Самоубийство

Много от тинейджърите в днешно време.. Им минава през главата и не само.. Извършват това нещо!
Стигали ли сте до такива крайности.. или минавало ли ви е преез главата въобще? Какво мислите за "слабаците", които извършват това!

Очевидно хора, на които им липсва подкрепа...животът е гаден, понякога прекалено, често несправедливо и колкото и да е трудно да не се предаваш...не трябва..
Един живот ти е даден.Има да му се радваш.Да изживееш хубави неща..да пиеш бира..аз няма да го направя..поне по такъв начин не бих се предала, най-малкото..

Еми не трябва , но на всеки се е случвало да си каже.. край не издържам повече и то не веднъж .. има хора които точно в тези моменти изобщо не се замислят и посягат на живота си

При всички случаи,това не е решение...
Колкото и зле да съм била в дадени моменти..такава мисъл не ми е минавала,няма и да мине!

минавало ми е през главата... и то дори не когато съм била тъжна.
Ама се радвам,че съм страхливка ^^

Това е един вид бягство от проблемите..всички имаме проблеми и това не е тайна..лошото е че при някои има много повече..да не кажа че ежедневието им е такова..в един момент явно се насъбира много и неможеш да прецениш какво мислиш и правиш.Вършиш глупости,измъквайки се от всичко "по най-лесния начин"..друг е въпроса каква болка изпитват поднините и близките ти..

олее

Имаше едно момче преди 5 години. 12 клас, тъкмо ще завършва и нещо му стана на краката. Боляха го адски. Сутрин го отпускаше, но до следобяда вече трябваше да се подпира по стените, за да стигне до кенефа. Някаква представа кво е да не можеш да ходиш, след като цял живот не си се спирал. Та той навсякъде ходеше с анцунг и гуменки, за да може да се метне веднага да играе, ако излезеше няква възможност. И преди това пиеше, но с таз болка вече беше различно - наливаше се без повод,дори сам в стаята си на тъмно, вечер му се пищеше от болка, въртеше се докато брат му заспи и пак вадеше бутилка. 4 различни специалиста му поставиха 4 различни диагнози. Накрая ортопеда му забрани дори да ходи(не да "ходи някъде", а "ходи"="движи си краката"). Ако не бяха няколко негови верни приятелчета да го спират, щеше да се претрепе на 100%. Като всяка вечер минаваш оная граница на пиенето, където правиш и казваш първото, което ти хрумне, разсъжденията за "колко по-лесно е да се откажеш дотук" наистина бързо набират скорост.

В крайна сметка всичко се размина. Повече не отиде на лекар и така поне 4 години. Те му казаха да се спре. Той се метна още по-силно. Футбол, волейбол, мамка му случи се даже "стражари и апаши" да играе. Насили се. Цяло лято му тича, рита, скача, пада(и при всяко падане тез около него подскачаха да видят дали е добре). Накрая свикна с болката. Почна да й се смее и тя си отиде.

Като погледне назад никак не харесва онова си "аз". Вече пие с мярка и не си позволява болка да го депресира, хаха, май вече не позволява нищо да го депресира. Не иска да повтаря грешките си от тогава или да гледа как някой друг го прави.

Поуката, която аз си вадя от таз история: Never back off. Leave the crying to the babies. Push forward even if it's with spirit alone.

Йе.. братле, как да се самоубиеш след това изказване. Падам ти на колене. Искам да стиснеш ръката на това момче, ако го видиш. Невероятно много се надявам да не се случва на никого, но както виждате все някога идва време, когато "нещото" , което те е мъчило много години си отива.

Не ме цитирай като постваш след мене и като аз съм единственото "братче" дето е писало в темата

Frankie написа:

Падам ти на колене. Искам да стиснеш ръката на това момче, ако го видиш.

И без падането на колене, смятай го поздравен от тебе.

каквито и проблеми да има човек, не е тва начинът.

Самоубийство..? Они, дай си ножа, братле

Това е МНОГО силна дума загубила значението си в нашето модерно време по простата причина че се злоупотребява с нея...използва се за всичко от чупене на нокът ... до имидж и така когато някой наистина има нужда от подкрепа за да не направи подобна глупост обикновенно хората му се изсмиват и той се подтиска още повече

Хах защо като ти дотегне жиота трябва да казваш на някого "самоубивам се.."... просто си кроиш въжето връзваш го за тавана, буташ стола под себе си и край на проблемите...

Вярно.Ако ще си кръцкаш жичката, не ти е нужно шоу преди това..иначе става поза и привличане на внимание"Ако не ми обърнете внимание, ще се самоубия и вие ще сте виновни".
Затова е нужна смелост за да се самоубиеш- да запазиш решението в себе си..и същевременно е нужно да си страшно слаб за да не можеш да намериш най-малката шибана мотивация за да продължиш.
Трябва да има някаква сламка, за която да се хванеш.
Било то хъс, гордост, злоба, борбеност, обич, любопитство-нещо.

Много деца го извършват,поради липсата на родителска любов,приятелство,насилие в семейството и т.н.Има и такива,които слагат край на живота си просто така.Например:преди 5 години две момичета в скочили от един блок в квартал "Дружба"(Плевен),след няколко дни било установено,че са били членове на някаква секта.
Глупаво е да се самоубиеш вследствие на "разбито сърце",много хора не осъзнават,че "морето е пълно с риби".

