Романът на Клошаря и Рони: Боздуган Рокплейс хД

Така знаем че го очаквахте така дълго.. ще пускам по две глави на ден.. Идеите са главно на Рони, а оформлението изцяло мое.

Първа глава.
Разкритие. Кръв. Лунапарк!

21 феруари 1991 година. Болница света Ади.

Имало едно време един мъж. Този мъж щял да направи едно от най-важните дела в живота си - дарявал семето си защото нямал жена а изкал да има поколение. Една жена го харесала и решила, че иска това да бъде бащата на нейното дете.



18 октомври 1991 година.
Родило се красиво, красивооо момиченце. Майката го нарекла с изящното име Вероника...


Вероника растяла и растяла с усещането че нещо и липсвало. На деня след своя 18-ти
рожден ден, Рони , вече пълнолетна, получила видение. Явила и се богиня. Богинята Ади!
- Ронии, - казала с плътен и чист глас богинята - Ти имаш брат, чийто баща преди 18 годиние дарил своята с----а за да те създаде. Той живее в отдалечен морски град със странното име Варна. И се казвал Георги. Бил 96-ти набор.

На следващия ден, набожното 18 годишно момиче, избягва от вкъщи и тръгва на автостоп къмВарна. Качила се в розов автобус с бели цветчета, който имал огромния надпис "МИР" отпред. ДОбрите хипита, на които принадлежеше буса, я закараха до този "съдбовен" град. Във Варна Рони имала приятел(с хомосексуалистки наклонности) именуващ се Зайко. Зайко харесвал тайничко едно чудесно момче - Момчил, който обаче имал приятел. (садсадсад)
Един чудесен юнски слънчев ден Рони, Зайко, Момчил и Георги, който бил приятел на Момчил, Отишли на лунапарк. Георги почерпи Рони един захарен памук какъвто взе и на себе си. Качили се те на влакче на ужасите в четириместно купе. Момчил до Зайко,Георги до Рони. Зайко започна да пуска ръце на Момчил в тъмното... Останалите в купето ( Вероника и Гошко) Започнаха ожесточена борба срещу захарните памуци. Едновременно машинално посегнаха към долните части на пръчките върху които стояха вече привършващите памуци. И се ободоха.. Едновременно! Спогледаха се. Кръвта от пръстите им започнала да Шурти с бясна скорост.
От кръвтта по земята се изписало:
Вие сте изгубени Брат и Сестра. Честито
ПС. Много поздрави ваш Бог!
ПС2. Накарайте Момчил да тръгне с Зайко
ПС3. Спирам да ви тормозя, че ще ви изтече кръвтта
ПС4. С любов - Ади
ПС5. Чао





2-ра глава
Началото!


Количката спря. Аварийната лампа засвети. Кръвтта стана безформена локва, която бързо се разрастваше, и придоби дълбочина от близо 3-4 см.
Рони припадна. В същия момент един дългокос, изключително хубав, висок, русокос и какъв ли още не пожарникар, той изнесе Вероника и отговори с мил, вече отдалечен, глас „да” на вика на Георги
- Погрижи се за нея добре!!! Тя ще се оправи нали?
Георги не чу неговия отговор, защото бе заслепен от следващата влязла пожарникарКА . И то каква беше тя! На въпроса за нейното има, варненския сваляч получи отговора
- Можеш да ме наричаш Гло
Гло беше наистина хубава, не много висока, но с вълшебни котешки очи, красива, мека руса, дълга и права коса. Тя имаше също и много мек – направо СЛАДЪК гласец и много сладки ушички. С нея излязоха от купето и след като се огледохме за други колички и до Георги се чу медния гласец -
- ПресИчамИиИ вечИиИии.
След като пресякоха вечииииии, Георги също припадна.

Събудиха се в огромна стая на две съседни, с максимум 30 см между тях, големи меки пухени легла. Бяха в болницата във ВИП зоната. Около тях имаше 3 бетонни стени и една стъклена. Отпред стаята им беше огромен 5 метров коридор, със почти стъклен под, а зад него чакалнята в която седяха Момчил и Зайко... Които се натискаха. В стаята на брата и сестрата имаше двама човека. Пожарникарката Гло, която явно беше и медицинска сестра, и небезизвестната докторка на име Елена. Гло нямаше разлика във външния вид освен хубавата й Розова престилка, розова шапчица и розови пантовки (сън) и да не забравяме ушичките и!! Елена пък беше почти обратното на Гло. Беше чернокоса. Отново беше неповторимо хубава, но тази хубост беше някаква ХЛАДНА хубост. Погледа и беше чист и зелен хД . Дрехите и бяха бежово-черни и излъчваха отново студенина.
Работата на Гло този път беше да „обслужва” Героги, който не се противеше особено. Елена пък чакаше по-старшия лекар да довтаса и хвърляше странни (доста палави всъщност – бел. автор ) погледи на единстения мъжки представител на човешката раса в стаята.

