Романът на Клошаря и Рони: Боздуган Рокплейс хД

First topic message reminder :

Така знаем че го очаквахте така дълго.. ще пускам по две глави на ден.. Идеите са главно на Рони, а оформлението изцяло мое.

Първа глава.
Разкритие. Кръв. Лунапарк!

21 феруари 1991 година. Болница света Ади.

Имало едно време един мъж. Този мъж щял да направи едно от най-важните дела в живота си - дарявал семето си защото нямал жена а изкал да има поколение. Една жена го харесала и решила, че иска това да бъде бащата на нейното дете.



18 октомври 1991 година.
Родило се красиво, красивооо момиченце. Майката го нарекла с изящното име Вероника...


Вероника растяла и растяла с усещането че нещо и липсвало. На деня след своя 18-ти
рожден ден, Рони , вече пълнолетна, получила видение. Явила и се богиня. Богинята Ади!
- Ронии, - казала с плътен и чист глас богинята - Ти имаш брат, чийто баща преди 18 годиние дарил своята с----а за да те създаде. Той живее в отдалечен морски град със странното име Варна. И се казвал Георги. Бил 96-ти набор.

На следващия ден, набожното 18 годишно момиче, избягва от вкъщи и тръгва на автостоп къмВарна. Качила се в розов автобус с бели цветчета, който имал огромния надпис "МИР" отпред. ДОбрите хипита, на които принадлежеше буса, я закараха до този "съдбовен" град. Във Варна Рони имала приятел(с хомосексуалистки наклонности) именуващ се Зайко. Зайко харесвал тайничко едно чудесно момче - Момчил, който обаче имал приятел. (садсадсад)
Един чудесен юнски слънчев ден Рони, Зайко, Момчил и Георги, който бил приятел на Момчил, Отишли на лунапарк. Георги почерпи Рони един захарен памук какъвто взе и на себе си. Качили се те на влакче на ужасите в четириместно купе. Момчил до Зайко,Георги до Рони. Зайко започна да пуска ръце на Момчил в тъмното... Останалите в купето ( Вероника и Гошко) Започнаха ожесточена борба срещу захарните памуци. Едновременно машинално посегнаха към долните части на пръчките върху които стояха вече привършващите памуци. И се ободоха.. Едновременно! Спогледаха се. Кръвта от пръстите им започнала да Шурти с бясна скорост.
От кръвтта по земята се изписало:
Вие сте изгубени Брат и Сестра. Честито
ПС. Много поздрави ваш Бог!
ПС2. Накарайте Момчил да тръгне с Зайко
ПС3. Спирам да ви тормозя, че ще ви изтече кръвтта
ПС4. С любов - Ади
ПС5. Чао





2-ра глава
Началото!


Количката спря. Аварийната лампа засвети. Кръвтта стана безформена локва, която бързо се разрастваше, и придоби дълбочина от близо 3-4 см.
Рони припадна. В същия момент един дългокос, изключително хубав, висок, русокос и какъв ли още не пожарникар, той изнесе Вероника и отговори с мил, вече отдалечен, глас „да” на вика на Георги
- Погрижи се за нея добре!!! Тя ще се оправи нали?
Георги не чу неговия отговор, защото бе заслепен от следващата влязла пожарникарКА . И то каква беше тя! На въпроса за нейното има, варненския сваляч получи отговора
- Можеш да ме наричаш Гло
Гло беше наистина хубава, не много висока, но с вълшебни котешки очи, красива, мека руса, дълга и права коса. Тя имаше също и много мек – направо СЛАДЪК гласец и много сладки ушички. С нея излязоха от купето и след като се огледохме за други колички и до Георги се чу медния гласец -
- ПресИчамИиИ вечИиИии.
След като пресякоха вечииииии, Георги също припадна.

Събудиха се в огромна стая на две съседни, с максимум 30 см между тях, големи меки пухени легла. Бяха в болницата във ВИП зоната. Около тях имаше 3 бетонни стени и една стъклена. Отпред стаята им беше огромен 5 метров коридор, със почти стъклен под, а зад него чакалнята в която седяха Момчил и Зайко... Които се натискаха. В стаята на брата и сестрата имаше двама човека. Пожарникарката Гло, която явно беше и медицинска сестра, и небезизвестната докторка на име Елена. Гло нямаше разлика във външния вид освен хубавата й Розова престилка, розова шапчица и розови пантовки (сън) и да не забравяме ушичките и!! Елена пък беше почти обратното на Гло. Беше чернокоса. Отново беше неповторимо хубава, но тази хубост беше някаква ХЛАДНА хубост. Погледа и беше чист и зелен хД . Дрехите и бяха бежово-черни и излъчваха отново студенина.
Работата на Гло този път беше да „обслужва” Героги, който не се противеше особено. Елена пък чакаше по-старшия лекар да довтаса и хвърляше странни (доста палави всъщност – бел. автор ) погледи на единстения мъжки представител на човешката раса в стаята.

Това за Мишките рокери ме разби... xD
(брат ми нон-стоп гледа филмчето)
какъв е извода от цялата история?- използвайте Доместос

Защо подяволите гоня Микроба и искам да е пипам

Иначе като цяло, приказката много забавно четиво за РокПлейсърите.
От къде е вадиш тая фантазия бе ;д

Ам не знам.. още съм малък - въображението среща точните думи и се получават добри резултати =) много се радвам, че ви харесва.. Наистина =)



Вече имаме нахвърлени идеи за 5-та глава трябва ни само един скучен следобед и всичко е наред =)



И само за да ви подразня.. 6-та глава ще бъде в Пловдив!

