Самоубийство

First topic message reminder :

Много от тинейджърите в днешно време.. Им минава през главата и не само.. Извършват това нещо!
Стигали ли сте до такива крайности.. или минавало ли ви е преез главата въобще? Какво мислите за "слабаците", които извършват това!

Johnny Alister написа:

За мен самоубийството е проява на слабост... колкото и тежки проблеми да имаш, не това е начинът. Отказ да продължиш напред, живота на всички е еднакво ценен и само от нас зависи как ще го изживеем , самоубийството е бягство.
От друга страна мисля , че е егоистично ....самоубиваш се ок , край на болката , проблемите и т.н. А какво за остава за близките и приятелите ? Не си ли струва да продължиш само заради тях ? В този ред на мисли много по-достойно е да намериш сили да продължиш , отколкото да имаш "смелостта" да кажеш"край" !

Съгласна съм напълно. Признавам си обаче, че и аз съм имала такива моменти на слабост и чувство на безпомощност и тази мисъл ми е минавала през главата. Естествено имам си и здрав разум и никога не бих направила подобна глупост. Знам, че не е решение на проблемите...пък и никога не бих го причинила на близките си.

Да,да... самоубийството на някой недорасляци не е чак толкова фатално нещо.
Извинете за цинизма, но представете си ако тези нереализирани самоубийци някои ден имат деца....надявам се НЯМАТЕ богато въображение., защото картинката хич не е хубава...
Но има и други самоубийства... сепуко и камикадзе.Те са доста по-интересни, най-малко от чисто психологична гледна точка...

Минавало ми е през главата в някакви моменти, в който решавам, че вече нямам за какво или за кой да живея, но ме спасява мисълта, че съм още на 15 и всичко е пред мен.
А и колкото и да го мисля знам, че никога няма да го направя. За мен си е чиста проява на слабост, наистина е трудно сам да си отнемеш собствения живот, но си е слабост да се откажеш от него. Слабост е да спреш да се бориш с проблемите си.

Живота въобще не е гаден . Вие си го правите такъв, създавате си излишни интриги и ситуации, за които да мислите и да се притиснявате. И всичките проблеми на света да имам, пак не бих го направила. Има толкова много неща заради които си заслужава да живея, че просто нз... не мога да ги разбера тези деца |:

* за мен няма кой да тъжи, освен родителите ми, но пак не бих го направила от !уважение към себе си и мечтите ми!

На всяка секунда умират по 151 човека и се раждат по 173. Самоубийството е доста полезно за обществото, стига самоубиващият се да не е от голяма полза.

Johnny Alister написа:

За мен самоубийството е проява на слабост... колкото и тежки проблеми да имаш, не това е начинът. Отказ да продължиш напред, живота на всички е еднакво ценен и само от нас зависи как ще го изживеем , самоубийството е бягство.
От друга страна мисля , че е егоистично ....самоубиваш се ок , край на болката , проблемите и т.н. А какво за остава за близките и приятелите ? Не си ли струва да продължиш само заради тях ? В този ред на мисли много по-достойно е да намериш сили да продължиш , отколкото да имаш "смелостта" да кажеш"край" !

Напълно съм съгласен с мнението ти.
Много по-лесно е да се откажеш, от колкото да направиш усилие да продължиш напред.

Никога не ми е минавало през глвата , доста е тъпо а и ще пропуснеш доста интересни години . Тези които го правят са хора които не могат да осъзнаят това

Доста често ми е писвало от всичко и ми е минавало през главата, но това не изхода. Плюс това съм прекалено самовлюбена, за да се самоубия, не мога да си го причиня просто
Иначе хората, които са преценили, че не могат повече и това е правилния изход, нека се самоубиват, няма лошо... въпрос на личен избор (((((((((((((((((((((((((:

Преди години опитах да се самоубия няколко пъти и съм изключително щастлива, че не стана, щото иначе щеше много да ме е яд... Иначе самоубийството по мое мнение е решение едва, когато си сигурен, че вече няма накъде или че всичко, което си искал, си го направил и изживял, и няма повече...
Най-кофти е да се самоубиеш и да съжалиш за това... Глупаво е да се самоубиеш заради някой друг, защото животът си е твой... Сам си се родил, ако ще умираш причината си бъди ти!
Иначе аз предпочитем сама да избера кога да умра, а не да чакам... Но това не се очертава скоро...

Минавало ми е през главата,но не съм изпадала чак дотолкова,че да опитвам...

Идвало ми е да го направя,но сякаш осъзнавам,че не го искам и затова съм ощв жив

Многоо често ми минаваше през главата преди, но сега по-малко и все още не го правя. Пък и какъв е смисалът !???

Самоубиййството не е начин да се оттървеш от проблемите си или страданията си . Неразбирам защо младите се самоубивът при положение че трябва да бъдът силни и да се исправят срещу самите си проблеми и да ги решът с гордо вдигната глава

М да се самоубиеш не е решение от проблема.Като гледам ,обаче, за повечето хора това е най-доброто решение,но не е..Живота е гаден, а и в повечето случаи хората,които търсят това решение не се замислят за хората ,които ги обичат и правят огромна грешка : )

Thoughtless написа:

Всъщност самоубийството наистина е начин да се отървеш от страдания, проблеми etc...

Съгласен съм с теб.

AxL написа:

Thoughtless написа:

Всъщност самоубийството наистина е начин да се отървеш от страдания, проблеми etc...

Съгласен съм с теб.

..абе хора...всички имаме проблеми няма такъв човек , който да няма проблени , просто няма....и няма смисъл да се самоубиеш при най-малкото нещо случило се на теб.За пример , аз като имам 2 за срока по математика трябва самоубия по тази логика.

П.С Живей си живота

Imperial имаш право,аз се съгласих с Герито,щото е направа,че чрез самоубийство,наистина е отърваваш от проблемите си...Не съм казал,че е правилно да се прави

Лятото с една моя приятелка постоянно излизахме..но тя винаги беше със суичър...един ден и стана топло и като го махна,видях че се е опитвала да се реже,заради което ми стана гадно...
Тя цяло лято не спря да повтаря "Искам да се самоубия!"...по цял ден слушах как иска да се самоубие заради момче... ;х
Накрая поговорих с нея,и я посъветвах да спре,и да го забрави,и че е в началото на живота си и толкова любов може да срещне по-нататък...тогава тя ме послуша...забрави момчето и всичко сега си е наред!...

Никога не съм си го и помисляла.

Самоубийството е точно начин да се отървеш от проблеми, страдания (както казаха по-горе), затова бих разбрала хората, които искат да прекратят живота си, всичко се случва и всеки може да изпадне в безизходица.

The dumbest thing ever.

Fofo0 написа:

Лятото с една моя приятелка постоянно излизахме..но тя винаги беше със суичър...един ден и стана топло и като го махна,видях че се е опитвала да се реже,заради което ми стана гадно...
Тя цяло лято не спря да повтаря "Искам да се самоубия!"...по цял ден слушах как иска да се самоубие заради момче... ;х
Накрая поговорих с нея,и я посъветвах да спре,и да го забрави,и че е в началото на живота си и толкова любов може да срещне по-нататък...тогава тя ме послуша...забрави момчето и всичко сега си е наред!...

Охх е то пък всички 16 годишни, който са ходили с (даже само харесвали) някое момче и той не им е отвърнал и вече дай да са трепем...

:X Нем. Не ми се е случвало да посягам на живота си, нито да си мисля за такива неща. И се надявам и за напред да е така.
Съжелявам, хората, които се опитват да се наранят. Неприятно ми е, че някой може да изпадне в такова състояние, че да се реши на такива действия. Това са хора без мотивация, както каза Ади_Психаря :/

Аз не веднъж съм си го мислила. Защото ми беше дошло до гуша от истински проблеми. Аз бях израснала в добро семейство и строги, но честни родители, който са дали всичко за да ме отгледат, такава, каквато съм до сега. Но вътрешно. Защото след това всичко се разпадна и аз и брат ми заживяхме във вечните скандали и разправии. От което ми беше писнало. Даже много съм си представяла самоубииството си. Но нищо не се случи, само защото знаех, че майка ми има лабилна и би ме последвала. Скоро и това се опита да се случи. Единствената ми утеха беше даскалото и приятелите ми който бяха много малко. Но и нужни. Ценни ми бяха миговете ми с тях. И до днес те са ценни. Те много ми помогнаха. Не веднъж идваше полиция в къщи. Заради скандалите и вечната врява. Еее писна ми и избягах от вкъщи, една вечер когато майка ми испи цял блистер с хапчета и баща ми полудя. След като вече бях решила да се измъквам, явно брат ми ме е видял и баща ми ме издири и ме прибра. Защото аз нямаше да съм такава каквато съм. Имах надеждата да се скрия у приятели, докато не намеря подкрепа от баба ми и да ме върне обратно в Крит при нея. Исках да живея там, докато нещата тук не се успокоят или обратното влошат. Мисли за самупогубване са ме обземали не веднъж. И не само мен, но и майка ми. След като стана този случей, малко по- късно и то всъщност беше много скоро и тя пак се обита да се погуби, като си разряза вените в тоалетната и се наложи благодарение на мен да се разбие вратата, тъй като аз живея с нея и баба и дядо, а баща ми е наблизо но сам а брат ми също е с нас. И такам те разбиха вратата и преди дядо да я хване и да я ступа аз я истеглих заедно с баба. И точно тогава аз видях кръвта и, на никого не го пожелавам. Тогава аз превъзмогнах фобията си от кръв свалих бялата си блуза превързах я защото изглежда бях единствената с разума си все още. Обадих се на приятеля и и на линейка точно преди тя да ми бутне телефона и след като всичко това мина аз припаднах и нищо не помня освен че че чух баба си която ми каза че аз съм виновна. Ужасно беше. Но си го преодолях. Сега вече не мисля за това. Обичам я и ако знам че тя ще направи нещо такова моментално я последвам!!

Сори за запетайките но бутончето ми заеба