети!
Ще земе той тази тема да посети и после бан всички да ни сполети...