За или против смъртното наказание?

First topic message reminder :

"Насред бума от тежки престъпления, партия "Атака" поиска да се върне смъртното наказание. Идеята бе заявена няколко пъти от парламентарната трибуна от зам.-председателя Павел Шопов по време на обсъждането на три проекта за промяна на Наказателния кодекс.

Смъртното наказание, което противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, бе премахнато от НК през 1998 г., като от 1990 г. върху него имаше мораториум. Страните от Съвета на Европа са зона, свободна от смъртно наказание от 1997 г. "

Чух по новините, четох из интернет, че икат да връщат смъртната присъда за особено тежки престъпления. Изравниха присъдите за убийство и отвличане - доживотни, без сякаш да се замислят, че това може да подтикне похитители да убият жертвите си. А какво става с престъпници убили по особено жесток начин - смятам да спестя подробности как. Дали трябва да живеят до края на живота си в затвора и "данъкоплатците да плащат за нуждите на някой перверзник" или трябва да бъдат екзекутирани? Кой има право да решава кой ще живее и кой ще умре? Кой е "най-хуманният" начин за екзекутиране?

Зависи, но в повечето случаи съм за...
Но пък мисля че много по неприятно(за престъпника) е да живее в затвор до края на животът си..
Но пък всяко действие има равно по сила противодействие.

Ох добре че не решавам аз кой да живее и кой не..

Против

Принципно бях против(защото е по-бързото решение и не те тормозят по затвори), преди да разбера как се мъчиш в последните 18-20 минути от живота си, ако те убиват с инжекция... Обявявам се "за", защото, за да има равновесие, се изискват жертви...

Против. Определено. Ако искаш да накеж някой наистина, просто го затвори сам със мислите му. Поне според мен.

ЗА, но само в случайте на брутално убииство и повече от 1 убит човек!

Гост

ЗА смъртни наказания при убиване на повече от 1 лице Clap

ЗА! ЗА И ТО ЗАСЛУЖЕНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

nikoletito написа:: ЗА! ЗА И ТО ЗАСЛУЖЕНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

"Не копай гроб други му, да не паднеш сам в него"

Нищо лично просто беше най-близо.

Аз съм против смъртното наказание. Кои сме ние да казваме ти ще умреш, ти няма!? Единствения закон, който може да прави това е кармичния, а доколкото ми е известно човек няма особено голяма власт над него.
Някой по-висш от нас е отредил кой да се роди и кога, а ние с безкрайната си мъдрост отхвърляме неговата воля. От опит знам, че един човек влиза на точно определено място в живота ти да ти помогне и ние като осъждаме някой на смърт, ние осъждаме и себе си и още кой знае колко хора.

Твърдо за смъртното наказание! Дори има случаи,в които то е минимална присъда.

Песен за човека - Никола Вапцаров

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

Зависи от много неща.
Попринцип не съм жесток човек и за мен е гадно хората да се убиват. Просто зещото възприемам живота като нещо дадено и ти "не можеш да убиеш това, което не си създал".
Това обаче само попринцип.
На смъртно наказание трябва да бъдат подлагани хора, за които вече няма друг избор. Извратени убийци да речем. Например, на скоро (не чак толкова на скоро, но все пак) имаше случай с две-три годишно детенце, чийто баща системно го беше изнасилвал. Това е струшно нормално, предполагам.
Не знам какво наказание е получил или ще получи този "грижовен баща", но според мен напълно заслужава да умре. Та това е било детето му, по дяволите!

Така че не съм нито категорично за, нито категорично против.

Тук много хора казват "не сме ние тия дето решават"Замислете се,защо не.Как ние започваме войни,по този начин отнемайки живота на хиляди.Как си казваме "Те са лошите"и не се замисляме,че те също са хора,в днешно време всеки решава,дали ще отнеме живот,явно е така.Още един пример-насекомите,вие не убивате ли някой гаден комар,или някоя муха която ви дразни?Защо казвате,че не решавате вие,след като всеки ден вие убивате.В това "вие"се включвам и аз,някой да не си помисли нещо.

^ и затова трябва да продължаваме да убиваме ли? щото смачкваме поне по едно насекомо на ден значи може да решаваме и кой човек заслужава да живее? не казвам, че животните са по-нисши ор съмтинг, но след като убиваме тях значи имаме право да убиваме и хора?
и по тая логика, че който е убил трябва да умре също значи и тези кои са решили това трябва да умрат...

Всъщност ти точно това казваш"Животните са просто животни,за кво да не ги трепем"а не е така.Може би Бог ни е пуснал на земята точно за да се самоуправлямаме и да решаваме съдбата си един-друг

не съм казала такова нещо.

Цитат :: не казвам, че животните са по-нисши

съдбата си не решаваме ние, поне според мен.
нямаш право да отнемаш чужд живот.
животни убиваме за прехрана... просто ни е нужно, но съм против убиването им за удоволствие.
и не смятам, че сме толкова велики, че да убиваме всичко живо, което ни пречи.

Да,добре имаш право на мнение,но точно ние решаваме какво става тук на нашата земя..Защо след като Бог е толкова силен и всемогъщ придава на някой съдбат на мъртвец,а на други не.Това ми кажи.Човекът също е направен по подобие на Бог,това не ни ли прави велики?

Земята не е само наша.
Не сме по-велики, от което и да е същество на тая земя.

И тук спирам да пиша, защото доста се отклонихме от темата.

Твърдо против. Вярвам, че всеки заслужава втори шанс. Живота е скъпо нещо, не се получава лесно... Та - де даже трети шанс!

... но не вярвам в четвърти. ^^