Да събудим поета във вас..0о

First topic message reminder :

Миналия ден с двама приятели играхме една игра. Всеки от нас пише един ред и следващия трябва да напише още един ред, но той да е римуван с горния, да се спазва ритъма и да е смислово свързан. И третият човек пак пише един ред и така се редуваме. Ето и какво се получи:

В слънчев ден красив
Се събудих аз, но крив
Затуй си взех аз душ студен
Но продължавам да се чувтвам кат` кретен
Почудих се какво ми става
Че емоцията силна ме предава
Реших навън да се разходя
Но сам аз бродя
Със мечти за случки славни
И спомен за приятели забавни
Но получих просветление!
Парадокс. Спря тогаз в текущото ми заведение неговото осветление
Заоглеждаха се тъповато всички като мишки
И изведнъж във таз тъма...
(продължението)
Просветление дойде във моята глава
и чудно беше то - о да
но замириса на крака
и котката ми умря
и стихчето стана боза,
още малко ще се превърне в тъпня,
ако продължаваме с умрели котки и крака!
Но да събудим поета сега,че форума ни замря!
Защото хората ги няма сега
Върнат ли се ще се нареди
Наш`то стихче до зори
Всичко ще бъде както преди
Ред по ред всеки рими ще реди
и отново мъртви котки ще внедри!
По-скоро ще оставим котките и краката
Ще оставим на думите да тече реката
Че да се порадват и децата...

И свършва до тук..и сега ви предлагам да продължим тази игра. Ако искате, можем да довършим това или пък да започнем ново..Ще изчакам едно-две мнения и ще се захванем за работа ;Р

Ако седна аз до тебе
после ще си имам бебе.
3 дена ще съм ваша,
за да имам време всички да изплаша.
ЕМОтата ти гони,
нали тоз прякор лепна ми го ти.
Отивам с биричка аз да загрявам,
че после да не се излагам.

Аз трябва над учебниците да залягам
на заварка да взема да оставам.
Пловдив, чакай ти ей там,
кога ще дойда не знам.
Но ти готов бъди,
очаквай с каси бири.
Но как да не спомена и Плевен,
и той чака като град неземен,
не аз няма да пропусна,
града си да напусна
и да посетя
всички хора толкова мили на света.

Учи и бъди добро момченце,
да не те смачкам после на кюфтенце.
Коктейл "Айсберг" аз ще ти направя,
ако слушаш за награда.

Коктейла в момента си го пия.
да уча няма да забравя
Не разбирам как ще ме направиш на кюфтенце
с това моето кокалесто телесенце.
Но как ще имаш време да се занимаваш с мене ти
продължавай си и ЕМОтата си гони.
Обещавам аз обаче че ще слушкам
и когато дойдеш много ще те гушкам.

Ще ме почерпиш ти от напитката коварна,
веднага щом дойда аз на Варна.
На кебапче ще те аз направя,
щом кюфтенцето не става,
А и Пешо на морето,
каза ми, че съм "Рони кюфтето"
За гушкането грижа нямаш ти,
освен ако Емо до тогава не станеш ти.

Емо той няма да става,
иначе ще лети в тъмната яма.
Кака му Фофо ще го бутне
Ако пък не,ще го гушне.
Нали все пак е обещала,
но как можа да и повярва.
Но тя никога не отказва
Като гушне някой и се радва.

На гушки не само Фофо се радва,
така настроението на всички се оправя.
Днес е ден неделя,
уж за почивка, за наслада,
събудих се аз в шест и половина,
погледна над вратата висящата картина
и си казвам аз на глас:
ЗАЩО СЕ СЪБУДИ БЕ П*****АС!
Но пия си аз кафето,пуша си цигарата
и никой няма да ми отнеме насладата.
макар че в момента чудя се,
накъде днес света ще ме отнесе.

Теб ще те отнася,
Мен ще ме занася
Аз пък утре рано трябва да стана,
че да ида на центъра при класа гаден де да го няма..
Ще висим,ще киснем на площада
ще ни мокри и фонтана,
Ще лежим ний на тревата
ще снимаме тълпата.
Пък после аз ще ида,
Рони да видя,
да я снимам с рокплята прекрасна,
и една-две снимка аз ще прасна!