Самоубийство

First topic message reminder :

Много от тинейджърите в днешно време.. Им минава през главата и не само.. Извършват това нещо!
Стигали ли сте до такива крайности.. или минавало ли ви е преез главата въобще? Какво мислите за "слабаците", които извършват това!

Животът е най-големият подарък, който може да ти бъде даден. Не съм аз човекът, който да каже това,но според мен този, който не оценява това, което получава, може би не го е заслужава.

Onibaka написа:

Имаше едно момче преди 5 години. 12 клас, тъкмо ще завършва и нещо му стана на краката. Боляха го адски. Сутрин го отпускаше, но до следобяда вече трябваше да се подпира по стените, за да стигне до кенефа. Някаква представа кво е да не можеш да ходиш, след като цял живот не си се спирал. Та той навсякъде ходеше с анцунг и гуменки, за да може да се метне веднага да играе, ако излезеше няква възможност. И преди това пиеше, но с таз болка вече беше различно - наливаше се без повод,дори сам в стаята си на тъмно, вечер му се пищеше от болка, въртеше се докато брат му заспи и пак вадеше бутилка. 4 различни специалиста му поставиха 4 различни диагнози. Накрая ортопеда му забрани дори да ходи(не да "ходи някъде", а "ходи"="движи си краката"). Ако не бяха няколко негови верни приятелчета да го спират, щеше да се претрепе на 100%. Като всяка вечер минаваш оная граница на пиенето, където правиш и казваш първото, което ти хрумне, разсъжденията за "колко по-лесно е да се откажеш дотук" наистина бързо набират скорост.

В крайна сметка всичко се размина. Повече не отиде на лекар и така поне 4 години. Те му казаха да се спре. Той се метна още по-силно. Футбол, волейбол, мамка му случи се даже "стражари и апаши" да играе. Насили се. Цяло лято му тича, рита, скача, пада(и при всяко падане тез около него подскачаха да видят дали е добре). Накрая свикна с болката. Почна да й се смее и тя си отиде.

Като погледне назад никак не харесва онова си "аз". Вече пие с мярка и не си позволява болка да го депресира, хаха, май вече не позволява нищо да го депресира. Не иска да повтаря грешките си от тогава или да гледа как някой друг го прави.

Поуката, която аз си вадя от таз история: Never back off. Leave the crying to the babies. Push forward even if it's with spirit alone.

Они, колкото и малоумно да звучи, се гордея с теб... Колкото и да се базикаме, понякога сериозно, понякога не , те уважавам много.. надявам се не се промениш

Против самоубийството. Нищо не може да измести живота, по дяволите. ДА ЖИВЕЕШ, да живееш. Това е нещо велико и неоценимо.
Минавала ми е мисъл за самоубийство, да - когато разбрах, че и последният човек, в когото имах вяра, не ми е истински приятел. После обаче намерих други хора.
Не мога да си представя, че всичко ще свърши просто така. Черно. И край. И после?

не, и преди съм писап по тази тема но,според мен никога самоубийството не е било
изход,всичко на този свят е поправимо по един или друг начин
просто някои хора така влизат във филма и се превземат че за тях само това е изхода...

Понякога ми се случва докато слушам гръндж а това е много много често полудявам и ми става нещо и незнам някои ден какво може да стане но за сега преминавам с пускането след такав период на БЛЕК И ДЕАТХ МЕТАЛ

Аве да, понякога ти е гадно, реве ти се, писнало ти е от всичко и мислиш, че това е решение, ама не е! Не трябва да се отказваш каквото и да се случва... Еми да, нараняват те, писва ти, лъжат те и навсякъде всеки гледа да е по-напред, но да се самоубиеш не е решение, да не говорим за близките и истинските ти приятели, щото никой не се замисля когато го решава тфа...не се замисля как ще се чувстват другите, а трябва. Тоя един живот е даден да се живее и не е решение при всяка трудност да се опитваш да слагаш край...

Имала съм моменти, в които не ми се е искало да се раждам или просто да стане нещо и да изчезна, но никога не бих посегнала на живота си...

депресирани дечковци всички тръгнали да се трепят заради момчета и такива глупости всякаш пък ще ви е последното и така тъпо се превземате и влизате във филма че ви идва на ум аз ще се самоубия депресиран съм зарад някъв тапанарин ...

Край , любимата ми група няма да издава албум отивам да се нарежа..кви ли не простотии съм чувал..и съм виждал осъществени за съжаление ..ама шанс. Самоубийството е вид начин да кажеш на Бог " Не можеш да ме уволниш , напускам" .
Никога не бих се самоубил.. малоумно е просто според мен , да клекнеш и да се предадеш..но шанс !

да ама всички си мислят чче е яко че е газария да е режеш и да мязаш на изрод

Ае то е модерно и мъжете да приличат на жени и обратното ..ама не мерси съм за мейнстрийма.. като е модерно , по-някое време просто ще спре да бъде..язък за животите който тази "мода" ще съсипе..

Bryan написа:

да ама всички си мислят чче е яко че е газария да е режеш и да мязаш на изрод

Имам приятелка която се режеше преди.. сега съжалява за белезите.Наистина е много глупаво!!!

ми да не се е рязала е ..

Bryan написа:

ми да не се е рязала е ..

Когато човек не е добре на психическа основа и търси внимание е готов на всичко...

The_Eyes_Set_To_Kill написа:

По едно време ми се искаше или по-скоро се отказах да живея след като приятелката ми почина...Амаа го преодолях,не се предадох...И се гордея със себе си.Оттогава за нищо не съм се предавала...И нямам намерение... ^^

бее веднъж опитах ама нещо не стана .. спряха ме ... втори път само остана малък белег .. поече такиа работи не мисля да правя

Един въпрос. Защо всички си режат вените и какво модно има в това да загинеш?
Защо не пробвате да се метнете отнякъде, да се хврълите върху кола, да се удавите или обесите?
Ами, защото ще може да се фукате в училище с белезите си и, със сигурност, повечето некадърни "самоубийци (emo)" не могат да се наранят повече от известна загуба на кръв.

То бива позьорщина, ама ако ви се умира наистина, има как. Не е нужно да се парадира с такива сериозни неща...

BlazeOfGlory написа:

да клекнеш и да се предадеш..но шанс !

понякога просто няма друг начин...лол как прозвуча...просто напоследък се замислям, но знам че не ми стиска....

така ... честно казано се срамувах от себе си ходих с калци накитници гривни и кво ли още не ... ем имах си причини ... спрях се ... не ме бъркаше да се довърша .. прекалено късно помислих какви ще са последстята

Това е най-малоумната, страхлива постъпка, който и да го направи.. Този живот е даден на човек, за да се изживее както съдбата е написала.. Пееше се в една песен на Деньо :"Само оня на небето има право да съди и от този свят някой да пъди!.."

Ами ако съдбата ти е да се самоубиеш ?

няма човек с такава съдба ..няма начин някой да желае да се самоубие .. колкото и слаба да е психиката на човек ,за каквото и да става дума не бива да посяга на живота си !
според мен твърде мн се парадираше последно време с това колко са депресирани младите ..пълни дръканици .. за какво толкова можем да се депресираме и какви толкова са ни проблемите .Всички трябва да гледаме слънцето и да сме оптимисти

абсолютно съгласна с debora и посленото изречение (: