Руто

First topic message reminder :

Много обичам да се описвам, но проблемът ми е че все не знам от къде да започна, понеже съм една голяма О, дето не можеш да й хванеш нито началото, нито края. Всъщност нулата изобщо не е никакво число, а даже напротив –тя е най-малкото и най-голямото число едновременно....сама по себе си е нищо, но я сложете десет нули след единицата и ще видите за какво иде реч
Казвам се Руен, но не съм кръстен нито на реката, нито на върха, които носят същото име. Руен е славянският месец септември, така че пак съм на далавера –докато някои хора имат имен ден, аз имам имен месец! Ха кажете сега как да не се чувствам специален
Според майка ми съм бил ужасно дете...и аз имам такива спомени! В момента съм на 32 години, но понеже ми липсват първите 2 х 7, реално съм на 18, освен ако пак не съм объркал сметките –хич ме няма с цифрите, но затова пък думите си ме обичкат
Мечтател съм, но не и фантазьор (е, ако изключим секса де). Обикновено съм неразбран, но пък доста хора ме обичат, както и аз,струва ми се, обичам повече хора, отколкото мене ме обичат, тъй че няма от какво да се оплаквам.
Страхувам се от лошите хора, от собствената си посредственост и от... Бога!
Не съм съвършен и не очаквам от никого да бъде съвършен, но си има граници на търпимост все пак.
Някои мои приятели ме обвиняват в прекалена скромност, а други –че съм прекалено добър с другите и твърде лош със себе си...то май е едно и също...
Спирам до тук, щото като всяка нула нямам начало и край и мога да продължа да си се описвам до Второто пришествие... Много обичам въпросите, особено онези,трудните... и да знаете –никога не лъжа без основателна причина

Първото впечатление винаги се изгражда на база външност. Каквото и да си говорим за вътрешно усещане, за непонятна симпатия или антипатия - всичко тръгва от очите. В този смисъл първото впечатление определя отношенията в последствие: ако някой ми хареса на прима виста, аз се държа силно приятелски и по този начин окуражавам добрите и приятелски качества в съответния човек и ако той/тя наистина ги притежава, а не съм се заблудил, заслепен от външността, това е страхотна основа за едно истинско приятелство.

От друга страна, първичната антипатия може да се окаже пречка да се сприятеля с някого, който притежава ценности, които ценя, но които не виждам, понеже той/тя ми е нелицеприятен.

Има и други положения, особено в киберпространството, когато не виждаш самия човек, а го виждаш по това какви мисли изразява. И тук обаче можем да говорим за външност, понеже впечатлението ни се оформя от аватара, правописа, тона на писане, темите от които съответния човек се вълнува, мненията които изразява...

Човек лесно може да се заблуди както във физическия свят, така и в киберпространството, понеже всички носим у себе си една почти несъзнавана представа за идеал (Идеал-Аз / Супер Его), който търси съответния на себе си в другите и на по-късен етап от опознаването може да преживее разочарование, понеже съвършени хора няма и именно от този момент на осъзнаване и приемане на недостатъците на човека отсреща започва истинското приятелство.

------------------------------------------------------------------

Радвам се, че снимката ви е харесала - и мен много ме кефи.

Имал ли си такава случка, в която първото впечатление е било лошо, а после се е преобърнало всичко?
А мнението ти за "любовта от пръв поглед" какво е?

Salve, amice!
Te vales spero.


Какви книги предпочиташ/ любима книга?
В Каварна ще ходиш ли тази година?
Любима група?
Кой е най-добрият концерт, на който си бил досега?

Цитат :

(Има едно китайско проклятие: „Дано да ти се случи да живееш в интересни времена).

Пратчет? (vel ego erro:) )

Insatiable написа:

Имал ли си такава случка, в която първото впечатление е било лошо, а после се е преобърнало всичко?

Само веднъж ми се е случвало да имам лошо първо впечатление, а след това всичко да се преобърне и сега с този човек сме приятели в истинския смисъл на думата. От моето село е и се казва Димитър, с една година по-малък от мен.

