Айде бе, що един като мен не се обади?
Агресията е отговорът ни на много проблеми, като най-често това е нуждата ни да бъдем над някого. Защо развиваме този комплекс? Защо трябва чак до агресивност да се стига?
Един от основните фактори за агресията при нас са обърканите ни родители. Те са отгледани по време на социализъм и имат деца в преходен период, а голяма част от нас дори са родени по време на криза.
Колко от вас смятат, че родителите ви са доволни от изборите ви в живота, оценките и реализацията? Колко от вас са били сравнявани с други? Колко от вас са се отказвали от чистенето на стаята, защото "Нашите така или иначе все са недоволни"?
Да, доволни родители има, но все пак винаги можете и повече. Постиженията ви все са недостатъчни. Ако спечелите златен олимпийски медал, те ще очакват да разбиете рекорд на гинес за същата дисциплина, ако не и няколко други.
Най-често те го правят с надеждата да ни подкрепят и побутнат напред, да ни дават постоянно нов хоризонт, без да осъзнават колко сме жадни за одобрението им.
Уважават ли ви? Зачитат ли мнението ви за наистина важните семейни решения? Използват ли родителския си авторитет като последен аргумент в спор? Те винаги са прави и не си признават грешките? Това също е проблем за нашата самооценка. Безгрешните ни родители винаги ще са по-добри от нас (Мама винаги е била отличничка, винаги се е старала много в училище и е била участник в извънкласни дейности, не е лъгала своята майка дори веднъж през живота си, секс е правила за първи път с баща ти, а с гаджетата преди това само се е държала за ръка и са си писали писма). Всичко това е така, защото по време на техните младини е било различно. Тогава авторитетната фигура не се е поставяла под въпрос. Сега уважението трябва да е взаимно. Повечето от родителите копират своите родители. Грешките започват още от бебешка възраст. Честита ви
орална фиксация на повечето четящи.
Като голям фактор за агресията имаме и обществото и неговия строй. Доста от нас искат поне малко самостоятелност, ама може ли непълнолетен (камо ли малолетен) да получи такава? Може, ама е прекалено малко. Така оставаме до последно зависими от родителите си, което ни държи в напрежение, тъй като баш пубертетът е възраст на бурно психическо развитие и тогава един млад човек изгражда представите си за света и неговото място в него. Всички искаме да се докажем, ама пуберите най-много. Доказването става и чрез агресия.
Обществото, от своя страна, ни мачка с беднотия и хлад. Много хора (не само тийнейджъри) не знаят как да отвърнат на това и изпадат в депресии, паники, агресивни изблици и други такива. Малко от нас съзнават, че ако се усмихнат на продавачката в магазина, то тя ще се държи с тях много по-добре и е доста вероятно да им се усмихне обратно. Има и изключения естествено, като гадната леличка в 148, дето ми вдигна скандал че съм бил прекалено усмихнат.
Сблъсъкът на тези проблеми в един човек, последователно и неговия сблъсък с другите проблемни хора, пораждат един нестабилен човек, най-често подскачащ от крайност в крайност. При обграждае от такива хора дори аурите им са достатъчни да ти повлияят негативно.
Далеч не съм покрил всичко. Гледах да си смачкам мнението възможно най-много.
