Хард Рок (Третата Ера)

РОК
Rock and Roll
Британската инвазия
Фолк Рок
Психеделик Рок
Глем Рок
Прогресив Рок 1
Прогресив Рок 2
Хард Рок (Началото)
Хард Рок (Първата Ера)
Хард Рок (Втората Ера 1)
Хард Рок (Втората Ера 2)




В началото на 90-те доминират банди като Guns N’ Roses, Metallica и Van Halen. Мултиплатинените издания на Metallica, Metallica (често наричан „Черният албум”), Guns N’ Roses, Use Your Illusion I и Use Your Illusion II, и For Unlawful Carnal Knowledge на Van Halen през 1991 показват тази популярност. Блясъкът на тези банди обаче помръква, понеже музиката и държането им става все по-упадъчно и себелюбиво. През 1991 в мейнстрийма нахлува нова форма на хард рока.



Грънджът комбинира елементи от хардкор пънк и хеви метъл в замазано звучене чрез използването на тежка китарна дисторция, фъзбокс и микрофония заедно с по-мрачните лирични теми, отколкото тези на предшествениците си. Въпреки че повечето гръндж банди имат звучене, което е в остър контраст с мейнстрийм хард рока (например Nirvana, Pearl Jam и L7), неколцина (например Alice in Chains, Mother Love Bone и Soundgarden), са по-повлияни от рока и метъла от 70-те и 80-те. Всички гръндж банди обаче избягват химновия, ориентиран към модата и мачо стил на хард рока от онова време.



Докато популярността на артисти като Metallica и Van Halen продължава от 80-те в 90-те, някои други банди започват да смесват метъла с най-различни еклектични влияния. Тези банди стават известни като алтернативен метъл изпълнители, нещо като подраздел на алтернативния рок. Някои като Primus, Red Hot Chili Peppers, Rage Against the Machine, Living Colour и White Zombie смесват фънка с метъл стилове, макар и повечето от тези банди да са се сформирали през 80-те.



Fith No More смесват много жанрове с хард рок, като се започне от рап и се свърши със соул. Ретро глем метъл влиянията на The Darkness им помагат да се изкачат в класациите в началото на 21 век. Към средата на първото десетилетие в мейнстрийма започват на навлизат банди като Jet, Wolfmother, White Stripes, The Answer, The Glitterati и Towers of London, които са нови банди, появили се от възраждането на гаражния рок.



Това спомага да се възроди глем метъл сцената (напр. Банди като Buckcherry, за които се смята че са повлияни от Appetite for Destruction на Guns N’ Roses. През новия век дори се забелязва повторно събиране и последвали турнета на Rage Against the Machine, Stone Temple Pilots и Living Colour. Освен това Van Halen, Black Sabbath и Led Zeppelin имат нови изпълнения, с което събуждат интереса към предишните ери.

Заедно с това, неколцина хард рок банди от 70-те и 80-те успяват да поддържат изключително успешна кариера през 90-те години на миналия век и началото на новия, като постоянно се обновяват и изпробват различни музикални стилове. Такива са Aerosmith, Deep Purple, Bon Jovi и Metallica. Aerosmith издават два албума на първа позиция, един на втора и един на пета и постигат осем Топ 40 сингъла (включително един хит на първа позиция) след Pump от 1989. Deep Purple, с подновени сили от китарния виртуоз Стив Морс в средата на 90-те, издават албум през новия век и правят успешно турне. Bon Jovi издават пет албума, които стават платинени, албумът им от 2007 достига първа позиция и също имат осем сингъла в Топ 40 след New Jersey от 1988. Metallica издават пет албума на първа позиция след „Черния албум” през 1991. Всички банди, също така, имат успешни турнета.

Хеви Метъл 1
Хеви Метъл 2
Хеви Метъл 3
Хеви Метъл 4
Хеви Метъл 5 (Произход I)
Хеви Метъл 5 (Произход II)
Пънк Рок
New Wave

Има доста неща с които не съм съгласен.

Посочи ги.

За грънджа, за Ред Хот, за Рейдж Ъгейнст, за Дъ Уайт Страйпс, за Металика.

Това не са много неща, а всички неща

remy написа:

Има доста неща с които не съм съгласен.

:Р

Отговорих ти толкова конкретно, колкото и ти.

Добре. х)

Прав е де... Rage Against, Red Hot, Metallica... Не мога да ги нарека хард рок. Другите не съм ги чувал. Red Hot имат някой хард рок елементи на момент в китарата, ама това му е...

Това че тези банди стоят под заглавие "Хард Рок", не ги прави такива. Още в началото на описанието се казва, че ще се говори за радновидност на хард рока, а именно, че това е една преходна тема, която разглежда хард рока на фона на банди, които започват да се отдалечават от класическия му вид. Тези банди са дотолкова хард рок, доколкото корените им са в него или са повлияни от хард рока в една или друга степен.

Всички ще се съгласите, че в музиката нещата са свързани и често границите на жанровете и поджанровете се размиват.

От друга страна, темата (говоря за РОК темата, от която тази е част) все още е в процес на развитие и когато бъде завършена, цялостта ще обоснове детайлите.