Преди да се срещнем само бях чувал за него, че е побойник, че е опасен и все такива "хубави" неща. Една вечер дойде в къщи с едни други мои приятели, понеже беше зимно време и искаха да изпушат някой друг джойнт на топло (да, не съм раснал в саксия, не съм с най-примерното минало) тъкмо и да почерпят. Не ми направи хубаво впечатление, дори напротив - от думите му го определих като селски тарикат, който се опитва да изглежда като голям играч (а аз по принцип се впечатлявам от скромни хора, които не се бият в гърдите, но когато се наложи, действат).

Той обаче се държа много приятелски през цялата вечер, както и всеки път когато се срещнехме след това. Аз се държах учтиво. За тези, които не знаят, учтивостта може да бъде начин да държиш хората на разстояние.

За лятото обаче на село дойде племенникът му - тогава 14 годишно хлапе от Асеновград (където аз бях, и още съм легенда, колкото и нескромно да звучи) - и малкият направо не можеше да си намери място от радост, че се е запознал с мене. На мен също ми стана симпатичен на мига и затова нямах нищо против, че се лепна за мен като сянка; дори ми беше приятно. Той през деня обикновено помагаше на вуйчо си в земеделската работа, а вечер обикаляхме кръчмите или запивахме вкъщи, а в съботите ходехме на селската чалгатека - аз да си гледам сеира, а Тенчо (така се казваше хлапето) да бройка селските пръчки.

Започнах да допускам и Митко по-близо до себе си, особено след като се запознах с майка му и баща му, всъщност цялата му рода, понеже като съседи често си гостувахме. Виждах го как се е захванал сам с работата си и с какво усърдие я върши, виждах го как вече без преструвки и надувки се държеше с близките си хора и постепенно ми се издигаше в очите.

Минаха четири години. С Тенчо бяхме неразделни - аз бях човекът, пред когото споделяше мечтите и страховете си. Аз бях човекът, на чието рамо плачеше в тежки моменти. Аз бях човекът, на когото вярваше, че ще си сложи главата на дръвника вместо него.

С вуйчо му, Митко, вече се уважавахме и бяхме много добри приятели, но това което събори всякакви прегради, това което ми помогна да го видя напълно и кристално ясно като човек, като личност, беше смъртта на Тенчо. Петдневното издирване, намирането му удавен в един водоем, погребението, мъката, празнотата, спомените, догадките "как", "защо", взаимната подкрепа да се продължи напред...

На първата ми среща видях едно фалшиво поведение, което подсилено от собствените ми предразсъдъци, породи антипатия. Но животът, приятелството, смъртта... сякаш очите ни се отвориха и на двамата и се видяхме един-друг, от какво наистина сме направени и колко сме ценни като хора, и сега този човек, Митко, е един от най-близките ми приятели и един от хората, на които имам пълното доверие, че когато е нужно, ще е до мен.

Insatiable написа:

А мнението ти за "любовта от пръв поглед" какво е?

Мисля, че е пресилено да се говори за любов от пръв поглед. Нормално е и се случва да ни спре дъха след като видим някого, но според мен влюбването, душевното терзание без другия, радостта от всяко виждане, тръпката от всяко докосване, да усещаш специфичния му/й аромат от разстояние (който го е изпитвал това, знае за какво говоря), невероятната мелодичност на гласа му/й, от която ти се разтупква сърцето, заобикалящите миризми и шумове, които дори и след години извикват спомена за този човек... това състояние изисква определено време, докато самовнушението се превърне в осъзнаване на факта, че го/я обичаш.

balduran написа:

Salve, amice!
Te vales spero.

Valeo, amice!
Gratias ago tibi!
Salve etiam tibi dico.

balduran написа:

Какви книги предпочиташ / любима книга?

Чета всичко, но иначе най-интересни са ми психологическите трилъри. И сякаш за да опровергая това, любимите ми книги са „Приключенията на Том Сойер” и „Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен.

balduran написа:

В Каварна ще ходиш ли тази година?

Надявам се.

balduran написа:

Любима група?

Iron Maiden

balduran написа:

Кой е най-добрият концерт, на който си бил досега?

За наи-добър не знам, но емоционално най-силен за мен си остава прощалния на Accept в Каварна.

balduran написа:

Цитат :

(Има едно китайско проклятие: „Дано да ти се случи да живееш в интересни времена).