Ляляляяяяяяяяяяя очаквайте епичната "5 част - Момчил отвръща на удара"!!! Много скоро!!! Само поооооо Рокплейс ТВ! Очаквайтеее!

РЕКЛАМАААААААААААААААААААААААААААААААААА хД много скоро душици много скоро... и да знаете вие сте следващи

....he scares me....ама е уникален творец...ОЩЕ!

да, да, дааа ;D
Очаквам новата глава ;д къде съм изчезнала ;DDDD wtf

и аз очаквам с нетърпение ;ддд

Бавен_Клошар написа:

Ам не знам.. още съм малък - въображението среща точните думи и се получават добри резултати =) много се радвам, че ви харесва.. Наистина =)



Вече имаме нахвърлени идеи за 5-та глава трябва ни само един скучен следобед и всичко е наред =)



И само за да ви подразня.. 6-та глава ще бъде в Пловдив!

Йеейй в Пловдииивв куул И как можахте да убиете Глото бе изродии Ще ви бия ейй, инче клошко- поклон брат ми голям пич си и много ме кефишш ейй фантазьор такъв, голям неоткрит талант си и имаш още какво да правиш. Ти си като нешлифован диамант- талант бее какво искаш. пОКЛОН

Благодаря, Ани (нали беше Ани?). Гло ще се съживи спокойно никой не е умрял това е заблуда на врага.
Още топло от Ронигеоргьовската Баничарница.
Рони спеше(както винаги) в стаята си. Момичл стоеше надвесен над леглото и. Сега беше момента, в който трябваше да се възползва и да пусне жабата в леглото и. Това и направи. После щеше да направи така, че да обвини някой от „лудите”. Микроба изглеждаше доста добро решение ;д. След като си свърши работата, излезе при Георги и Зайко. Към тях се запъти ниско момиченце, с кафява коса и големи кафяви очи. Тя носеше тениска „Pinkly Smooth” и карирана ризка.
- Кой от вас е Георги? – попита ги тя.
- Аз – призна си веднага Гошко, стреснат, че не познава момичето.
Тогава момичето се усмихна и го прегърна
- Аз съм Рали и съм сестра на Рони, също.Тя ми каза за теб и след инцидента веднага пристигнах. Къде е тя?
В този момент от стаята на Рони се чу ужасен писък. Четиримата се втурнаха вътре, а Рони се мяташе в леглото и пищеше
- ЖАБАААА! ИМА ЖАБА! ЖАБАААА!
Георги веднага се втурна без никакъв страх и взе жабата, която подскачаше на леглото и.
- Махни я Клоше мама, кака, леля, стирнка, вуйна, чинка... махни я! – викаше Рони(лиглата)

Гошко тръгна да излиза, когато се случи ЧУДО и жабата проговори.
- Аз не съм жаба, аз съм принц. Целуни ме!
- А не, викна Гошко. Не съм Момчил (не могааа)
- Аз ще го направя-пристъпи напред Рали и целуна жабата в ръцете на брата на сестра и(рофл)
И тогава ВТОРО ЧУДО. Жабата се превърна в момче със средно дълга тъмна, чуплива коса. Очите му почти не се виждаха от нея. Имаше цигара в устата и носеше китара.
- Аз съм Пешо, принцът Жабок
- Аз пък съм хомосексуалист – каза един от минувачите като се провикна от другия край на коридора... – И ко прайм ся?
Като чуха за хомосексуалист Зайко и Момчил с крайчетата на очите си погледнаха към него.. беше хубавец... ралррр... Записаха му телефона, случайно, ако поиска тройка ;Д
- Хубу, хубу, АЗ И РОНИ СМЕ ГЛАВНИ ГЕРОИ не вие. – каза възмутено Георги
- Верно е!!! – казаха всички присъстващи.
- Ама... такова.. ние се обичаме – Каза просълзен Момчил.
- Тъй лиии – каза Зайко
- Ндае – каза Момчил
„Тогава целунете булката” се чу някъде от хората с китари ;Д (а.к.а. Пешо) И се засвири погребалния марш... такова де Металика. ;Д След това се чу един Мегадет и всички подскачайки в синхрон излязоха навънка.
Пешо литна нагоре с вика „Благодаря на всички, че ме освободихтеееее... ще ви навестявам честооооооооооооооо”. А Момчил, Зайко, Рали, Рони и Георги заминаха хванати за ръце... към Пловдив.

Хахаха, ммда аз съм Ани... Иначе, нямам търпение да чуем за пловдивв и йееи скъпоценното ми Гло ще да е живоо

*кашля*
И аз пиша, мрр
Не стига, че днес съм се отдала на творчество, ццц ;дд

ааа, велико...не схващам само...защо пък точно аз ще тероризирам Рони... and what's with the gay jokes?!

Ще взема да стана като това хлапе зарад вас!

Някакво много готино е!
Чак се развълнувах от любопитство какво ще правите с пловдивчани. ^^

Е как какво, аз ще заглеждам ПЛОВДИВЧАНИ и ще се карам на Зайко, че не е като тях!

Момчилчо, не се оплаквай, слънце. Я виж колко важна и главна роля играеш. Някои хора могат само да си мечтаят ;д

кхаахааххахахах
Run to the hills, RUN FOR YOUR LIFE!!! – докато мъкнеше количката с всичкия спирт на болницата извън нея хД
:D:D алее адашче разби ме
супер е цялото :D
Аз съм си свършил работата със спирта
what happend next?was i dead?

Чета го вече няколко пъти,и все повече ми харесва!

Еее, айде де чакаме го с нетърпение вече Плиис, плисс, ПЛИИС !!