Самоубийство

First topic message reminder :

Много от тинейджърите в днешно време.. Им минава през главата и не само.. Извършват това нещо!
Стигали ли сте до такива крайности.. или минавало ли ви е преез главата въобще? Какво мислите за "слабаците", които извършват това!

Така е, но понякога всичко ти писва...

ем случва се ...

majnata mu.

да, може понякога да ти писва, но решението не е да хванеш браснарските ножчета и да сложиш край на всичко... по-приемливото решение е да намериш изход от ситуацията: да превъзмогнеш болката, да наблегнеш над това сам да си подобриш живота и да не позволяваш на никой да го съсипе

Рано или късно всички ще сме умрели... като Шишо Бакшишо почвам и аз, ама днеска носиш цветя ти, утре на теб ти ги носят... общо взето е така.. Не разбирам какъв мозък може да имаш за да си посегнеш.. освен това преживявайки дадени проблеми ги разрешаваш, някои не, но иначе животът няма да е интересен.. отивам се режа!

Сега осъзнавам се тежките моменти те правят по-силен духом и проблемите ни учат да живеем

StyleIsAWar написа:

Сега осъзнавам се тежките моменти те правят по-силен духом и проблемите ни учат да живеем

ей това е смисълът на живота, поне за мен..

За утре не мисли побързай да живееш
Днес от люлката до гроба следвай своя интерес
Процесът биологичен по принцип апатичен
Накрая винаги те чака дупка за адрес
Усмихвай се дори на сън ..

ъм.. тва е признак на слабост ...
That's not the answer

и повечето от днешните ''самоубийци" само се правят на интересни (:

против това съм толкова млад човек да сложи край на живота си в повечето случай за някаква глупост както преди седмица 1 момче в хасково(моя град) което познавах но не толкова добре се самоуби и никой не знае защо... само той си знае беше на 15 според мен тези които искат да се самоубият нямат воля да се борят видя ли са малко зор и са решили да гушнат букета...

Самоубийството не е решение на никой проблем-това е бягство от реалността!Начин да покажеш на другите,че си слаб и не можеш да се радваш на малките неща и да покажеш,че ти можеш и искаш да изживееш ЖИВОТА СИ както на теб ти харесва и можеш да се пребориш с многото проблеми и неволи...

все някой дори небуквално е минал през своя "емо" период така че и на мен както и на много други тийнове ми е минавало през главата...пък и баща ми има навика като сгафя нещо да ми казва "аз ако бях на тебе щях да си туря въжето" и разни такива, но не мисля че бих го направила ;Д света няма да се отърве лесно от бъцил като мене ;Д

Mo. написа:

все някой дори небуквално е минал през своя "емо" период така че и на мен както и на много други тийнове ми е минавало през главата...

Какво според теб означава ''емо''?
Всеки човек е емоционален, някои хора повече...но това не означава че трябва да сложат край...

според мен в крехката тийн възраст всеки е по емоционален, но тази емоционалност изчезва с нарастването на годините..и го казах иронично принципно..а и е всеизвестно, че повечето от емата искат да се самоубиват

какво като сме тийнове?
Не само на тази възраст се самоубиват хора.
Сестра ми мжое да ви го каже най-точно..мъж, с деца и жена, на почивка в Хотела , където тя работи се опитал да се смаоубие...да не би и той да е "емо" , да не би да е тийн?
Омръзнало ми е всички да казват "Това е от възрастта" - ми не, не е от възрастта, това е от емоционалното положение на дадения човек...дали ще си на 16 или 46 все тая е , всичко си зависи от самата личност

Да но на 16 си готов да се самоубиеш в много случаи буквално за глупости ... не че има смислено самоубийство, но все пак има разлика в мотивите ...

Лично за мен самоубийството е просто знак на слабост. Това е един вид бягство от проблемите, а с бягство нищо не се решава ...

Ania написа:

какво като сме тийнове?
Не само на тази възраст се самоубиват хора.
Сестра ми мжое да ви го каже най-точно..мъж, с деца и жена, на почивка в Хотела , където тя работи се опитал да се смаоубие...да не би и той да е "емо" , да не би да е тийн?
Омръзнало ми е всички да казват "Това е от възрастта" - ми не, не е от възрастта, това е от емоционалното положение на дадения човек...дали ще си на 16 или 46 все тая е , всичко си зависи от самата личност

точно така не зависи от възраста а от емоционалното състояние на човека !

Т.е. в момента се опитваш да кажеш, че самоубийството не е нещо грешно, а дори напротив ? Съжалявам, но тази теза не мога да я подкрепя ... човек живее по някаква причина, която е отвъд нашите разбирания и единствения, който има право да вземе решение за прекратяването на този живот е същата тази сила, която ни е създала ( ако сте религиозни тази сила се нарича Бог ).

А що се отнася до това, което едни имат и други нямат ... ами дай защото нямам парите на Бил Гейтс или външността да кажем на Брад Пит или един господ знае какво друго да взема да се самоубивам ? За всеки си има отреден път в живота - за някой е като нов път за други е трънлива пътека ... но в крайна сметка ние сме това което сме заради нещата, през които сме преминали. Не бива да съжаляваме за миналото, а да се поучим от него, не бива да се отказваме, а да се стремим да постигнем това, което искаме. Не бива да се предаваме и да се самоубиваме, а трябва да продължаваме с живота, ако не заради самите нас то поне заради хората около нас.

Ania написа:

Сестра ми мжое да ви го каже най-точно..мъж, с деца и жена, на почивка в Хотела , където тя работи се опитал да се смаоубие...да не би и той да е "емо" , да не би да е тийн?

Мъжът се опита понеже беше пиян и май е мислел, че жена му му изневерява. Драми....но не можех да проумея как е позволил 6 годишната му дъщеря да видя всичко това, цялата стая в кръв.

На всяка възраст може да стигнеш до това решение, но е вярно, че има възраст, в която по-често се случва. Възрастта, в която си мислиш, че си най-неоценен, най-грозен, най-мразен, най-самотен, никой не те разбира. В един момент разбираш, че не е така...номерът е да го дочакаш.
Аз самата бях паднала в много мрачна дупка, напълно се откъснах от света, намалих контактите си с хората, а с тези, с които имах преди - с тях почти бях спряла да се виждам. Бях така в продължение на месеци, но чак до мисли да посегна на живота си не стигнах. Просто в един момент установих, че така не става и няма да се промени нищо докато аз самата не реша да го променя. Точно тогава Аня каза: "Како, трябва да се запознаеш с едни момчета, за да мога пак легално да излизам с форума." и реших, че това е перфектният момент да изляза от моята черна дупка, да започна пак да контактувам с други хора, да се забавлявам и да живея наистина и взе че се получи.
Не трябва да се поддавате на каквито и да е черни мисли. Светът никога не може да бъде толкова лош, че да си посегнеш сам. Не е нещо, което можеш да върнеш. Животът е нещо свещено, което ти се случва само веднъж и не трябва да се отнема с лека ръка.

еми много често си казвам:
че живота ми е прецакан и няма смисъл и няма защо да живея /
ама пък чак да изпадам в транс и такива работи

Според мен самоубийсто могат да направят само хора които не са добре психически. Кои нормален би си посегнал на живота

уми значи аз не съм добре психически защото съм готова да го направя аз но явно не съм от нормалните