Пратчет? (vel ego erro:) )

Quodam modo erras.
Проклятието го знам преди да прочета книгата на Пратчет със същото заглавие.

Нямам думи...историята е...so impressive.
Жалко, че е трябвало по такъв начин да се сближите съвсем. Понякога в мъката си човек май най-много се "показва" какъв е всъщност.

А това фалшиво поведение, било то по-наперено или по-затворено, твърде често се вижда. Понякога лъже, но в повечето случаи е късно да се покажеш какъв си.

Мерси за пълния отговор.


Искам да те питам какво мислиш и за другия тип хора. Обратното на тези, които чак след време разбираш какви са всъщност (и повечето случаи са много готини хора, уникални характери и страхотни приятели). Тези които веднага си казват всичко и т.н. пред накой напълно непознат?

Insatiable написа:

Искам да те питам какво мислиш и за другия тип хора. Обратното на тези, които чак след време разбираш какви са всъщност (и повечето случаи са много готини хора, уникални характери и страхотни приятели). Тези които веднага си казват всичко и т.н. пред накой напълно непознат?

Въпросът ти ми припомни един разказ на Чехов: "Иска да си поприказва..."
Това обикновено да самотни хора, никога не получили достатъчно внимание и в самотата си развили силен егоизъм, който им пречи да пораснат и все си търсят някой да ги води за ръчичка и ако може, да дъвче и храната им вместо тях.

В другия си вариант това може да бъдат хора, които се прикриват, показвайки се - непрекъснато бърборят, с лекота разкриват интимни неща за себе си пред непознати дори. Думата, която най-много употребяват е "аз". За тях другите са предмети. Такива могат да бъдат и опасни. Аз като се сблъскам с такъв човек, повече слушам какво НЕ ми казва.

И в третия, най-добрия вариант, това са открити, откровени хора, които ясно съзнават недостатъците си, говорят свободно за тях, но без да ги натрапват на околните, без да ги молят за съчувствие или помощ - просто това е естественото им състояние. Това са силни хора, които осъзнавайки собствените си недостатъци, не съдят другите и са винаги готови да помогнат, верни са до гроб (а и след това) и виждайки реално себе си, уважават всички други. За мен това са духовно извисените хора.

досега според мен си проспал около 13 години от живота си :Д

Как го реши 13? Кои 13?

Реално погледнато си е така - ако средно спя по 8 часа в денонощието, това е 1/3 от 33 = 11, но като се има предвид, че в бебешките години часовете за сън са доста повече, 13 години е една реална цифра за сън от 33 годишен живот.

и гадно ли ти е, че 1/3 от животати си ги проспал :Д както ще е и с нас :Д

Казват, че от много сън спомени няма. Аз пък казвам, че от много спомени сън няма.

Не ми е гадно, щото за мен сънят не е изгубено време - докато спим, мозъкът ни обработва будните впечатления и ние изживяваме, тъй да се каже, неосъзнатото изживяно... А и сънищата ми обикновено са доста вълнуващи.

руто ти живееш в къща ? имаш си полянка?
колко често си косиш тревата в градината

На село имам къща, а в Пловдив съм в апартамент.
Нямам полянка, нито градинка, а декар и половина двор, в който никак, ама никак не обичам да работя.

Ру,братле когато дойда в Пловдив ще ти оправя цялата градинка ще лъсне и тревичка и всичко аз много обичам да работя по такива места !

Геш .. ще дойдеш ли на вилата ни

зависи къде е
а ти спри да бъдеш гаден спамер и
пиши в кофата

Ру, ти найш ко си... чичкото на форума, не се обиждай.. знаеш, надявам се, че държа на теб много и ми е страшно приятно да си в този форум, да идваш във Варната с Ваньо, или сам.. : ) баце, голям пич си!

Щи дам аз един чичко

Иначе благодаря.
И на мен ми се идва във Варна... затъжих се, ей...

е аз не го казах с лошо чувство ;Д... напротив

хубо аре батко? :Д)

Батко стаа.

Споко бе, не съм се обидил.

Айде бе, Вилие, в други ден с мени в Пловдив!

ко ще прайш там ве :Д

На фестивал съм уж, ама ше ида само да взема наградите

Те това се вика скромност.

епа, ти си луда ма, Мартиноу ...