Клошко, приказката ни изглежда ще стане доооста обширна и хубава
С нетърпение чакаме развитието на нещата

Да отбележа само, че Клошко има много по-голямо участие от моето. Аз само дадох няколко идеи! (hug)

[hug] И мои идеи има ... Страхотно е ^^

ще се лиша от удоволствието да поправя 1-2 правописни грешки


страхотно е <333

Майко Жоро.... Ше ти кажа аз на тебе! Знаеш, че ти си ми единствената любов, никви Зайковци аз не зачитам

Еех тоя клошар.. велик е той ;д

Хехехехехе, Клошко пак изкърти паважа

Чакам продължението с нетърпение

3-та Част даже си има и име хД

Искри, луди и размисли!
Влезе един доста известен доктор. Преведено името му значеше „къща”. Легендите за него бяха неизброими, но само едно се знаеше със сигурност за него – заяждаше се с всичко живо. Погледна Рони. С този поглед той изпрати цялото пренебрежение на света към нея. Вероника забеляза това и метна своя кец ( изключително точно всъщност – бел. автор ) към главата на доктора.. д-р „Къща” се ядоса и й посегна със своя бастун. При тази гледка Георги, който беше обгърнат от грижите на красивата медицинска сестра и му беше трудно да забележи другите „искри” в стаята, скочи от леглото си хвана бастуна на „Къщата” и му го счупи в главта.
Очертаваше се много интересен ден.
Стаята беше най-близката до психятрията което си беше доста тръпка. От време на време излизаше едно момиче с разшарена фанелка със странния надпис „Пеасе” и още по-странното наименование „Микроб”. Още по-странно в това завладяващо момиче беше, че се пързаляше с кънки, а пък наай-най-най странното беше, че имаше едно момче, съшо на кънки, което я гонеше през цялото време.
- ВанЮюЮюЮюююЮ, ОСТАВИ МЕ!! Мишка такава ( малко наподобяваше мишка) – крещеше в паника Микроба
- Няма, трябва да те пипна!! – искаше ВанюЮююЮюЮЮ
Между прелитащите викове на фигуристите се чу един висок крясък.
- RUN TO THE HILLS!!
И се мярна някакъв много издивял пич със средно дълга къдрава коса и тениска на която с големи букви пишеше ГЕШ. Явно това му беше името.... След пет минути крясък със същия тембър се разнесе отново от бягащия младеж.
- RUN FOR YOUR LIFE!!! – докато мъкнеше количката с всичкия спирт на болницата извън нея хД
Рони и Георги бяха много ошешавени.. Георги искаше да отиде до тоалетната, но го беше страх. Сестра му го взе подмишница и с него под рамото и приготвен кец за бой в ръката го понесе геройски към тоалетната.. Всички луди изядоха по един кец в главата. Рони притеснено го чакаше навън и се оглеждаше. Видя Момчил и Зайко.. Те бяха толкова щастливи... Изведнъж Момчил видя Рони и и показа с поглед своята ревност и завист! Брата и сестрата се върнаха в стаята спокойни.. (Георги беше взел металната тръба от бойлера в тоалетната и лудите не посмяха да ги доближат.) Но Рони притеснена с угрижен поглед се замисли.

(rofl) Нее, не мога (rofl) Уникално... (rofl) Баси яката история (rofl)

Човек, това е велико

Ах, не мога да чакам просто нататък, за да разбера кво ше се случи с мен и Зайко

Клош, слагай още, сън

Бруталното

лол
супер е
а какво стана с д-р "Къща" след нанесения му побой?

Baven_klo6ar написа:

ще пускам по две глави на ден..

Много изоставаш .. искаме нататък!

Става все по - интригуващо !

RUN TO THE HILLS!!
RUN FOR YOUR LIFE!!!
Ей тва беше върха на мелбата!!!! рофл!!!!

Така поради голямото напиране на нашата агитка с Рони решихме да пуснем 4-та глава преди да сме я завършили като останалата част ще мине за 5-та глава.
4-та глава.
Мъстта на ревнуващия Момчил.