Прави сте няма какво да се говори...ако само говориш е ясно че няма да го направиш.Естествено че ако наистина ще се саоубиеш няма да го повтаряш на тоя и оня.Това което исках да кажа беше просто че тази дума "самоубийство" е загубила значението си поради честата неуместна употреба и ако кажеш на някой че мислиш да сложиш край на жовота си той ще ти се изсмее а ако си наистина подтиснат това ще ти се отрази много зле.

Onibaka написа:

Имаше едно момче преди 5 години. 12 клас, тъкмо ще завършва и нещо му стана на краката. Боляха го адски. Сутрин го отпускаше, но до следобяда вече трябваше да се подпира по стените, за да стигне до кенефа. Някаква представа кво е да не можеш да ходиш, след като цял живот не си се спирал. Та той навсякъде ходеше с анцунг и гуменки, за да може да се метне веднага да играе, ако излезеше няква възможност. И преди това пиеше, но с таз болка вече беше различно - наливаше се без повод,дори сам в стаята си на тъмно, вечер му се пищеше от болка, въртеше се докато брат му заспи и пак вадеше бутилка. 4 различни специалиста му поставиха 4 различни диагнози. Накрая ортопеда му забрани дори да ходи(не да "ходи някъде", а "ходи"="движи си краката"). Ако не бяха няколко негови верни приятелчета да го спират, щеше да се претрепе на 100%. Като всяка вечер минаваш оная граница на пиенето, където правиш и казваш първото, което ти хрумне, разсъжденията за "колко по-лесно е да се откажеш дотук" наистина бързо набират скорост.

В крайна сметка всичко се размина. Повече не отиде на лекар и така поне 4 години. Те му казаха да се спре. Той се метна още по-силно. Футбол, волейбол, мамка му случи се даже "стражари и апаши" да играе. Насили се. Цяло лято му тича, рита, скача, пада(и при всяко падане тез около него подскачаха да видят дали е добре). Накрая свикна с болката. Почна да й се смее и тя си отиде.

Като погледне назад никак не харесва онова си "аз". Вече пие с мярка и не си позволява болка да го депресира, хаха, май вече не позволява нищо да го депресира. Не иска да повтаря грешките си от тогава или да гледа как някой друг го прави.

Поуката, която аз си вадя от таз история: Never back off. Leave the crying to the babies. Push forward even if it's with spirit alone.

Няма какво повече да кажа в тази тема!

Frankie написа:

Йе.. братле, как да се самоубиеш след това изказване. Падам ти на колене. Искам да стиснеш ръката на това момче, ако го видиш. Невероятно много се надявам да не се случва на никого, но както виждате все някога идва време, когато "нещото" , което те е мъчило много години си отива.

Аз стиснах ръката на това ...момче и за мен наистина беше чест и сега,след като прочетох за него,дори и да знаех от преди,но не с тези подробности,не с чувството,страхът,болката,отчаянието,борбата и победата,това "момче",този ВОЙН е човекът,за когото ще се сещам в трудни моменти и ще е до мен духом,нашепвайки в ухото ми "Never back off! Push forward even if it's with spirit alone!

Самоубийството според мен е най-глупавото нещо което може да направи един човек.Това не е начина да избягаш от проблемите си.Незнам защо хората посягат на живота си.. колкото и лоши моменти да има все ще се намери нещо хубаво и някой добър приятел,който ще те накара да живееш.Винаги съм се чудила на тези хора.. Макар че и аз исках да пукна няколко пъти и ми е смешно кат си спомня но.. не одобрявам самоубииците

Ооо самоубийството.. една от омразните ми моди.. толкова е глупаво, негативно, грозно и тегаво да се говори изобщо за това..
трябва да гледаме живота от полужителната му страна, дори и да няма такава..

Crazy-Lover написа:

Ооо самоубийството.. една от омразните ми моди.. толкова е глупаво, негативно, грозно и тегаво да се говори изобщо за това..
трябва да гледаме живота от полужителната му страна, дори и да няма такава..

Винаги може да се намери положителна страна във всяко едно нещо, бтв.
Или, всъщност как става тоя номер да гледаш нещо, което го няма? Или по-скоро трябва да си фантазираш, че го има?

Руто написа:

този ВОЙН е човекът,за когото ще се сещам в трудни моменти и ще е до мен духом,нашепвайки в ухото ми "Never back off! Push forward even if it's with spirit alone!

тоз воин не е по нашепването

If Shit happens to fucken hard hell yea i'll kill my self
иначе смятам че е глупост

Ако го направиш.. знаеш какво ще причиниш на близките си, но не знаеш какво ще стане с тебе.. може би вечно лутаеща душа, търсеща покой..
този експеримент с живота е доста опасен
ако ми е зле.. жицата иии КЕФФФ!!! всички смотаняци, които ми пречат да живея, които бих искала да пребия... жицата винаги спасява и спира да ми пука за каквито и да било проблеми И все пак ми се живее, въпреки безнадеждните идиотски личности, мразещи ме