Как се просветлихте в праведната музика и с какво започнахте.

First topic message reminder :

1-во разучих "Какво е това китара?" "За какво се използва" и така започна да ми харесва и с годините разбрах ,че тов е музиката за мен. Започнах с супер леки както и много тежки работи. пример : "Maiden" :star:

Ами, точно както започна представянето ми преди около 3-4 месеца в "Твоите 10" по Star FM: "Слушам качествена музика още откакто съм бил в корема на майка си..." За съжаление спомените ми не датират от толкова отдавна, но поне така разправят...

Още от малък запълвам ежедневието си в слушане на музика. Спомням си, че съседите редовно ми носеха касетки, по-късно дискове и...така. Първите изпълнители / групи, които чух са OzzY, The Alan Parsons Project, TOTO, Yes, Gary Moore..., които слушам и до ден днешен. Малко по-късно се запознах с творчеството на Metallica, AC/DC, Zeppelin...Всеки ден откривам нови и нови заглавия в музиката, които се чудя как така съм ги пропуснал по-рано. Абе, музиката си е безкрайно богатство.

Fenrir - ами по принцип съм чела доста версии на това какъв стил са .. :D ;]]

Ахаъахаъ :d през далечната 2003 година, брат ми беше изнамерил албума на Maiden - Brave new world през това време играехме Diablo. Брат ми винаги си пускаше албума когато играеше, а аз не можех да привикна :І Един ден ми каза: "Аз заради теб го намерих тоя албум, а ти не го поглеждаш докато играеш" И така с некрото на втория бос, си пуснах Maiden, и от тогава не съм спирала да ги слушам

Моята майка е виновна че започнах да слушам хубава музика ....возихме се в колата и тя слушаше някфи мейдъни и на мен взе че ми хареса тази музика и така/.....

Ами... аз от както съм на тоя свят слушам рок и метал хД Предполагам че съм започнала със Scorpions и Aerosmith хД :п

MANOWAR беше парвата група от която започнах да слушам рок

Годината е 1988, средата на баба Марта. Ражда се момче и живее затворен живот. Не излиза. Слуша каквото пуснат по което и да е радио, даже записва на касетки.

Два пъти му се НАЛАГА да отиде на дискотека - на втория и последен път се ражда с Du Hast на Рамеца. "Интересно" - казва си и си мисли, че иска още. След 2-3 дни отива на гости на RATAMAHATTA - негов най-добър приятел и съученик. записва 1-2 мп3 диска с какво ли не и започва усилено прослушване. то не е Рамщайн, то не е Металика с няколко парчета, ...какво имаше още... абе още 4-5 големи групи, които продължава да слуша само с това, което има на тези архаични дискове.

Измолва Ратамахата да му подари касетката AGAINST на СЕПУЛТУРА. От там и любовта му към суровия и гаден звук, към виолончелото и флейтите - T3rcermillennium и Kamaitachi му стават химни заедно с Ratamahatta.

Започва интернет епохата - тегли се дискография на Рамщайн. Чрез познати, приятели, бивши приятели се запознава с Lady Vitosha - единственият блек, който му харесва, прослушва съвсем малко хеви - почти абсолютно непознати руски банди.

Минава на стилова насоченост - ИНДЪСТРИЪЛ, ЕБМ, ХАРШ ТЕХНО, АГРОТЕК, НОЙЗ И ХАРШНОЙЗ, ЕМБИЪНТ И ДАРК ЕМБИЪНТ.

И се стига до настоящето, в което той осъзнава, че да си музикално прасе със странни търсения е това, което те прави уникален.

И знае, че ще умре с Рамщайн.

И се нарича IF.

Никой не ме е запалвал, те нашите не слушат музика, освен ако не се напият.
Чух Don't Cry на Гънс и си казах "егати доброто", изтеглих им дискографията и постоянно си мислех, че никога не съм слушала по-яки песни от техните, и така. После продължих с Алис Купър, ДС, Металика, Скид Роу, Кис и ме мързи да продължавам.

Guns 'N' Roses - Sweet child O' Mine... от тук започна всичко

Ами нека първо да кажа как изобщо почнах да слушам някаква музика. Наистина завиждам на хората, чиито родители са ги запалили по рока. Другия вариант е много по-гаден. Поне за мен.
Та всъщност беше добро решение да почнем да си ремонтираме банята. Щото ако не бяхме нямаше да дойде у нас майстора ни Христо. А той беше един много кльощав човек с прошарена брада и нон стоп слушаше музика. Първия му въпрос беше:
-Имате ли радио? – съответно отговорът беше „не“. И беше принуден да слуша The Voice по ТV, а покрай него и аз. Първоначално леко се дразнех че нямах и една минута тишина, но свикнах. До месец целия гардероб се напълни с плакати на Риана, Бритни спиърс (тогава още не беше изгряла Лейди Гага, но по-късно облепих стените и с нейни постери.)
Като бях на десет нещо подобно да речем на Agnes – Release me ме радваше, може би щото не бях чувала нищо по-различно.
А за „праведната“ музика е малко объркано, щото тя винаги ме е заобикаляла – дали по радиата, или по ТV, не знам къде са ми били ушите, че да не ми направи впечатление. Просто в един момент всичко се струпа на куп – колегите на майка ми оставиха два албума на Stratovarius в колата, отделно от това по TV чух live изпълнение на Скорпионс - мисля че беше Still Loving You и това ме накара да се поразровя и за тях. И Nirvana - първата група, на която й свалих дискографията. Постоянно чувах нови и нови групи и се запалвах по тях. Почти забравих за това което съм слушала преди защото то загуби значението си. Беше като прераждане, един вид.
Като се замисля този ми период не беше много отдавана, така че още съм в процес на опознаване на „праведната“ музика

Всичко започна благодарение на баща ми след като чух песни на Whitesnake, а по-късно и на брат ми с песните на Savatage и Nirvana

С Fall Out Boy. Може да ги плюят много, че са емота и така нататък, но каквито и да са - правят сравнително стойностна музика за жанра си (жалко, че се разпаднаха, бяха ми интересни като развитие). После прослушах Nightwish (dafuq?), после Helloween, после Dream Theater, после Sonic Syndicate, после In Flames и всичко си дойде на мястото. ^^