Настъпи поредната сутрин в болницата. Нищо не се очертаваше да бъде по-специално от предишните. Момчил и Зайко бяха в стаята на болните и разговаряха с тях. Зайко беше угрижен. Навърташе се покрай Рони и беше много услужлив..
- Зайко уморена съм – с полу-отворени очи казваше Вероника – Ще ми направиш ли кафе?
- Естествено Рони – на момента казваше Зайко и излиташе от стаята.
Момчил не беше доволен. Виждаше как Зайко се отдалечаваше от него. Искаше да поговорят.
- Зайко от известно време искам да ти кажа нещо
- Кажи Момчиле – каза с развълнувано-угрижен поглед Зайко.
- Зарязах приятеля си заради теб. Обичам те.
Зайко се очуди. Помисли и отвърна със съвсем разсеян глас
- И аз те обичам!
В този момент Момчо би се разтопил. Но не го направи, защото още в същия момент при вика „За..” Зайко вече беше отишал при Рони и държейки я за ръката я попита какво иска. Момчил ревнуваше!
- Рони обичаш ли насекомиии?
- Да, не са ли супер яки, а Момчиле?
- А жаби?
- Умирам като видя жаба блях..
Момчил потри ръце и излезе от стаята.
През това време влезе един пощальон и попита
- Коя е Гло.
- Аз съъъм, аз съъъъъм – радостно извика Гло.
- Имате писмо от Норвегия. Пише от вашия красив чичо Викинг – Мечо.
- Мечооооооооооооооооооооооооооо!! –изпищя радостно Гло
Медицинската сестра отвори Плика и в него имаше чифт раирани Чорапки.
- Ууууу добър готин чичо Мечо (сън).
( През това време се чуваха виковете на момичето фигуристка „ЛОШ ВАНЮЮюЮЮЮ!”)
Изведнъж в стаята на Рони и Георги влезе момиче с мотор.. беше рокерка.. при вида и готината облечена в розово(с ушички) мед. сестра направо издивява от радост
- Стормиииииииииииииииии! - зацвърча Гло
- Гло имаме работа да вършим.. Махни си този костюм.. - каза момичето в кожения костюм, на който пишеше Байкър майс фром марс хд (преведено мишките рокери от марс)
- Пред тях ли - попита изненадено Гло
- Няма време- ДА
Гло си докосна носа се свлече на земята.. тялото и заприлича на човал. Отдолу изпълзя една розова мишка със сладки ушички... Със Сторм се случи същото. Мотора на сторм изведнъж се смали стана три местен и изхварча в коридора заедно с Гло. По пътя взе ВанюЮююЮюЮ фигуриста, който междувременно беше се превърнал и той в мишка, и за преследваха Мокроба. Микроба крещеше паникьосано.
- ЛОШИ МИШКИ... ДАЛЕЧ ДАЛЕЧ. – и като отиде до склада ги изби с райд за мишки..
Микроба вече спокойна се прибра в стаята си. Но главатаря на мишките беше дошъл с новия Доместос. В стаята нещо гръмна. Стана изключително чисто, но нито Микроба, нито главатаря на мишките беше там. Не се разбра какво стана. ( Купете си новия доместос унищожава дори и най-упоритите Микроби)
Последните 2 дена Момчил усилено обмисляше как да премахне Рони от пътя си. Нещата трябваха да станат без другите да разбират и то бързо докато е в болницата. Искаше всеки да си мисли, че е инцидент,че някой от "лудите я е нападна". Идеята му беше простичка, като сами него. Рони му беше споменала, че не харесва жаби и изпада в паника от тях, та той беше решил да я изплаши много мощно. Докато Зайко и братчето и се грижеха за Рони, той напусна болницата и час по-късно се върна носейки кутия със себе си!
Вървете да сипочинете малко, аз ще остана при нея - каза Момчил на двамата си приятели инаблюдаваше със скрита злоба сладко спящата Рони
Момчетата имаха нужда от кафе и излязоха от стаята..

Йееееееееееее!!!! Четвърта глава!!!!

Йееееееееееееееееее, влезнах и аз в епичната приказка.

Ахаха йес бе, дочакахме и четвъртата част

Жоро, нали знаеш, че като се видим пак, на тебе ше ти изсипя жаби в гащите

Рибчо,(Момчил) остави твореца да си твори!
Не стига, че ме мразиш, ами и Жорко ти е виновен